Решение № 15786 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8224/2009 г.

Решение № 15786 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8224/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Мария Аспарухова Матева от гр. София срещу решение № 142 от 18.03.2009 г., постановено по адм. д. № 587/2008 г. на Административен съд - Плевен. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата срещу заповед № РД-12-627 от 4.03.2008 г. на кмета на община Плевен, с която е определена оценката на имот, за който е признато придобиване на правото на собственост. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, като се релевира довод за допуснато нарушение на материалния закон - касационно основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се съдържат твърдения, че оценката в заповедта е занижена с оглед местоположението на имота. Твърди се, че заповедта е следствие от заблуждаване и разтакаване на жалбоподателите от страна на областния управител, като тях никой не ги е уведомил за съществуващия план на новообразуваните имоти и регистъра към него за местността, в която се намира имотът. Твърди се освен това, че при определянето на оценката не е взета предвид разпоредбата на чл. 7б, т. 6 от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи (НРОЦЗЗ), както и че имотът се намира в непосредствена близост до урбанизирана територия. По изложените съображения се моли, решението да се отмени, като се отмени и заповедта на кмета. Ответникът - кметът на община Плевен не е взел становище. Ответникът Марио Аспарухов Кузманов взема становище за основателност на касационната жалба. Твърди, че не е съгласен със заключението на вещото лице и защото в близост до имота има канала за напояване. Заинтересованата страна Георги Димитров Куртелов е изпратил писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК, в който се съдържа становище за правилност на решението на съда и съобщение за заплащане оценката на имота. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. Излага подробни съображения по твърденията наведени в касационната жалба, които счита за неоснователни. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество и за неоснователно, по следните съображения: Административният съд-Плевен е бил сезиран с жалба, подадена от Мария Аспарухова Матева и Марио Аспарухов Кузманов, в качеството им на наследници на Александър Петров Гарибалдов, срещу заповед № РД-12-627 от 4.03.2008 г. на кмета на община Плевен. Със заповедта на основание § 31, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ кметът е одобрил оценката на поземлен имот, за който е призната трансформацията на правото на ползване в право на собственост. Имотът е с идентификационен номер 56722.714.2, попадащ в местността "Плочата", като за 600 кв. м е одобрена оценка от 298 лв., които Георги Димитров Куртелов следва да заплати на наследниците на Александър Гарибалдов. От приложените към делото писмени доказателства съдът е приел за установено, че със заповед № РД-15-1193 от 19.07.2000 г. кметът на община Плевен на основание § 62, ал. 3 ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ е признал правото на Георги Куртелов да придобие правото на собственост върху предоставената му за ползване земя от 600 кв. м, в местността "Плочата". Със същата заповед е наредено извършването на оценка на земята. Заповедта в тази й част по оценяването не е изпълнена, по вина на администрацията. Със заповед № РД-13-118 от 20.11.2007 г. на областния управител на област с административен център Плевен, издадена на основание § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен планът на новообразуваните имоти и регистъра към него за землището в местността "Плочата". Заповедта е обнародвана в ДВ, бр. 101 от 2007 г., като от писмените доказателства е прието за установено, че в 14-дневния срок за обжалването му не са постъпили жалби, поради което той е влязъл в сила. След влизането му в сила кметът на общината е издал заповедта, предмет на жалбата, с която е одобрил оценката на имота. За установяване на стойността на 600-те кв. м е съдът е допуснал първоначална и допълнителна експертизи. И двете без противоречие са дали заключение, че стойността на земята е такава, каквато е определена в обжалваната заповед, по реда на НРОЦЗЗ, като както вещото лице, а така и съдът подробно са се спрели не всеки един от елементите по чл. 4 НРОЦЗЗ, участващи в образуването на стойността на земята. Съдът е приел изцяло заключението на вещото лице, като твърденията за поливност върху имота са останали недоказани, поради което този елемент от образуването на цената е бил с нулев коефициент. Като краен резултат съдът е приел, че заповедта на кмета на общината е законосъобразна, а жалбата срещу нея е отхвърлил като неоснователна. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Наведеният в касационната жалба довод за допуснато нарушение на материалния закон е неоснователен. Твърдението, че стойността на земята е твърде занижена не се потвърждава от данните по делото, а напротив. Както вещото лице, а така също и съдът е изложил мотиви по всеки един от ценообразуващите елементи при определяне на оценката. Тежестта за опровергаване на заповедта на кмета е на жалбоподателите. Въпреки указанията на съда и дадената им възможност в тази насока, чрез първоначално и допълнително заключение на вещо лице, те не са доказали, че стойността на земята е различна от тази, определена със заповедта. Твърдението относно задължението за съобщаване на заповедта на областния управител, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти е също неоснователно, а и неотносимо към спора. Заповедта се обнародва в ДВ и всеки може да използва правото си да я обжалва в законния 14-дневен срок. Областната администрация няма задължението да издирва собствениците с възстановено право на собственост върху земеделската земя или преобретателите й и да я съобщава на всеки един. Тъкмо за това тя се обнародва в ДВ. Неоснователни са и твърденията за поливност на имота. Съдът е дал възможност на жалбоподателите да докажат твърденията си в тази насока, но те също са останали недоказани. Вещото лице, посетило имота, е дало заключение, че каналът се намира на 5 м от имота, през път, а в самия имот няма естествен водоизточник. Неоснователно е и твърдението за неприлагането на коефициента, предвиден в чл. 7б, т. 6 НРОЦЗЗ. Стойността на земята се определя към момента на извършване на оценяването, а не с оглед на бъдещи и все още нереализирани проекти и предвиждания. По изложените съображения не са налице твърдените в касационната жалба нарушения на материалния закон, поради което решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение