Решение № 6810 от 31.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8963/2016 г.

Решение № 6810 от 31.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8963/2016 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Е. К.-87" ЕООД, гр. К. срещу решение № 4554/28.06.2016 г. по адм. д. № 12212/2015 г. на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № Р-22001014002579-91-001/21.08.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С., потвърден с Решение № 1780/25.11.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП за отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "ИБ Т." ЕООД и "С. А. Л." ЕООД за ревизирани данъчни периоди м. 07, м. 08, м. 12.2012 г., м. 01, м. 02, м. 03 и м. 09.2013 г. и от м. 01 до м. 09.2014 г., включително в общ размер на 68 310,47 лв. и съответните лихви за забава в размер на 12 991,98 лв., както и в частта, с която съобразно изхода на спора е присъдено юрисконсултско възнаграждение на Дирекция "ОДОП"-С. в размер на 2 970 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Позовава се на практика на Съда на Европейския съюз. Иска се отмяната на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отмени процесният административен акт. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП чрез процесуален представител юрк. Мирчева в открито съдебно заседание, моли да бъде отхвърлена касационната жалба. Счита, че решението е правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд е бил РА, с който на "Е. К.-87" ЕООД са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 68 310,47 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 12 991,98 лв., произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "ИБ Т." ЕООД с предмет: дървен материал, строителни материали и услуги и от "С. А. Л." ЕООД с предмет строителни материали: греди, дъски, шпертплат, цимент, теракол и др. с посочени данъчни периоди от ревизираните: 1.06.2012 г. - 31.10.2014 г. Отказът на данъчен кредит е на база установени в хода на ревизията данни за ненамиране на доставчиците на адресите им, както и данните за тях от информационната система на НАП, свързани с материална, техническа и кадрова обезпеченост и относно: декларирани обекти, заети лица по трудови правоотношения и издадени РА с установени задължения по ЗДДС за същите периоди. В случая не е спорно, че голяма част от стоките са вложени в нает от ревизираното лице склад в с. С., което населено място е като продължение и пряко свързано с гр. К. на разстояние около 2 км. от града. Спорът е дали тези стоки и услуги са били осъществени именно от доставчиците, издатели на фактурите. От ревизираното лице са били представени всички налични при него документи: копия на процесните фактури, Договори, пътни листове, стокови разписки и данни за счетоводна отчетност. В договорите е посочено, че транспортът ще бъде за сметка на доставчика, като са посочени и лицата които ще предоставят транспортните средства и лицата, които ще извършат транспорта. При представяне на част от посочените документи в хода на съдебното производство, същите не са оспорени от ответната страна. Констатациите относно нередовности и непълноти на част от представените документи са изложени от съда в постановеното решение, предмет на инстанционен контрол в настоящото производство. Непълнотите в представените документи не могат да се вменяват като задължение на получателя на доставките, след като транспортът е за сметка на доставчиците. Това, че липсват осчетоводени разходи за наем на транспортни средства, че лицата посочени като осъществили транспорта са били наети на пълен 8-часов работен ден в други фирми, че в пътните листове липсват техни подписи, че в пътните листове е посочена дестинация от С. до К., вместо с. С., не са обстоятелства, които игнорират изцяло доказателствената стойност на представените документи. Наетият от ревизираното лице склад се намира в с. С., което е на разстояние около 2 км. от гр. К. и е с местонахождение и достъп с транспорт, по-скоро като квартал на гр. К., при което правилно е вписана отправната дестинация за доставка на стоките в представените пътни листове, приложени към процесните фактури - гр. К.. В пътните листове има посочени лица като водачи на посочени с номера товарни автомобили, последните - с товароподемност, отговаряща на вида и обема на фактурираните стоки. При съмнения за осъществения транспорт от тези две лица в качеството им на шофьори - И. К. К. и В. К. З., след осъществената проверка от страна на органите по приходите, при което е установено, че са осигурявани на пълен работен ден съответно в "Б. К." ЕООД и в "М. 1977" ЕООД, при съмнение на съда относно относимите за спора факти, е следвало да бъдат призовани и разпитани като свидетели по делото вписаните в документите лица, за да дадат обяснения, свързани с осъществения транспорт на оспорените доставки. За жалбоподателя е налице задължението да установи настъпването на всички относими за спора положителни факти и в случая той е осъществил процесуална активност с представяне на документи, които са налични при него и направеното от негова страна искане за съдебно-счетоводна експертиза е уважено от съда. Представените документи, ползвани и от вещото лице са приети от съда, без оспорване от страна на процесуалния представител на органа по приходите, при което съдът е дължал изследване и анализ на съдържащите се в тях данни, при съпоставка с останалите доказателства и приета експертиза, а при съмнения относно непълноти и неточности, е следвало служебно да осъществи съответните процесуални действия. Съгласно чл. 193, ал. 1 от ГПК заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието, при участие на страната или неин процесуален представител в съдебното заседание. В случая, в съдебното заседание, в което са приети доказателствата е присъствал процесуален представител на ответника, но същият не е оспорил документите, при което тази възможност е преклудирана на основание чл. 193, ал. 1 от ГПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК и документите се ползват с доказателствена сила. Същите са ползвани от вещото лице и на тяхна база, както и на счетоводните записвания в счетоводството на ревизираното лице, е изготвено заключение, което установява разходите, свързани с ремонт на наетия склад в с. С.. Поддържаните в касационната жалба възражения на оспорващия, че неправилно са му вменени отговорности за действия на доставчика, са основателни. Националните административни и съдебни органи имат задължението служебно да установят въз основа на обективни данни, че позоваването на правото на приспадане на данъчен кредит е с измамна цел или с цел злоупотреба с право, съобразно установената практика на Съда на Европейския съюз по приложението на Директива 2006/112/ЕО. В процесния ревизионен акт няма конкретни констатации за нарушения и измама, нито са събирани доказателства в тази насока и не са обсъждани наличие на обективни данни за такива. Ревизираното лице в случай, че е добросъвестно, не може да бъде държано отговорно за поведението на своите доставчици и за непредставянето от тяхна страна на относимите към доказване реалността на доставките документи. Неправилно съдът е изложил мотиви, че за доставката на дървесина, която впоследствие е преработена от жалбоподателя, е следвало същият да представи документи свързани с произход и маркировка на същата, превозни билети и пр. изисквания, визирани в Закона за горите, които задължения са отново за доставчика, а не за получателя на доставки. Така изложените съображения обосновават извод за незаконосъобразност на обжалваното решение като постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводството, при което същото следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да изследва и анализира всички представени от жалбоподателя документи, които се ползват с доказателствена сила, поради неоспорването им от ответната страна и в случай на необходимост от изслушване на свидетелски показания и назначаване на допълнителна експертиза, съдът е задължен да укаже на съответната страна, че задължението е нейно, съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса при конкретния казус. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение