Решение № 4427 от 7.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8815/2020 г.

Решение № 4427 от 7.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8815/2020 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 237, във връзка с чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане, подадено от ЕТ "Л. И." в несъстоятелност, с [ЕИК], представлявано от Л. И. от гр. Смолян, чрез адв. Н. Н., за отмяна на влязло в сила Решение № 10656/9.07.2019 г., постановено по адм. д. № 535/2018 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, с което е оставено в сила Решение № 337 от 10.10.2017 г., постановено по адм. д. № 62 по описа на Административен съд - Смолян за 2017 г., с която предявените от настоящия молител искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Община Чепеларе са били отхвърлени. Молителят иска отмяната на посоченото съдебно решение на тричленния състав на Върховния административен съд на основание чл. 239, т. 1 АПК, като се позовава на писма от МРРБ ДНСК изх. № СМ-2530-01-420/14.04.2020 г. и вх. № ЧП-183-00-065/20.01.2011 г. Сочи, че решението, чиято отмяна иска би било различно ако тези доказателства са били обсъдени от съдебните инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд молителят представляван от адв. Н. поддържа искането. По същество моли да бъде уважено. Ответната страна – Община Чепеларе не взема становище по искането. За да се произнесе по искането, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия, съобрази следното: Искането за отмяна е подадено от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК и в срока по чл. 240, ал. 2 АПК, поради което е процесуално допустимо. С решението, чиято отмяна се иска, е оставено в сила Решение № 337 от 10.10.2017 г., постановено по адм. д. № 62 по описа на Административен съд - Смолян за 2017 г., с което е отхвърлен предявеният от ЕТ "Л. И." против Община Чепеларе иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени от търговеца имуществени вреди в размер на 1007793, 13 лв., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от 15.09.2012 година до окончателното изплащане на сумата. Оставено е без уважение искането на ЕТ "Л. И. " за прогласяване нищожността на разрешение за поставяне № 9/20.09.2005 година, издадено от Община Чепеларе. Вредите са претендирани като резултат от административно увреждане, причинено по повод на административна дейност. За да постанови този резултат Административен съд – Смолян е приел, че оспорването на валидността на разрешение за поставяне № 9/20.09.2005 година е неоснователно. Приел е, че е неоснователен и искът за присъждане на обезщетение за понесени имуществени вреди от премахването на изградения обект, проведено на 15.09.2012 година въз основа на Заповед № РД-14-581/17.12.2008 година за премахване на незаконен строеж, представляващ ресторант "Старата къща", находящ се в к. к. Пампорово. Върховният административен съд в атакуваното решение е приел, че неоснователно е твърдението, че вредите са причинени от разрешението за поставяне, издадено на осн. чл. 56 ЗУТ. Съдът приема, че този акт е благоприятстващ за Л. И. и в исковата молба не се обосновава по какъв начин той е причинил вреди или е станал причина за премахване на незаконния строеж. Дори да се приеме за вярно твърдението, че ищцата е искала от общината ободряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж, а вместо това на нея е издадено разрешение за поставяне, то липсват данни същата да е предприела действие разрешението за поставяне да бъде оттеглено от органа, който го е издал и данни за обжалване на отказ за одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж. Тричленният състав на ВАС е приел, че изводите на съда относно прилагане на погасителната давност за искове по ЗОДОВ са правилни, основани на твърдение за тяхната нищожност. Съгласно т. 4 от ТР № 3/2004 г. при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, а при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им. В този случай 5 годишната погасителна давност за вреди от разрешението за поставяне № 9/20.09.2005 г. е изтекла на 20.09.2006 г. и искът е погасен по давност. При така установеното от фактическа страна, настоящият петчленен състав на Първа колегия на Върховния административен съд намира, че искането за отмяна на влязло в сила Решение № 10656/9.07.2019 г., постановено по адм. д. № 535/2018 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, с което е оставено в сила Решение № 337 от 10.10.2017 г., постановено по адм. д. № 62 по описа на Административен съд - Смолян за 2017 г., на соченото правно основание - чл. 239, т. 1 АПК, се явява неоснователно по същество. Отмяната на влезли в сила съдебни актове по реда на Глава четиринадесета от АПК е извънреден способ за защита. Той е приложим, когато влезлият в сила съдебен акт е неправилен поради наличие на някое от предвидените основания в чл. 239, т. 1 - 6 АПК. Отмяната по чл. 239, т. 1 АПК е допустима, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, но при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новите писмени доказателства следва да са документи, установяващи факти, твърдени по времето на висящността на редовното производство, но останали недоказани поради обективна невъзможност на страната да се снабди с тях, а не поради нейна небрежност или процесуално нарушение на съда. Предвид изложеното, представените писма с искането за отмяна не представляват "ново" по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК доказателство от съществено значение за спора по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разрешен с постановеното от Върховния административен съд решение, чиято отмяна се иска. Молителят поддържа, че от мотивите на посоченото писмо се установяват грешки на администрацията като вместо разрешение за строителство са били издавани разрешение за поставяне на обект. За да остави в сила решението на АС - Смолян в отхвърлените искове, Върховният административен съд е споделил приетото в обжалваното пред него решение на АС - Смолян, че по делото не е установено и доказано кумулативното наличие на предпоставките за ангажиране на отговорността на Община Чепеларе на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Няма отношение към тези предпоставки и в този смисъл не се явява от съществено значение за делото представеното по делото писмо, напротив, в решението са обсъдени предпоставките за наличие или липса на разрешение за поставяне и разрешение за строеж. То не установява релевантни за спора факти, които да доведат до решение, различно от постановеното от тричленния състав на Върховния административен съд. Обсъден е института на погасителната давност. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК, посочен като основание за исканата отмяна, такава се допуска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Нови обстоятелства могат да бъдат само юридически или доказателствени факти, относими към спорното право. Основание за отмяна могат да бъдат само доказателствата, които са нови, т. е. не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане на дължимата грижа от страната, искаща отмяната, до приключване на устните състезания в последната инстанция по същество. В случая молителят обосновава наличието на хипотезата по чл. 239, т. 1 АПК с наличието на ново доказателство, което обаче е неотносимо. Предвид изложеното, искането на ЕТ "Л. И. " за отмяна на влязло в Решение № 10656/09.07.2019 г., постановено по адм. д. № 535/2018 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, с което е оставено в сила Решение № 337 от 10.10.2017 г., постановено по адм. д. № 62 по описа на Административен съд - Смолян за 2017 г. на основание чл. 239, т. 1 АПК се явява неоснователно. Като такова, то следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия