Решение № 26 от 5.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8137/2008 г.

Решение № 26 от 5.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8137/2008 г., II о., докладчик съдията Марияна Дечева Производството е образувано по касационна жалба на Манол Божилов Златев, чрез процесуалния представител адв. Лилия Христова, срещу решение № 94 от 21.04.2008 г. на Кюстендилският административен съд. Излагат се касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неправилност и незаконосъобразност на решението и постановяването му при съществени процесуални нарушения и се иска неговата отмяна. Направено е особено искане за спиране производството по делото. Ответницата Искра Златева, чрез процесуалния представител, адв. Лилия Христова взема становище да се уважи касационната жалба и искането за спиране на производството. Ответникът Любомир Величков в писмено възражение взема становище да се остави в сила обжалваното решение. Ответната страна Началника на РДНСК-Кюстендил, чрез процесуалния представител, юрисконсулт Иванка Цветкова оспорва касационната жалба и иска да се остави без уважение искането за спиране на производството по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и искането за спиране на производството по делото. Върховният административен съд, второ отделение, намира че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния преклузивен срок, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на касатора, срещу Заповед № ДК-02-Кн-009/20.07.2007 г. на началника на РДВСК-Кюстендил, с която е наредено премахването на незаконен строеж "подпорни стени" в ПИ № 032132 и 032200 по картата на възстановената собственост в землището на гр. Сапарева баня. В мотивите е прието, че съгласно чл. 55 от ЗТСУ и чл. 225, ал. 1 т. 5 и ал. 2 от ППЗТСУ за процесния строеж са били необходими разрешение за строеж и писмено становище на инженер конструктор по чл. 225, ал. 2 от ППЗТСУ, каквито доказателства не са ангажирани, поради което са налице предпоставките на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Така постановеното решение е правилно, обосновано и незаконосъобразно и при неговото постановяване не са допуснати съществени процесуални нарушения. Настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, намира че първоинстанционния съд е постановил решението си при преценка на цялостния доказателствен материал относими към предмета на спора, в това число и съдебно техническата експертиза, за което е изложил подробни мотиви, които изцяло се споделят от настоящият съд. Правилно в обжалваното решение е прието, че твърдението на касатора, че за процесния обект е издадено разрешение за строеж за подпорните стени, е останало недоказано, като не са представени доказателства, а не се твърди за извършено узаконяване при действието на ЗТСУ , респективно по реда на § 184 от ПЗР на ЗУТ. Такива доказателства не са ангажирани и в настоящото производството. Обоснован е извода на съда, че съгласно нормата на чл. 55 от ЗТСУ и чл. 225, ал. 1, т. 5 и ал. 1 от ППЗТСУ за процесния строеж са необходими разрешение за строеж и писмено становище на инженер конструктор по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ППЗТСУ. При липса на изискуемите се строителни книжа безспорно се касае до незаконен строеж, поради което са налице основанията на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Предвид горното при тези мотиви, които съвпадат с тези на първоинстанционния съд, се налага извода, че обжалваното решение не страда от пороците на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да се остави в сила. Искането за спиране на производството по делото следва да се остави без уважение, като неоснователно. От представеното пред настоящата инстанция писмени доказателства - удостоверение и копие от искова молба, се установява, че производството по адм. д. № 486/2008 г. на КАС е образувано на 21.10.2008 г., т. е. след постановяване на оспореното решение по адм. д. № 227/2007 г. Съгласно нормата на чл. 220 от АПК Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Предвид горното и изхождайки от разпоредбата на чл. 208 от АПК, относно предмета на касационно оспорване, не са налице предпоставките на чл. 22, ал. 1, т. 4 от АПК за спиране производството по настоящото дело, защото решението по адм. д. № 486/2008 г. не би могло да има значение за правилното решаване на настоящото производство. По направеното искане на Любомир Антониев Величков за присъждане на разноските по делото пред двете инстанции, съдът приема следното. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства за реално направени такива, а що се касае до разноските направени пред първата инстанция, с оглед изхода на делото компетентен да се произнесе е първоинстанционния съд. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение,