Решение № 10513 от 12.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5648/2015 г.

Решение № 10513 от 12.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5648/2015 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие срещу решение № 22 от 21.03.2015 г., постановено по адм. дело № 140/2014 г. от Административен съд - Търговище. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - "Сандос" ЕООД не изразява становище по касационната жалба. Участващият в производството прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на уведомително писмо изх. № 02-250-2600/2999 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта, с която са направени намаления в плащанията на дружеството по СЕПП и СНДП за 2013 г. Съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения административен акт и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по същество, съобразно дадените с мотивите на решението указания. За да стигне до този извод е приел, че отразените в уведомителното писмо общ размер на допустимата за подпомагане площ и общ размер на недопустимата площ са неправилно изчислени, което е довело до неправилно изчисляване на размерите на оторизираните суми по СЕПП и по СНДП. В тази връзка се е позовал на приетата съдебно-техническа експертиза (СТЕ) и е приел за доказано, че за БЗС 23340-32-2-1 площта от 0.01 ха е неправилно определена като недопустима за подпомагане и че за оспорващото дружество и по СЕПП и по СНДП допустимата за подпомагане площ следва да е в размер на 665.59 ха, а не 665.58. Оттук и оторизираната сума по СЕПП след приложен коефициент на редукция следвало да бъде 203 269.65 лв., а оторизираната сума по СНДП следвало да е в размер на 6276.51 лева. Също така съдът е приел, че оспореният акт е издаден и при неспазване на законовите изисквания за форма и при неправилно приложение на материалния закон. Като правно основание за определянето на площите като недопустими за подпомагане, органът е посочил за СЕПП - чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 5 и т. 6 от ЗПЗП, а за СНДП - чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП, без да посочи, за всяко от посочените БЗС поотделно коя хипотеза на закона приема, че е налице. Липсвали конкретни фактически констатации на органа - за кои БЗС приема, че площите са недопустими поради неотстранени застъпвания и за кои БЗС приема, че площите са недопустими поради излизането им извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", одобрен за 2013 г. Приложената по делото докладна записка с изх. № 02-250-2600/299 от 3.10.2014 г. като издадена след оспореното писмо според съда не била част от административната преписка по неговото издаване и не можела да се цени като мотиви на органа, съдържащи се в документ от преписката. Неизписването на всички фактически основания и наличието на неяснота относно дадената от административния орган правна квалификация на определените като недопустими площи водело до ограничаване на правото на защита на адресата на акта. Едновременно с това изброените БЗС в частта по СНДП, за които е установено, че площите им са недопустими единствено поради неотстранени застъпвания, като правни основания за квалифицирането на тези площи като наддекларирани били изброени чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП, в чиито хипотези посочените площи не попадали. Предвид това съдът е приел, че оспореното Уведомително писмо, в частта му по СНДП за БЗС № 10422-24-2-3, БЗС № 23340-230-2-1, БЗС № 23340-25-2-2, БЗС № 23340-32-2-1, БЗС № 23340-59-1-6, БЗС № 23340-59-1-7, БЗС № 35393-18-7-1, БЗС № 40885-7-14-1,БЗС № 61159-30-10-3 е издадено и при неправилно приложение на материалния закон. По тези доводи оспорения административен акт е отменен и преписката върната за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е правилно. От данните по делото се установява, че със заявление за регистрация УИН 2514051380340 "Сандос" ЕООД, гр. Търговище, е заявило за подпомагане по СЕПП и СНДП в Областна дирекция на ДФ "Земеделие" - Търговище за 2013 г. 48 парцела с обща площ 665.94 ха. На 12.08.2014 г. изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е постановил оспореното уведомително писмо изх. № 02-250-2600/2999, в което и за СЕПП и за СНДП като фактически основания в табличен вид е посочено, че при декларирана площ от 665.94 ха, за установена площ се приемат 665.58 ха, а за наддекларирана/недопустима за подпомагане площ - 0.36 ха. Посочено е, че процентът на наддеклариране е 0.05%, и че оторизираната за подпомагане площ е от 665.58 ха. На оспорващото дружество по СЕПП е оторизирана сума за подпомагане от 203 265.47 лева, а за СНДП - 6 276.42 лева. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в процесното писмо не са посочени правните основания за неговото издаване поотделно за двете схеми СЕПП и СНДП, нито са посочени причините, поради които се намалява финансовото подпомагане по схеми и мерки за директни плащания на бенефициента "Сандос" ЕООД. Неоснователно е основното възражение на касатора за мотивираност на акта, позовавайки се на ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ, според което мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи. Тези документи следва да са приобщени към акта, като бъдат упоменати в него. Видно от съдържанието на уведомителното писмо не е налице препращане или цитиране на документ от преписката, на който да се позовава органът при издаването на оспорения административен акт. В същото са цитирани законови текстове и регламенти без да става ясно кое от приложимите правни основания за кой БЗС се отнася, както и кое е фактическото основание за отказа за подпомагане - дали това е площ с неотстранено застъпване или площ, непопадаща в слоя "Площи в добро земеделско състояние". Съдържащите се в докладна записка от 3.10.2014 г. констатации не следва да мотивират акта, тъй като същата е последваща оспореното уведомително писмо. Административният акт не може да се мотивира с по-късно издадени документи или друг акт, тъй като това би накърнило правото на защита на жалбоподателя, а от друга страна би ограничило възможността за съдебен контрол върху законосъобразността му. Предвид това, както и предвид установеното от неоспорената от страните и приета по делото СТЕ за наличието на различие между отразеното в уведомителното писмо и действителния размер на недопустимите за подпомагане площи, административният съд е стигнал до правилен извод за незаконосъобразност на Уведомително писмо изх. № 02-250-2600/2999 от 12.08.2014 г. В тази връзка неоснователно се явява и възражението, че за административния орган не съществува задължение за установяване на причините за възникналите несъответствия. Напротив, при констатирани при извършване на административните проверки несъответствия между декларираните площи за подпомагане и одобрените от административния орган, последният е длъжен да изясни на какво се дължат те, като предприеме и други подходящи административни процедури, включително и проверки на място, както и да опише в окончателния акт поради каква причина възприема като правилно приета установената от него площ за подпомагане и е отказал подпомагане за заявената над нея. Административният орган има задължение по смисъла на чл. 35 и чл. 36 от АПК да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая като събира служебно доказателства за това. Това е израз на служебното начало в административния процес. По изложените съображения решението на Административен съд - Търговище като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,