Решение № 15786 от 30.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13564/2011 г.

Решение № 15786 от 30.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13564/2011 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 122е от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по жалба на "Сорико" ООД, гр. Нова Загора, представлявано от управителя Минко Минчев, подадена против решение № 1264 от 20.09.2011 г., постановено от Комисия за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-901/2011 г. Според жалбоподателя решението на комисията е неправилно, защото не е съобразено с доказателството за извършено универсално сливане между ECS и ETCS, като втората организация е акредитирана от страна на ОLAS. Жалбоподателят твърди, че при съмнение относно достоверността на спорния сертификат, органът по преразглеждането е следвало да изясни въпроса с експертно становище по въпроса, каквото не е становището на БСА и моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно и да постанови ново решение по същество с оставяне без уважение жалбата на "Нео Титан" ООД. Ответниците - Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и кметът на община Тунджа не изразяват становища по жалбата. Заинтересованата страна - "Нео Титан" ООД, гр. Хасково оспорва жалбата чрез упълномощен юрк. Димитрова, която пледира за отхвърляне на жалбата, защото по силата на новите европейски регламенти ESC e извън акредитираната област на сертификационни услуги и при подаване на оферти за участие в обществени поръчки за избор на изпълнител от община Тунджа, приложеният от "Сорико" ООД сертификат е невалиден, тъй като не са спазени изискванията на възложителя при подаване и отваряне на офертите. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира жалбата за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 122е, ал. 1 от ЗОП. Разгледана по същество жалбата на "Сорико" ООД е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 1264 от 20.09.2011 г. е отменена заповед № РД-0730/15.07.2011 г. на кмета на община Тунджа за класиране на участниците и определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет: "Сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на твърди битови отпадъци от населените места на територията на община Тунджа, обособени в Район Център - 15 населени места - с. Дражево, с. Хаджи Димитрово, с. Безмер, с. Кабиле, с. Веселиново, с. Завой, с. Могила, с. Чарган, с. Търнава, с. Стара река, с. Козарево, с. Кукорево, с. Калчево, с. Победа, с. Челник" и преписката е върната на възложителя за продължаване на процедурата от етап разглеждане на офертите на участниците, при спазване на указанията в мотивите на същото решение. За да достигне до този резултат КЗК се е позовала на нормата на чл. 122г, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗОП и е приела, че при провеждане на оспорената процедура и при издаване на процесната заповед са допуснати съществени нарушения на изискванията на ЗОП и на възложителя, зададени от него в одобрената конкурсна документация. КЗК е преценила след изискване на експертно становище от Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" (ИА БСА), че е налице несъответствие между приложените документи към офертата от класирания на първо място участник с условията на възложителя. Съгласно изискванията, посочени в обявлението за поръчката и в одобрената документация за провеждане на процедурата, условието за представяне на сертификат ISO 9001: 2000 е част от техническите изисквания към участниците, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗОП посочените документи, включително и документите, доказващи техническите възможности на участниците, са част от документите за подбор, които се поставят в плик № 1 "Документи за подбор". С оглед на това правомощието на оценителната комисия, посочено в чл. 68, ал. 7 и ал. 8 от ЗОП, е осъществено неправилно и тя незаконосъобразно е установила, че сертификатът, приложен от "Сорико" ООД е валиден. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи отменителни основания. Това е така, защото органът по преразглеждането точно е констатирал, че процесната процедура е открита с решение № 0422/02.05.2011 г. на възложителя като "открита процедура", с което решение е одобрено обявлението за поръчката и документацията. В т. III. 2.3) "Технически възможности" от обявлението възложителят е регламентирал участниците да представят сертификат ISO 9001:2000 за система за управление на качеството в съответствие с обекта на поръчката или еквивалент. В одобрената документация също е заложено изискване участниците да представят сертификат ISO 9001: 2000 за система за управление на качеството. След три проведени заседания от назначената от възложителя комисия, тя е предложила за изпълнител на поръчката да бъде избран "Сорико" ООД, след което със заповед № РД-0730 от 15.07.2011 г. възложителят е обявил за изпълнител на процедурата "Сорико" ООД, а на второ място е класиран участникът "Нео -Титан" ООД. КЗК е обсъдила релевираните възражения от "Нео -Титан" ООД и ги е преценила като основателни. Съобразно обявените изисквания на възложителя, всички участници е следвало да представят сертификат ISO 9001: 2000 за система за управление на качеството в съответствие с обекта на поръчката или еквивалентен. Безспорно е установено, че в към предложението на "Сорико" ООД е приложен сертификат по ISO 9001:2008, издаден от ESC сертифициращ орган на European Quality Concil, с който се потвърждава писмено, че съгласно процедурите на ЕQCouncil участникът е специализиран в областта на сметосъбиране, сметоизвозване, обработка на твърди битови отпадъци, извозване, депониране на строителни отпадъци, почистване на улични платна, алеи, метене и миене, дезинфекция на съдове за смет, зимно поддържане и поддържане на сметища, като притежава и поддържа въведена система за качество DIN EN ISO 9001: 2008. За произнасяне по релевираните възражения КЗК е направила запитване до ИА БСА. Посоченият специализиран орган е отговорил на КЗК с две писма от 15.09.2001 г. и от 19.092011 г., с които е изразил становище, че спорният сертификат не е издаден под акредитация и не следва да се счита за равностоен на сертификатите, издавани под акредитация от националните органи по акредитация, подписали многостранното споразумение на ЕA и IAF. ИА БСА се е позовала на чл. 2, т. 10 и т. 11 от Регламент (ЕО) № 765/2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара, според който "акредитация" е атестация от национален орган по акредитация, че съответният орган за оценяване на съответствието отговаря на изискванията, определени в хармонизирани стандарти. Предвид на това "национален орган по акредитация" е единственият орган в държава - членка, който има предоставено от държавата правомощие да извършва акредитация. Освен това, ИА БСА е заявила, че след преглед на приложеното копие на сертификат и справки в регистрите на ЕОА не са констатирани данни и доказателства, които да дават информация относно наличието на членство на European Quality Council в Еuropean Cooperation for Accreditation в миналото и на евентуално прекратяване на това членство, както и, че не са установени изискуеми данни в съдържанието на приложеното копие на сертификат, като регистрационен номер на сертификат за акредитация, акредитационен символ и/или позоваване на акредитация, които да дават еднозначна информация за акредитация на European System Certification от национален орган по акредитация, тъй като в приложеното копие на сертификата няма наличие на нито един от посочените по-горе реквизити, поради което няма възможност за проследимост до двустранно или многостранно споразумение за взаимно признаване на акредитацията. С оглед на постъпилите две становища КЗК е изложила мотиви, че Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" е националният орган по акредитация на Република България в съответствие с приложимия Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти, като ИА БСА е единственият орган в Република България, който има право да извършва акредитация на органи за оценяване на съответствието. КЗК е обсъдила подробно становищата на ИА БСА и въз основа на тях е счела, че приложеният към офертата на "Сорико" ООД сертификат № ЕSC201006474BG, издаден от ESC сертифициращ орган на European Quality Council не е издаден под акредитация и не следва да се счита за равностоен на сертификатите, издавани под акредитация на националните органи по акредитация, подписали многостранното споразумение на EA или IAF. Не може да се сподели тезата на жалбоподателя, че органът по преразглеждането не е обсъдил и не се е съобразил с представеното пред КЗК уведомително писмо, в което е вписано, че е осъществено универсално сливане между ЕCS и ЕTCS и неговото акредитиране от страна на ОLAS, считано от 31.08.2010 г. и същият е национален орган по акредитация, който участва в Европейското споразумение по акредитация. КЗК е разгледала това писмо и точно е установила, че посоченото доказателство не е представено пред възложителя при първоначално подадената оферта и не е приложено към нея, а едва пред КЗК. С оглед на това правнорелевантно обстоятелство и съобразно официално дадените становища от страна на ИА БСА, КЗК правилно е приела, че решението на възложителя следва да бъде отменено и конкурсната комисия трябва да изиска безспорни доказателства от участника относно акредитацията на органа, издал спорния сертификат. Освен това съдът констатира, че в текста на горепосоченото уведомително писмо е отразено, че след успешно провеждане на контролните/ресертификационните одити ще се получат нови сертификати. При това положение при връщане на процедурата за новото й провеждане от етап преценка на допустимостта на офертите, оценителната комисия следва да укаже на участниците да представят актуалните новоиздадени сертификати, както и да извърши надлежна проверка относно тяхната валидност в ИА БСА. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че атакуваното решение на КЗК не страда от инвокираните с жалбата пороци - отменителни основания, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 122е от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,