Решение № 2864 от 25.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16231/2010 г.

Решение № 2864 от 25.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16231/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Хазем Машкур Махмуд, гражданин на Ирак, против решение № 13487/11.11.2010 г., постановено по адм. дело № 10430/2010 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 356 от 30.07.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради, нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага, че съдът безкритично е възпроизвел аргументите на административния орган, както и че не е съобразена бежанската му история към основанието на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, тъй като в Ирак е налице въоръжен конфликт. В хода на делото по същество, процесуалният представител на касатора - адв. Желев, прави искане за отмяна на обжалваното решение, в частта, с която е отхвърлено искането за предоставяне на хуманитарен статут. Ответникът по жалбата - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е редовно подадена от надлежна страна и в установения от закона срок, поради което е допустима. По същество е неоснователна. С обжалваното решение, тричленният състав на ВАС е отхвърлил жалбата на Хазем Машкур Махмуд против решение № 356 от 30.07.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което му е отказан предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно като постановено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон. Спор относно правилността на решението, в частта му касаеща отказа да бъде предоставен статут по чл. 8 от ЗУБ на молителя няма. Видно от съдържанието на касационната жалба и изявленията на процесуалния представител на касатора в хода на делото по същество, не се оспорват съдебните изводите, че с административното решение законосъобразно е отклонена молбата за закрила под формата на статута на бежанец. Оспорва се обаче, изводът на съда, че не е налице нарушение на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ при издаването на административния акт, изграден въз основа на констатацията, че въоръжен конфликт в Ирак, в района на град Багдат няма. За да приеме този факт като установен, съдът се е позовал на справка вх. № 2122/20.07.2009 г. на МВнР, удостоверяваща, ситуацията в Ирак не може да бъде приета като достигаща границите на въоръжен конфликт, тъй като е постигнат значителен напредък в процеса на възстановяване на държавността, осезаемо се засилва авторитета и влиянието на правителството в Багдат, укрепват се иракските сили за сигурност, намален е броят на актовете на насилие и терор и е намалено общото напрежение в сигурността. Решението е правилно, като настоящата инстанция напълно споделя изводите на тричленния състав. Очевидно е противоречието между констатациите съдържащи се в меморандума на ВКБООН от 24 април 2009 г. и тези в справка вх. № 2122/20.07.2009 г. на МВнР относно възможностите за предоставяне на закрила от официалните власти в страната за гражданите, намиращи се в Централните провинции на Ирак, където се намира и град Багдат. Констатация в меморандума обаче са обобщаващи по своя характер и разглеждат ситуацията в по-големи географски райони, а именно провинциите. Следа да се отбележи, че в настоящия случай, закрилата е достъпна в рамките на града, но това не означава, че тя е гарантирана и липсва риск за живота и здравето на живеещите там, но е факт, че благодарение на мерките на официалните власти и коалиционните сили, не са налице "ширещи се прояви на крайно насилие, груби нарушения на човешките права и като цяло липса на правов ред". Освен това, справката на МВнР е относима към период от време по близък към момента на преценка за съществуването на въоръжен конфликт спрямо информацията, съдържаща се в посочения меморандум. Поради тази причина, именно данните от справката следа да намерят предподочитание спрямо тези, отразени в меморандума. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,