Решение № 4648 от 13.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1796/2017 г.

Решение № 4648 от 13.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1796/2017 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. против Решение № 2134/31.10.2016 г., постановено по административно дело № 1086/2016 г. по описа на Административен съд - В. Решението се оспорва в частта, с която частично е отменен и изменен чрез намаляване на задълженията Ревизионен акт № Р-03000315004203-091-001/8.01.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. В., потвърден с Решение № 46/31.03.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В., с който в тежест на М. Х. М. от с. Я., общ. С., обл. Ш. са установени задължения за данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. и 2011 г. и по ЗДДС за данъчни периоди - м. 12.2010 г., м. 12.2011 г. и м. 12.2012 г. В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно, поради несъответствието му с материалния закон и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че съдът неправилно е преизчислил задълженията на М. М., прехвърляйки разходите за семена в съответната календарна година, вместо към годината, през която е произведена селскостопанската продукция, което било в нарушение на Закона за счетоводството и счетоводните стандарти. На следващо място се оспорват правните изводите, мотивирали съдът да намали установените задължения по ЗДДС за м. 12.2011 г. и да отмени тези за 12.2012 г., като се твърди, че неправилно са преценени всички събрани по този въпрос доказателства. По изложените в жалбата доводи се иска се отмяна на решението в оспорената част, след което да се постанови друго по съществото на спора, като се потвърди процесния ревизионен акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Касационната жалба се поддържа главен юрисконсулт Д. С. чрез депозирано по делото писмено становище. Постъпила е и частна жалба от М. Х. М. чрез адвокат В. В. против Определение № 9/04.01.2017 г., постановено по административно село № 1086/2016 г. по описа на Административен съд - В., с молба да бъде отменено като незаконосъобразно. С оспореното определение, съдебното решение е допълнено в частта за разноските, като жалбоподателят е осъден да заплати на Дирекция "ОДОП" гр. В. юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 357,02 лева. В жалбата се твърди, че ревизионният акт бил обжалван частично и съдът бил уважил изцяло жалбата, поради което на приходната администрация не се дължало юрисконсултско възнаграждение, каквото се дължи само при отхвърляне на жалба против ревизионния акт. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната и на частната жалба, поради което предлага оспореното съдебно решение, както и определението за разноските да бъдат оставени в сила, като правилни и законосъобразни. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. Предмет на оспорване пред Административен съд - В. е ревизионен акт, с който по реда на чл. 122 ДОПК на ревизираното лице са определени допълнителни задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ и по ЗДДС, ведно с прилежащите лихви. Установено е, че М. Х. М. е земеделски производител, стопанисващ собствени и арендувани земеделски земи в землището на община В. и отглеждащ крави в собствено помещение, регистрирано като животновъден обект. Регистриран е по ЗДДС на 27.04.2010 г., за периодите 2010 г. и 2011 г. е подал ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ, с които е избрал да се облага по реда на чл. 29а ЗДДФЛ. Представил е справка за себестойността на отгледаната селскостопанска продукция за периода 2010 г. - 2013 г., както и справка за разходите за семена от собствената продукция. При определяне на данъчната основа за облагане по реда на чл. 122 ДОПК за 2010 г. и 2011 г., в приходната част са включени приходите от продажба на фактурирана и нефактурирана растителна продукция и от продажбата на краве мляко, а за 2010 г. са включени и приходи от продажба на крави. За 2010 г. и 2011 г. съдът е уважил възражението на жалбоподателя относно установения размер на данъчната основа за облагане по ЗДДФЛ и по ЗДДС, като е приел, че неправилно приходните органи формирайки стойността на приходите за 2010 г. /2011 г., не са приспаднали от същите разходите, вложени за семена през есента на 2010 г./ 2011 г. от произведената и ожъната продукция през лятото на същата година. Анализирал и отличил е понятията "стопанска година" и "календарна година" по смисъла на ЗДДФЛ, като е приел липса на съвпадение между двете понятия, след което е извършил корекции, като е приел, че от приходите, реализирани през съответната година следва да се приспаднат не разходите, вложени предишната, а тези извършени през есента на същата година, които обаче са разходи за произведената продукция през следващата календарна година. Развитите в съдебното решение мотиви в този смисъл не се споделят от настоящия съд, тъй като не съответстват на приложимия материален закон. Ревизиращите органи са отнесли разходът за семена към съответния данъчен период, когато е произведена продукцията от вложените семена, тоест когато е реализиран приходът. Този подход е правилен, тъй като е в съответствие с правилата относно отчитане на приходите и разходите, разписани в Закона за счетоводството, а освен това съответства и на данните, съдържащи се в подадените от лицето декларации. Следователно, констатациите в ревизионния акт по този въпрос и изведените въз основа на тях правни изводи следва да бъдат споделени. Настоящият съдебен състав споделя доводите, развити в съдебното решение относно изключване от приходната част за 2011 г. на сумата от 5 171,10 лева, посочена в ревизионния акт като доход от продажба на краве мляко. За да достигне до този извод, съдът се е позовал на събраните по делото писмени доказателства, както и на неоспореното заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. Въз основа на сключен договор с "Маклер комерс" ЕООД, Мехмедов е доставял прясно мляко до месец септември 2010 г., за което обстоятелство свидетелства както писмо от посоченото дружество, така и заключението на експерта, който е извършил проверка по документи и в счетоводството на млекопреработвателното предприятие. Вещото лице е установило продадените количества мляко за 2009 г. и 2010 г., като изрично е посочило, че през 2011 г. няма данни за продадено от ревизираното лице сурово краве мляко. Въз основа на изложените по-горе мотиви, следва да се приеме, че с процесния ревизионен акт правилно са установени задължения по ЗДДФЛ за 2010 г. и по ЗДДС за м. 12.2010 г. Съдът е изменил ревизионния акт в тази част, като е намалил установеното задължение по чл. 48 ЗДДФЛ /главница/ за 2010 г. от 3 095,50 лева на 2 021,21 лева, тоест е отменил акта за сумата от 1 074,29 лева, ведно със съответната лихва, както и е намалил задължението за ДДС за м. 12.2010 г. /главница/ от 14 766,95 лева на 13 334,57 лева, тоест е отменил акта за сумата от 1 432,38 лева, ведно със съответните лихви, респективно е отхвърлил жалбата в останалата част за този вид задължения и период. Решението се оспорва само от приходната администрация в частта, с която е отменен ревизионния акт и в тази част съдебното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено, вместо което да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на М. Х. М. против ревизионния акт относно установените задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г. за сумата от 1 074,29 лева, ведно с прилежащите лихви и задълженията за ДДС за м. 12.2010 г. за сумата от 1 432,38 лева, ведно със съответните лихви. За 2011 г., след като се вземат предвид разходите за семена, така както са посочени в ревизионния акт и се намали приходната част със сумата от 5 171,10 лева, се налага промяна както на данъчната основа за облагане на основание чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ, така и на основата по чл. 26, ал. 1 ЗДДС, от което следва различен размер на дължимите данъци. Съответно дължимият данък за довнасяне по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2011 г. следва да е в размер на 5 615,60 лева главница, ведно със съответните лихви, а задължението за ДДС за данъчен период м. 12.2011 г. следва да е в размер на 1 789,66 лева, ведно със прилежащите лихви за забава. Съдът отново е изменил ревизионния акт в тази част, като е намалил установеното задължение по чл. 48 ЗДДФЛ /главница/ за 2011 г. от 6 391,27 лева на 5 125,10 лева, тоест е отменил акта за сумата от 1 266,17 лева, ведно със съответната лихва, както и е намалил задължението за ДДС за м. 12.2011 г. /главница/ от 2 823,88 лева на 1 135,66 лева, тоест е отменил акта за сумата от 1 688,22 лева, ведно със съответните лихви, респективно е отхвърлил жалбата в останалата част за този вид задължения и период. Вземайки предвид посочените по-горе правилни размери на задълженията по ЗДДФЛ и по ЗДДС, отмяната на акта за сумата над 775,67 лева главница от установеното с акта задължение за 2011 г. по чл. 48 ЗДДФЛ, както и отмяната на акта за сумата над 1 034,22 лева от установеното с акта задължение за ДДС за м. 12.2011 г., се явява незаконосъобразно, което налага отмяна на решението в тази част, вместо което следва да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против ревизионния акт за посочените суми от съответните задължения. В останалата обжалвана от приходната администрация част, решението следва да бъде оставено в сила. С оспореното решение, съдът е отменил изцяло установеното с ревизионния акт задължение по ЗДДС в размер на 1 595,89 лева, ведно с прилежащите лихви за данъчен период м. 12.2012 г., формирани от приходните органи от продажба на 8 броя крави. Жалбоподателят е оспорил наличието на това задължение, с твърдението, че е продавал крави само през 2010 г., за което е бил обложен. Констатацията в ревизионния акт за този период е изведена въз основа на официален документ - ветеринарномедицинско свидетелство № BG2012-013192 от 22.03.2012 г. за придвижване с цел търговия на 8 броя говеда с посочени индивидуални идентификатори /ушни марки/ с изпращач М. Х. М. и получател М. А. А., от което е прието, че животните са били продадени, реализиран е приход, който не е деклариран и обложен. Настоящият съдебен състав не споделя изводът, възприет от Административен съд - В. за това, че останалите събрани по делото документи разколебават достоверността на информацията, съдържаща се в посоченото свидетелство. Същото има характер на официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, следователно съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Представеното по делото уведомително писмо от ветеринарния доктор, издал свидетелството, не е дадено при спазване на законоустановения ред за даване на писмени обяснения от трети лица в хода на ревизионното производство, разписан в чл. 57 ДОПК, поради което не следва да се цени. Констатациите, съдържащи се в ревизионния акт относно задълженията по ЗДДС за м. 12.2012 г. не са оборени от страна на ревизираното лице, следователно правилно за този период е установено задължение за ДДС за м. 12.2012 г. в размер на 1 595,89 лева и е начислена лихва в размер на 483,77 лева. Съдебното решение в частта, с която е отменен ревизионния акт в тази част следва да се отмени, вместо което да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на М. Х. М. против ревизионния акт относно установеното с него задължение за ДДС за м. 12.2012 г. в размер на 1 595,89 лева, ведно със съответните лихви в размер на 483,77 лева. Подадената частна жалба е допустима, но неоснователна. С постановеното по делото решение, съдът е присъдил разноски само в полза на М. Х. М., въпреки, че и от страна приходната администрация е било направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По това искане, съдът е пропуснал да се произнесе, което е сторил по повод отправена до него молба по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е допълнил решението си в частта за разноските, присъждайки такива в полза на Дирекция "ОДОП" гр. В.. Неоснователно в частната жалба се твърди, че не следвало да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като жалбата против ревизионния акт била изцяло уважена и липсвало отхвърлителен диспозитив в решението. Видно от съдържанието на жалба против ревизионния акт, адресирана до съда е, че актът се оспорва относно определените с него задължения по ЗДДФЛ за 2010 г. и 2011 г. в размер на 9 486,77 лева главница и 3 867,86 лихва, както и данъчно задължение по ЗДДС за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. в размер на 19 186,72 лева главница и 9 158 лева лихви. Именно от предмета на жалбата, съдът е определил общия материален интерес, а от диспозитива на решението си отхвърлената част от жалбата, върху която сума е изчислил дължимото юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 8, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Независимо, че в съдебното решение не фигурира изричен диспозитив за отхвърляне на жалбата, то безспорно същата не е уважена изцяло, а само частично посредством намаляване размера на задълженията по ЗДДФЛ и по ЗДДС и отмяна на това по ЗДДС за 2012 г. В останалата част жалбата е отхвърлена, поради което законосъобразно съдът е присъдил разноски в полза на приходната администрация в съответния размер, съобразно тази част. По изложените съображения, определението за допълване на решението в частта за разноските като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено. При този изход на спора, в полза на приходната администрация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, изчислено за две съдебни инстанции съобразно размера на отхвърлената част от жалбата против ревизионния акт, което на основание чл. 8, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да е в размер на 3 412,40 лева. С оспореното решение по реда на чл. 248 ГПК, в полза на Дирекция "ОДОП" гр. В. е присъдена сума в размер на 1 357,02 лева, следователно с настоящото решение следва да се присъди разликата до 3 412,40 лева, или 2 055,40 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,