Решение № 118 от 4.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4632/2017 г.

Решение № 118 от 4.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4632/2017 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. М., гражданин на Мали, подадена срещу Решение № 1067 от 22.02.2017 г., постановено по адм. д. № 656 по описа на Административен съд С. - град (АССГ) за 2017 г. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на настоящия касационен жалбоподател срещу Решение № 1067 от 22.02.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което е постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба са направени оплаквания за постановяване на решението, предмет на касационна проверка, при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че изводът на съда за липса на основания за предоставяне на закрила е необоснован. Твърди се, че съдът не е съобразил чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното решение. Ответната страна - председателят на Държавната агенция за бежанците не представя отговор на касационната жалба и не изразява становище по касационното оспорване. В съдебното заседание пред настоящата инстанция не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Установено е от съда, че с решение № 5628/15.07.2015 г. на заместник- председателя на ДАБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на К. М.. Решението е влязло в сила поради необжалването му. На 30.11.2015 г. касаторът е депозирал последваща трета молба за предоставяне на международна закрила, във връзка с което е насрочено и проведено интервю. На 25.08.2016 г. ответникът издал оспореното Решение № 7125, с което отказал предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на оспорващия. Съдът е приел за установено, че бежанската история на К. М. сочи като причина за напускане на Мали през 2012 г. пристигането на терористи, които искали да наложат исляма. През 2013 г. касаторът е дошъл в България, като нищо не се е променило в бежанската му история оттогава. Поради това съдът приел, че причините за напускането на страната на произход имат битов и личен характер, като К. М. е напуснал родината си по собствено желание, а не е бил принуден затова вследствие на каквито и да било заплахи и посегателства. Съдът е констатирал и противоречия в бежанската история. Въз основа на тези съображения е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати от състава на АССГ нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване бежанската история на чужденеца, за която е прието, че съдържа множество противоречия, правилно отчетени от съда. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. В първоинстанционното решение са изложени подробни мотиви, с които е обосновано становището за материална законосъобразност на спорното административно решение, като са съобразени обсъдените противоречия в бежанската история, обстоятелството, че чужденецът изтъква причини за търсената закрила от семеен, битов и криминален характер, които не попадат в обхвата по ЗУБ, както и общата обстановка в страната по произход, която е следвало да бъде преценявана във всеки случай, вкл. в хипотеза като спорната на подадена последваща молба на закрила съобразно приложимата редакция на относимите разпоредби от ЗУБ. В касационното производство не са приобщени нови и различни данни относно обстановката в Мали. Правилно е съобразена в тази насока от съда и възможността по чл. 9, ал. 5 ЗУБ да не се предостави хуманитарен статут. При съобразяване на гореизложеното, правилни и обосновани са изводите на състава на АССГ за това, че административният орган е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Обстановката в страната на произход на чужденеца не разкрива такава висока степен на опасност, че да наруши принципа на забрана за връщане по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗУБ и чл. 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците, в който смисъл са и мотивите на първоинстанционния съд. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е направил анализ на събраните доказателства и правилен правен извод за липсата на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на спорното административно решение. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на твърденията на лицето и казаното от него по време на проведените интервюта, както и на установените по делото факти. Изложените в решението мотиви са обосновани на приобщените по делото доказателства, логични са и са непротиворечиви. По тези съображения и при липсата на други касационни оплаквания, настоящият състав намира, че решението, предмет на касационен контрол, като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Не са налице релевираните в жалбата касационни оплаквания. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение