Решение № 12474 от 19.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7619/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК). С решение 11294 от 09.07.2024 г., постановено по адм. д. 2252/2024 г. Административен съд София-град /АССГ/ е отменил по жалба на "ДАНИ ФРЕШ М" ООД, гр. София, ЕИК 206760193, представлявано от Е. С., Ревизионен акт /РА/ Р-22221423002605-091- 001/14.11.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта с която е изменен и потвърден с Решение 117/25.01.2024 г. на зам. директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. София, като Дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП и НАП е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 6 050 лева. Срещу съдебния акт е подадена касационна жалба и допълнение към нея от директора на Дирекция ОДОП - гр. София, , чрез юрисконсулт С. Станчева, в частта, с която са отмени определените публични задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в размер на 85 718,99 лв. (главница 77 645,21 лв. и лихви в размер на 8 073,78 лв.). Излага се оплакване за наличието на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди изцяло оспорения РА. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В открито съдебно заседание касаторът се представлява от гл. юрк. Волянова. Ответникът по касационната жалба ДАНИ ФРЕШ М" ООД, представлявано от Е. С., чрез адв. Владимирова, взема становище по неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение, че касационна жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил Р-22221423002605-091- 001/14.11.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта с която е изменен и потвърден с Решение 117/25.01.2024 г. на зам. директора на Дирекция ОДОП - гр. София, с който на ДАНИ ФРЕШ М" ООД не е признато право на приспадане на данъчен кредит за периода 01.10.2022 г. 31.03.2023 г. в общ размер 76 801,80 лв. по фактури на ТРЕЙДИНГ ХОЛД ЕООД на основание чл. 68, ал.1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, вр. чл.6 ЗДДС поради липса на реални доставки на стоки (плодове и зеленчуци), и е начислена лихва за забава, както и отказано право на данъчен кредит в размер на 843,41 лв. за м.03.2023 г. на осн. чл. 71, т. 1 ЗДДС по фактури, по които това право е упражнено повторно по фактури на ПОЛАРИС ПРОДУКТ ЕООД, АРОН ФРЕШ ЕООД И ИТ 16 ЕООД. С процесния РА са начислени и лихви в размер на 487,91 лв. за м. 11.2022 г., м. 12.2022 г. и м. 01.2023 г. по издадени от ДАНИ ФРЕШ М" ООД със закъснение фактури. С решението си АССГ е отменил процесния РА, като е приел, че е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила, засягащи неговата законосъобразност в цялост. Според АССГ процесният РА е материално незаконосъобразен, тъй като въпреки липсата на обективни данни "ТРЕЙДИН ХОЛД" ЕООД да е разполагало със стоки - плодове и зеленчуци, които да продаде на ДАНИ ФРЕШ М" ООД, последният не може да бъде държан отговорен за поведението на своя доставчик, а в още по-голяма степен на доставчика на доставчика, т. е на предходния доставчик. Решаващият съд е развил доводи, че ЗДДС поставя в императивен порядък, предпоставките за възникването на правото на приспадане на данъчен кредит, а именно: качествата данъчнозадължено лице на доставчика и на получателя, притежаването на данъчния документ от получателя - чл. 71, т. 1 ЗДДС, получаването на стоките/услугите по доставката и отреждането на полученото за икономическата дейност на ДЗЛ, като всякакви други условия са предпоставките за признаване на право на данъчен кредит са ирелевантни за реализирането на това право. Посочена е практика на СЕС - С-324/11 (G. Toth), решение по съединени дела C-80/11 и С-142/11 (M. kft и P. D.) и решение С-18/13 ("Макс Пен"). Крайният извод на АССГ е за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, тъй като са налице реални доставки и не са налице условията на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, вр. чл. 6 ЗДДС. Настоящият съдебен състав преценява оспореното съдебно решение като валидно, допустимо, но неправилно - като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано на фактите по делото. Спорният въпрос се състои около изпълнението на доставката на стоки различни плодове и зеленчуци от доставчика "ТРЕЙДИН ХОЛД" ЕООД. Основателен е релевираният довод на касатора, че доказването на реалното предаване на стоката и прехвърлянето на получателя на правото да се разпорежда с нея като собственик, изисква установяването на факта, че доставчикът е разполагал със стока от същия вид и количество като фактурираните, както и че това количество стока фактически е предадено на получателя. Изобщо реалността на доставките е основополагаща за законосъобразното възникване е упражняване на правото на данъчен кредит - чл. 6, ал. 1, съответно чл. 9, ал. 1, във връзка с чл. 25, чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС. След като получателят черпи права от доставката чрез претенцията му за право на данъчен кредит, в негово задължение е да притежава документи за реалното предаване на стоката или услугата. Това предполага изследването на въпроса за предходните и последващи продажби, съхранението на стоката, нейното транспортиране, обективната й наличност при получателя, съответно извършването на последващи продажби, като само при категорични данни за горните обстоятелства следва извод за настъпило данъчно събитие. Неоснователен е изводът на първоинстанционния съд, че фактурата е единственият относим документ, с който следва да се снабди получателят на облагаема с ДДС доставка, за да упражни право на данъчен кредит. Според т. 13 и т. 17 решение на СЕО по дело С-342/87 "Genius Holdig" упражняването на правото на приспадане не включва данъка, който се дължи само защото е вписан във фактура, а се ограничава до действително дължимите данъци, тези, отговарящи на облагаема сделка. В тази връзка в мотивите на решението на СЕС по дело С-285/11, "Боник" /т. 31 и т. 32 е прието, че за да се признае правото на приспадане, е необходимо съдът в съответствие с правилата на доказване, установени в националното законодателство, да провери дали доставките на стоки /услуги/ са реално осъществени. Неправилно АССГ е приел, че процесните фактури доказват реалното осъществяване на доставките, респ. че са изпълнени изискванията на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС за признаване на право на данъчен кредит. В случая липсват доказателства, които да удостоверят възможността да бъде прехвърлена собствеността върху стоките по процесните фактури. В мотивите на съдебния акт изрично е посочено, че в дневниците за покупки за м. 12. 2022 г. и м. 01. 2023 г. този доставчик е декларирал в дневниците за покупки фактури от "ТРЕНД СТРОЙ РЕМОНТ" ЕООД, с предмет "наем на работници" и от "ЕЙ ВИ ДЖИ БИЛДС" ЕООД, с предмет "съгласно договор". За същите периоди "ТРЕИДИН ХОЛД"ЕООД е декларирало дейност "Други довършителни строителни дейности" и има назначени двама работници на длъжност "техник гражданско строителство" и "технически инвеститорски контрол", които очевидно не са свързани с търговия с плодове и зеленчуци. Същевременно "ТРЕЙДИН ХОЛД" ЕООД и "ЕЙ ВИ ДЖИ БИЛДС" ЕООД имат един и същ адрес за кореспонденция гр. София, [улица], [адрес]. На стр. 5-7 от решението на първоинстанционния съд е констатирано, че при насрещната проверка изготвеното ИПДПОЗЛ е изпратено на декларирания електронен адрес, без да е активирано като получено, а при извършените две посещения на адрес за кореспонденция, съвпадащ с адрес на управление, посочен по-горе (документирани с протоколи 1802859/132.06.2023 г. и 1802862/21.06.2023 г.), не е открит представляващия или упълномощено лице. При насрещна проверка на "ТРЕИДИН ХОЛД" ЕООД, приключила с ПИНП П-22221023096145-141-001/13.06.2023 г. е установено, че изготвеното ИПДПОЗЛ е връчено на упълномощеното лице Д. Л. и на адреса се намира офис на Изипей. В друго контролно производство е извършена насрещна проверка на сочения предходен доставчик "ЕЙ ВИ ДЖИ БИЛД" ЕООД, представлявано от Г. А., приключила с ПИНП П-22221023023627-141-001/20.03.2023 г. Констатирано е, че при посещение на адреса за кореспонденция на гр. София, [улица], [адрес] се намира виртуален офис "Ви офис" и на адреса не се помещава "ЕЙ ВИ ДЖИ БИЛД" ЕООД. При многобройните насрещни проверки "ТРЕИДИН ХОЛД" ЕООД и "ЕЙ ВИ ДЖИ БИЛД" ЕООД не са представили документи. В информационната система на НАП липсват данни за други обекти на спорния пряк доставчик "ТРЕЙДИН ХОЛД" ЕООД. Действително в хода на ревизията "ДАНИ ФРЕШ М" ЕООД е представило фактурите от "ТРЕЙДИН ХОЛД" ЕООД и доказателства за тяхното осчетоводяване, като във фактурите е отбелязано плащане в брой, но доказателства за това не са приложени. С допълнение към жалбата са представени рамков договор от 26.11.2022 г. с "ТРЕИДИН ХОЛД" ЕООД за доставка на плодове и зеленчуци, заявки и стокови разписки към фактурите. Същите представляват частни документи, чието съдържание не е скрепено от закона с обвързваща доказателствена сила досежно своето съдържание, с оглед на което преценката на тяхната вярност следва да се осъществи от съда въз основа на съвкупния анализ на всички относими доказателства. Действителното извършване на доставките подлежи на доказване и преценка от националния съдия съобразно съответните процесуални и материално правни норми, като това е изрично подчертано в т. 31 от тълкувателно приложимото Решението по дело С-285/11 г. В точка 37 от Решението по дело С-78/12 СЕС сочи, че лицето, което иска да приспадне ДДС следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това, като в тази връзка наличието на издадена данъчна фактура и коректното й отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките. Същевременно, съставянето на документи /фактури/, които не отразяват реални стопански операции, е указание за участие на самото ревизирано лице в данъчни измами или злоупотреба с право по смисъла на цитираната практика на СЕС. В случая във връзка със спорните доставки от "ТРЕЙДИН ХОЛД" ЕООД е прието, че липсват доказателства, които да удостоверяват възможността да бъдат прехвърлена собствеността върху стоките по процесиите фактури, тъй като предходните доставчици на прекия доставчик на жалбоподателя /"ТРЕЙДИН ХОЛД" ЕООД/ не са намерени на адресите си по регистрация и не са представили изисканите им документи. Въпреки тези констатации на решаващия съд, последният е направил неправилен извод за наличието на реални доставки, въпреки, че при извършените насрещни проверки доставчиците не са представили исканите доказателства и не са осигурили достъп до водената от тях счетоводна отчетност. Липсват доказателства, които да удостоверяват притежавана от тях материална обезпеченост за извършване на доставките, предходни доставчици, място на съхранение. Не са налице договори, доказателства за дата и място на предаване на стоките, начин на транспортиране, лицата, участвали в приемането и предаването на стоките. Основателно е твърдението на касатора, че изброените по-горе обстоятелства за търговския профил на доставчика "ТРЕЙДИН ХОЛД" ЕООД, мотивират извод, че той не търгува със стоки от вида на процесните, нито пък разполага с търговски обекти. Съвкупната преценка на горните доказателства обосновава извода, че не са ангажирани доказателства относно реалното изпълнение на доставките, а доколкото доказателствената тежест да удостовери посоченото обстоятелство, както и факта, че фактурираните услуги са намерили своята последваща реализация за извършване на облагаеми доставки от търговската дейност на дружеството, лежи върху него, следва да се приеме, че посочените съставомерни обстоятелства не са доказани и данъчният кредит по спорните фактури следва да бъде отказан. Решението е неправилно и в частта, с която е отменен РА, в частта, с която е начислена лихва за забава, както на осн. чл. 71, т. 1 ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит за м.03.2023 г. в размер на 843,41 лв. по фактури, по които това право е упражнено С процесния РА законосъобразно са начислени и лихви в размер на 487,91 лв. за м. 11.2022 г., м. 12.2022 г. и м. 01.2023 г. по издадени от ДАНИ ФРЕШ М" ООД фактури за продажби, декларирани в дневника за продажбите със закъснение в м. 09.2023 г. Като е приел друго и е отменил оспорения ревизионен акт като незаконосъобразен, АССГ е приложил неправилно материалния закон и е постановил едно неправилно съдебно решение. При условията на чл. 222, ал. 1 АПК същото следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. По разноските: При този изход на спора основателна е претенцията на процесуалния представител на касатора за присъждане на направените по делото разноски за две съдебни инстанции на НАП София, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза Дирекция "ОДОП" София. Процесуалният представител на касатора претендира разноски в размер на 15 700,79 лева, като по отношение на посочения размер не се сочи правно основание, но същото вероятно се основава на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС (доколкото пред първата съдебна инстанция е посочено това основание). Настоящият съдебен състав приема, че с Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което за настоящият съдебен състав, счита че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултски възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая по делото както пред първата инстанция, така и пред втората инстанция е проведено едно съдебно заседание, като действията на процесуалните представители на НАП се изчерпват само до участие в тези открити съдебни заседания и кратко изложение, вкл. представянето на списък с разноски. Действително спорът е с висок материален интерес, но не се характеризира с особена фактическата и правна сложност. С оглед горното, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на ответната страна по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 685,75 лв. (по 1000 лева за всяка съдебна инстанция и 685,75 лв. заплатена държавна такса). Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,