Решение № 5530 от 12.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1869/2020 г.

Решение № 5530 от 12.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1869/2020 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от "София парк" АД, със седалище и адрес на управление гр. София чрез процесуалният представител адв. Пачилова срещу Решение № 6645/7.11.2019 г. постановено по адм. д. № 5751/2019 г. по описа на Административен съд София –град. В касационната жалба се развиват оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът в нарушение на законовите разпоредби е направил извод, че оспорения административен акт отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Претендира се отмяна на обжалваното решение, след което да са постанови ново с което оспорената заповед да бъде отменена и преписката да се изпрати на административния орган за ново произнасяне. Претендират се съдебни разноски и за пред двете съдебни инстанции. В с. з. процесуалният представител на касаторът поддържа изцяло касационната жалба. Ответната страна Гл. архитект на район"Витоша", Столична община, чрез процесуалният си представител депозира писмено становище, с което оспорва изцяло основателността на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски, съставляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Н. В. редовно призован не се явява в съдебно заседание. Чрез процесуалният си представител адв. Илиева оспорва основателността на касационната жалба, като сочи че решението на АССГ не страда от касационни основания за отмяна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за правилност на обжалваното съдебно решение. Сочи, че по отношение на съдебния акт не са налице основанията на чл. 209, ал. 3 АПК, поради което същия следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на Второ отделение приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в законовия срок по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София-град е била Заповед № РВТ19-РА50-6/2.01.2019 г. на Гл. архитект на район "Витоша" Столична община, с която на ос. чл. 135, ал. 3 Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е разрешено изработването на проект за изменение на Плана за регулация с териториален обхват поземлени имоти с идентификатори 68134.2045.2789 и 68134.2045.2790 по КККР на Район"Витоша"СО, одобрена със Заповед РД-18-3/11.01.2011 г. на Изп. директор на АГКК, а по действащия ПУП УПИ IV-787 за жс и тп кв. 4 "Малинова долина-обслужващи обекти на Околовръстен път", одобрен със Заповед № РД-50-09-1110/28.10.2005 г. на Гл. архитект на гр. София. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата против заповедта, като е приел че е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, което я прави законосъобразен акт. Отговорено е на всички оплаквания в жалбата, като подробно са изложени мотиви за тяхната неоснователност. По съществото на спора е прието, че от представените по делото доказателство безспорно е налице хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, съставляваща самостоятелно основание за изменение на действащия ПУП, когато при изменение кадастралния план или при одобряване изменението на кадастралната карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт съгласно чл. 168 АПК. Правните изводи относно компетентността на органа издал акта и спазването на административнопроизводствените правила са обосновани и съобразени с приложимите правни норми, поради което се споделят от касационния съд. При контрола за законосъобразност на административния акт съдът е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички относими към спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата към казуса нормативна уредба е направил правилен краен извод за законосъобразност на обжалвания пред него административен акт, като убедително е опровергал направените възражения, които се поддържат и пред настоящата инстанция. Решението се основава на обоснована оценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите към случая материалноправни норми като е постановено и при спазване на съдопроизводствените правила. Правилни са правните изводи на съда за законосъобразност на оспорената заповед. Предмет на проверка за законосъобразност е разрешение за изработване на проект за изменение на вече одобрен ПУП на осн. чл. 135, ал. 3 ЗУТ. Съгласно чл. 135, ал. 1 ЗУТ лицата по чл. 131 могат да правят искания за изменение на устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината, а съгласно ал. 2 когато искането е за изменение па подробен устройствен план, към искането се прилага скица с предложение за изменението му. В конкретния случай искането е направено от лице по чл. 131 ЗУТ. Заявителят Н. В. е собственик на ПИ с идентификатор 68134.2045.2790 по силата на Договор за доброволна делба от 29.06.2015 г. Към искането е приложена скица-проект, от която и от обяснителната записка се установява че проектираната нова регулационна граница между новообразуваните урегулирани позелени имоти е по кадастралната граница на действащата КК. Безспорно е и че регулационната граница е по действащия ПУП от 2007 и се разминава с кадастралната такава по одобрената КК от 2011 г. При наличието на тези предпоставки административния орган следва да издаде положителен акт, което е сторил. Настоящата инстанция изцяло споделя становището на административния съд, че оспорвания административен акт не страда от съществен порок във формата, който да е основание за неговата отмяна. Действително в заповедта на Главния архитект на район"Витоша" не е посочено изрично правно основание за изменение на действащия ПУП, но правилно решаващия съд е приел че в заповедта са посочени редица документи представляващи част от административната преписка. От тези документи, както и от графичната част на проекта се извличат както правните основания, така и фактическите такива, които са довели до издаването оспорената заповед и по специално, че е налице хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Отсъствието на поддържаните касационни основания и на констатирани при служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК други пороци на обжалваното решение сочат на неоснователност на касационната жалба, поради което обжалваното решение на Административен съд София-град следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и на осн. 143, ал. 4 АПК във вр. с чл. 288 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК в полза на Столична община следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, което съдът определя в размер на 100 лв. Ответникът Н. В. не е направил искане за присъждане на разноски за касационната инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, Второ отделение