Решение № 14491 от 28.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5682/2017 г.

Решение № 14491 от 28.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5682/2017 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. Й. И. от гр. С., обл. Ш., против Решение № 28/7.04.2017 г., постановено по адм. дело № 55/2017 г., по описа на Административен съд Ш., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17 - 0869 - 000037/31.01.2017 г., на Началник сектор "ПП" при ОД на МВР град Ш. за "изземване на свидетелство за управление на МПС № 282505539" на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен. Ответникът - Началник сектор "ПП" при ОД на МВР град Ш., чрез процесуалния си представител, с писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Ш. е отхвърлил като неоснователна жалбата на И. Й. И. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17 - 0869 - 000037/31.01.2017 г., на Началник сектор "ПП" при ОД на МВР град Ш. за "изземване на свидетелство за управление на МПС № 282505539" на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП. За да постанови този резултат съдът е приел, че към момента на издаване на оспорената заповед, въз основа на влезли в сила наказателни постановления, на И. Й. И. са отнети всички контролни точки, поради което са били налице предпоставките на чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Решението е правилно. Съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП водач, на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Отнемането на контролните точки е релевантен факт, установен пред решаващия съд, с чието проявление възниква правото на административния орган да приложи принудителна административна мярка, като изземе свидетелството за правоуправление на цитираното в заповедта основание с цел да преустанови извършваното правонарушение. В разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП са посочени причините за прилагане на принудителна мярка по чл. 171, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за водач на който са отнети контролните точки и поради изгубена правоспособност е длъжен да върне свидетелството за правоуправление в съответната служба на МВР. В конкретния случай са налице предпоставките на горната хипотеза, като са приложени и обсъдени НП за отнети контролни точки. Наложената ПАМ предвидена в чл. 22 от ЗАНН е различна мярка на държавна принуда от налагането на административно наказание с НП (чл. 57, 58 от ЗАНН) по реда на ЗАНН. Налагането на принудителна административна мярка е обусловено от нарушение на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП и като правна последица е издаване на заповед за отнемане на свидетелството за правоуправление - (изземване на СУМПС) по чл. 171, т. 4 от ЗДвП, при наличие на НП за отнемане на законоустановения брой контролни точки. Отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на НП без да е необходимо да настъпят някакви други условия и НП издадено във връзка с извършено нарушение по ЗДвП, не е наказание по смисъла на ЗАНН или НК. Следва да бъде посочено, че след като в резултат на собственото си противоправно поведение водач на МПС е загубил придобитата правоспособност в резултат на отнемане на всички контролни точки, предвид чл. 157, ал. 1-4 ЗДвП, той няма право да управлява моторно превозно средство и законодателят за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения е предвидил прилагането на ПАМ, вкл. ПАМ по чл. 171, т. 4 ЗДвП за да се предотврати възможността водач на моторно превозно средство загубил правоспособността си да притежава свидетелство за управление и по такъв начин да управлява моторно превозно средство. Фактът на издадено ново свидетелство за управление, не е основание лицето да получи отново максималният брой контролни точки. Както в отменената Наредба № Iз - 1959/27.12.2007 г. на министъра на вътрешните работи, така и в действащата Наредба № Iз - 2539 от 17.12.2012 г. е предвидено, че при следващо издаване на свидетелство за управление на МПС броят на наличните контролни точки не се променя. В разпоредбата на чл. 158 от ЗДвП са предвидени основанието и редът, по който могат да бъдат възстановени контролни точки, като не е предвидено като основание за възстановяване на контролни точки издаването на последващо свидетелство за управление на МПС. В нормата на чл. 157, ал. 5 от ЗДвП е предвиден редът за придобиване отново на правоспособност за управление на МПС, когато на лицето са били отнети всички контролни точки, в който текст също не е предвидено като основание за възстановяване на контролни точки издадено последващо свидетелство за управление на МПС. С оглед материалната законосъобразност на обжалваната заповед, която административния орган е издал в условията на обвързана компетентност, правилно жалбата е отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд Ш. съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. При този краен извод в полза на ответника следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт в размер на 200.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение