Решение № 10099 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15112/2018 г.

Решение № 10099 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15112/2018 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния представител - юрисконсулт М. Титова, против решение № 1827 от 19.10.2018 г. по адм. дело № 2006/2017 г. на Административен съд - Бургас. С него е отменен, като незаконосъобразен мълчаливият му отказ, както и последвалият го изричен такъв, обективиран в уведомително писмо изх. № 01-6500/207 от 12.01.2018 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания и преписката е върната на изпълнителния директор за ново произнасяне съобразно указанията на съда. Правят се възражения за недопустимост и при условията на алтернативност за неправилност, поради неправилно прилагане на материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Ответната страна - К. Кавалджиев чрез процесуалния си представител - адвокат Вяра Видова изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото съдебно производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита жалбата, насочена срещу мълчаливия отказ за допустима, тъй като правилата в ЗПЗП и подзаконовите актове по прилагането му не дерогират общите правила на АПК, в какъвто смисъл е и практиката на ВАС, изразена в определение № 16295 от 28.12.2018 г. по адм. дело № 13738/2018 г. на трето отделение. Приема за обосновани и съответни на материалния закон всички останали изводи по съществото на спора. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, доколкото в диспозитива на първоинстанционното решение, освен уведомително писмо № 01-6500/207 от 12.01.2018 г. на заместник-изпълнителния директор на фонда, е отменен и мълчалив отказ на изпълнителния директор на ДФЗ и на него е върната преписката за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, съдържащи се в съдебния акт. Тя е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от К. Кавалджиев против мълчалив отказ на изпълнителния директор на ДФЗ на искането му от 19.06.2017 г - на л. 103 по делото за издаване на окончателен акт за оторизиране на суми във връзка със заявлението му за подпомагане за кампания 2016 г. Жалбата е подадена на 21.07.2017 г. - т. е. в сроковете по АПК за обжалване на мълчалив отказ на административния орган да се произнесе по отправено искане за издаване на индивидуален административен акт. Съдът я е приел за процесуално допустима и на 21.07.2017 г. е образувал съответното адм. дело. В хода на провежданото първоинстанционно съдебно производство - на 12.01.2018 г. заместник-изпълнителният директор на фонда е издал уведомително писмо № 01-6500/207, с което е оторизирал субсидия в размер на 6650 лева за 142 овце по мярка ДЖСК и е отказал изцяло финансово подпомагане за 299 овце по мярка ПНДЖЗ. Мотивирал се е с несъответствие на овцете, одобрени по мярката за подпомагане, което в първия случай възлиза на 19. 40%, а във втория случая е 21. 74% и представлява по-малко от 80% от първоначалния брой заявени овце. В жалбата подробно е изложена фактическата обстановка във връзка с проведената проверка на място и падналите ушни марки на част от овцете, предприетите навременни мерки за тяхното премаркиране и по този начин наличие на съответствие с първоначално одобрените за подпомагане дребни рогати животни. Доколкото притежаваните от него и представени още пред административния орган писмени доказателства за твърдяните факти, са станали част от административната преписка, той е поискал нейното прилагане. Съдът е събрал административната преписка и е уважил искането и на двете страни за допускане на съдебно-техническа експертиза от инженер по животновъдство с представени две заключения - основно и допълнително. След изслушване на вещото лице в съдебните заседания, двете са приети от съда при липса на оспорване от страните. Съдът е приел и представените с писмена молба от процесуалните представители на страните по делото от 16.03.2018 г. и от 29.03.2018 г. допълнителни писмени доказателства. При това жалбоподателят изрично е акцентирал в своята молба, че същите документи вече е представял в хода на административното производство с жалбата му от 30.11.2016 г. срещу уведомително писмо от 15.11.2016 г. за потвърждаване констатациите на експертите при проверката на място и позоваване на правилата на чл. 25 и чл. 39 от Наредба № 3/2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания. По този начин, като доказателство е приет и Регистър на животновъден обект и справка за животните в животновъдния обект с отразяване на номерата на ушната марка. Въз основа на всички събрани доказателства, съдът е изложил много подробно приетите за установени факти и е отделил единственият спорен въпрос - дали установените от проверяващите по мярка ДЖСК 45 броя овце, а по мярка ПНДЖЗ 46 броя без ушни марки е следвало да се вземат предвид, като налични с оглед на факта, че преди провеждане на проверката са били заявени за премаркиране. За целта е анализирал правилата, въведени в Наредба № 61/2006 г. за условията и реда за идентификация на животните, регистрация на животновъдните обекти и достъпа до базата данни за идентифицираните животни и регистрираните обекти в приложимата й редакция за системата за идентификация и регистрация на животните - дейност от компетентността на БАБХ, като самостоятелен държавен орган. Обсъдил е и правилата по чл. 4, ал. 3, т. 5 и ал. 4 за подмяна на старите средства за идентификация с нови в случай на загуба. Разграничил е случаите на замяна на ушните марки от случаите на замяна на самите животни. Позовавайки се на данните по делото, е приел обосновано, че по отношение на жалбоподателя е налице хипотезата на замяна на ушни марки, а не на животни. Поради това не се прилагат изискванията на чл. 25 от Наредба № 3/2015 г. Посочил е още, че това обстоятелство е станало известно на проверяващите експерти от Техническия инспекторат още при изготвяне на листа от контролната проверка, а и впоследствие при подаването на писмено възражения против констатациите по нея. Заместването на старите изгубени марки с нови е надлежно отразено в регистъра на животновъдния обект и съответно в системата СИРЖ, поддържана от БАБХ с отразяване на връзката между новия и стария номер. Доколкото самата система за идентификация е част от интегрираната система за интегриране и контрол, въз основа на която ДФЗ прави своите административни проверки по подадените заявления за подпомагане, съдът е счел за законосъобразно и необходимо извършването на нова проверка с оглед представените писмени доказателства и възражения на кандидата за подпомагане, което не е направено. Приел е, че изясняването на тези обстоятелства е от съществено значение за крайния извод относно наличие или липса на предпоставките по чл. 39 от Наредба № 3/2015 г. за определяне точния размер на финансовите средства за подпомагане. При констатираното отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК, е отменил мълчаливия отказ на изпълнителния директор на ДФЗ и съответно последвалия изричен такъв на заместник-изпълнителния директор на фонда и е върнал преписката за ново произнасяне. Така постановеното решение е процесуално допустимо. Неоснователно се възразява в касационната жалба за недопустимо обжалване на мълчалив отказ за издаване на уведомително писмо по подадено заявление за подпомагане. В настоящия случай е налице и изрично постановен частичен отказ от оторизиране на поисканата финансова помощ. Съгласно правилото на чл. 172, ал. 3 АПК с отмяната на мълчаливия отказ се считат за отменени и изричните такива, постановени преди решението за отмяна. Ето защо съдебното решение е процесуално допустимо, а разгледано по същество е и правилно. Във връзка с правилността му в касационната жалба се повтарят доводите на процесуалния преставител на административния орган, отразени в писмените бележки от 21.09.2018 г. на л. 251 от делото. Те са обсъдени от съда и са залегнали в мотивите на първоинстанционното решение. Отново механично се повтарят твърденията за несъответствие на животновъдното стопанство на бенефициера с изискванията на чл. 39, ал. 1 от Наредба № 3/2015 г. за отглеждане на минимум 80 % от одобрените за подпомагане животни най-малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане. В тази връзка страната се позовава на неизпълнение от страна на заявителя на изискванията в ал. 3 на разпоредбата за замяна на заявените животни с други животни в съответния срок и по предвидения начин на уведомяване. Доводите са изцяло неоснователни. Безспорно установено е от писмените доказателства, както по административната преписка, така и по делото, че още на 7.09.2016 г. К. Стоянов Кавалджиев е подал до районния ветеринарен лекар - д-р Х. Ганчев декларация - л. 53 от делото по образец. Наистина бланката е озаглавена "Декларация за новородени животни", но в съществуващия в нея текст "Декларирам, че в обекта ми са станали следните раждания", думите "станали следните раждания" са зачертани и над тях ръкописно е изписано от декларатора "овце с паднали ушни марки". Фактът, че се касае за деклариране именно на загуба на ушни марки още по-ясно личи и от таблицата на бланковия образец за родител - номер, дата на раждане и пол, която е непопълнена. Вместо това е записано овце "46 броя по приложен списък". Към самата декларация е приложен Списък на паднали ушни марки на овце от животновъден обект. С това съдържание на декларацията и приложения към нея списък е доказано декларирането именно на загубата на ушни марки, водеща до необходимост от поставяне на нови такива, наречено "премаркиране". Поради това доводите на касационния жалбоподател за неизясненост на обстоятелството дали се касае за замяна на загубени ушни марки или за маркиране на новородени животни са голословни и показват пълно игнориране на доказателствата по преписката. Декларацията е приета от ветеринарния лекар още на същата дата - 7.09.2016 г., като фактът на приемането е установен със саморъчния му подпис. Всичко това е станало преди извършването на контролната проверка на място, започнала на следващия ден - 8.09.2016 г и приключила с изготвяне на резултатите от нея на 12.09.2016 г. Вярно е, че на 7.09.2016 г., когато е подадена и приета декларацията за замяна на загубени ушни марки, бенефициерът е уведомен от служители на Техническия инспекторат по телефона за предстоящото посещение на място, но също така е вярно, че административният орган не е изложил никакви твърдения за наличие на изкуствено създадени условия, като резултат от извършено уведомяване за предстояща контролна проверка. Налице са доказателства за поръчани, получени и поставени ушни марки. Поставянето и връзката им със загубените такива са надлежно отразени в регистъра на животновъдния обект на страницата, която се попълва от лицето, подменило ушните марки на 12.09.2016 г. и съответства на условието по чл. 4, ал. 4 от Наредба № 61/2006 г. в приложимата й редакция. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че маркировач е д-р Ганчев. За премаркирането той е подал декларация до официалния ветеринарен лекар. По този начин още след 12.09.2016 г. експертите от фонда са имали обективната възможност да извършат административна проверка в поддържаната в онзи момент от Националната ветеринарномедицинска служба компютъризирана информационна система за въвеждане на данни за идентифицираните животни, техните собственици и регистрираните животновъдни обекти. Още повече, че на 17.10.2014 г. бенефициерът е подал възражение срещу констатациите при проверката на мяст, о към което е приложил: декларацията си до д-р Х. Ганчев със списъка на животните със загубени ушни марки, заявката за закупуване на средства за идентификация, стокова разписка и декларацията от маркировача д-р Ганчев до ОДБХ - Бургас от 12.09.2016 г. с номера на заменения идентификатор и номера на заместващия такъв в обект с отговорник - К. Кавалджиев. Административна проверка не е извършена, с което е нарушен основният принцип на истинност, въведен в чл. 7 АПК с механизмите за неговото спазване. Вместо това, както в уведомителното писмо, така и в касационната жалба продължават твърденията за изгубени животни и неспазване на нормативните правила относно реда и срока за уведомяване на административния орган за тяхната загуба. Наличието на документално отразена връзка между падналите/загубени ушни марки на овцете, които са одобрени за подпомагане с поставените нови такива при премаркирането, установява изпълнението на изискванията на чл. 39 от Наредба № 3/2015 г. за подпомагане по заявените схеми. Като е приел обратното, без да извърши административна проверка на даните в информационната система относно наличието на премаркиране и връзката между старите и новите идентификационни средства, административният орган е постановил незаконосъобразен административен акт. Решението на административния съд за отмяната му е правилно и следва да се остави в сила. В полза на ответника по касационната жалба не се дължат разноски за настоящото производство, тъй като няма данни такива да са направени, както и не са поискани. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение