Решение № 7394 от 2.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15986/2013 г.

Решение № 7394 от 2.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15986/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 36, ал. 1 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Образувано е по жалба на Иван Петров Спиров от гр. Смолян с вх. № 11-09-434/22.11.2013 г. по регистъра на Висшия съдебен съвет /ВСС/ против решение на Висшия съдебен съвет по т. 23 от протокол № 42 от заседание на 31.10.2013 г., с което е отказано да се допусне възобновяване на производството, по което е постановено решението по т. 71 от протокол № 27 от заседание на 28.07.2011 г. на ВСС. В жалбата се поддържа, че ВСС неправилно е приел искането за възобновяване на производството по атестиране за недопустимо поради подаването му извън срока, регламентиран в чл. 102, ал. 1 АПК. Излагат се съображения, че при приемане на атестацията на жалбоподателя с решение на ВСС по протокол № 27/28.07.2011 г. и определената му комплексна оценка "добра" са допуснати съществени нарушения на закона. Жалбоподателят твърди, че не е отправил искане до ВСС за възобновяване на административното производство по атестиране. Поради това административният орган бил излязъл извън рамките на искането му, което било не за възобновяване, а за преразглеждане на атестацията му, за което не е предвидена възможност в ЗСВ, но липсва и изрична забрана. В жалбата се съдържа подробно изложение относно осъществените във връзка с атестирането от 2011 г. действия, установените данни, направените въз основа на тях изводи и определената оценка. Жалбоподателят поддържа извода, че атестацията е проведена при опорочена процедура и поради това, че при действието на приложимата през 2011 г. правна уредба не е било допустимо обжалването на оценката от атестацията, счита, че ВСС следва да допусне преразглеждане на тази атестация. Ответникът по касационната жалба - Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител Ана Топалова, изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага съображения, че оспореното решение на ВСС е правилно, тъй като решението на ВСС от заседание № 27/28.07.2011 г. за приемане на атестацията на жалбоподателя е влязло в сила и са изтекли сроковете за възобновяване на производството по реда на чл. 99 АПК. Искането на прокурор Иван Спиров за преразглеждане на атестацията му не може да бъде разгледано по друг начин освен чрез възобновяване на производството, което в случая е недопустимо предвид изтеклите срокове. Моли оспорването да бъде отхвърлено и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното: Оспореното решение на ВСС е връчено на жалбоподателя на 18.11.2013 г., а жалбата до съда е подадена на 22.11.2011 г., поради което е спазен 14-дневният срок за обжалване на решенията на ВСС, предвиден в чл. 36, ал. 1 ЗСВ; жалбата е подадена от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Пред съда е оспорено решението по т. 23 от протокол № 42 от заседание на Висшия съдебен съвет на 31.10.2013 г., с което е отказано да се допусне възобновяване на производството по т. 71 от протокол № 27/28.07.2011 г. на ВСС, поради недопустимост на искането. Решението е постановено по искане с вх. № 11-03-265/24.09.2013 г., подадено от Иван Петров Спиров - прокурор в Районна прокуратура - гр. Смолян, с ранг "прокурор в ОП" да бъда преразгледана атестацията му, приета с решение на ВСС по протокол № 27/28.07.2011 г. и определената му комплексна оценка "добра", на основание чл. 207, ал. 1 ЗСВ, вр. § 128а ПЗР ЗИДЗСВ /ДВ, бр. 32/19.04.2011 г./. Към решението на ВСС са изложени следните мотиви: "В Закона за съдебната власт няма изрична норма, уреждаща възможността ВСС да преразгледа свой акт, в случая решение, с което е приета атестационна оценка. Поради това се прилагат административнопроизводствените правила, регламентирани в АПК. Възобновяване на производства по издаване на административни актове е уредено в глава седма от АПК и е извънреден способ за отмяна или изменение на индивидуални или общи административни актове, когато актът е влязъл в сила, не е оспорен по съдебен ред, е налице някое от предвидените в чл. 99 АПК основания. Единният формуляр е изпратен за запознаване на Иван Петров Спиров и е върнат на ВСС, подписан без възражение на 27.06.2011 г. С решение по протокол № 27/28.07.2011 г., т. 71 Висшият съдебен съвет е приел комплексна оценка "добра" на Иван Петров Спиров и същият е придобил статут на несменяемост. В случай, че прокурор Спиров не е бил съгласен с комплексната оценка, приета с решение на ВСС, то той е следвало да оспори административния акт пред съда /Върховният административен съд/. Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 1 АПК възобновяване на производството по чл. 99, ал. 1 АПК може да се направи в тримесечен срок от влизане в сила на акта, но не по късно от една година. В случаите по чл. 99, т. 1 АПК възобновяване се извършва по инициатива на административния орган или по предложение на съответния прокурор или на омбудсмана. Молителят Иван Спиров не разполага с право да иска отмяна на това основание. По отношение на останалите основания в чл. 99, т. 2 - 7 АПК е изтекъл едногодишният срок по чл. 102, ал. 2 АПК. Сроковете за подаване на искането за възобновяване са преклузивни и с изтичането им се погасява възможността за това право, поради което производство не се образува." Въз основа на тези съображения ВСС е приел, че искането е недопустимо и е отказал да допусне възобновяване на производството. От съдържанието на приложеното по делото искане от Иван Петров Спиров до Висшия съдебен съвет, заведено с вх. 11-03-265/24.09.2013 г. по регистъра на ВСС, е видно, че същият е поискал да бъде преразгледана атестацията му, приета с решение на ВСС по протокол № 27/28.07.2011 г. и определената му комплексна оценка "добра", поради това че в производството по атестирането са допуснати съществени нарушения. В искането подробно са изложени съображения за допуснати нарушения на закона при изготвяне и приемане на атестацията. Искането е разгледано на заседание на Комисията по предложенията и атестирането /КПА/ на ВСС, проведено на 22.10.2013 г., като по т. 4.1 от протокол № 57 е взето решение, с което се предлага на Висшия съдебен съвет да откаже да допусне възобновяване на производството по т. 71 от протокол № 27/28.07.2011 г. на ВСС поради недопустимост на искането. Към това решение на комисията са изложени мотиви, които са възприети напълно от Висшия съдебен съвет и съответно са изложени като мотиви към решението по т. 23 от протокол № 42/31.10.2013 г., дословно възпроизведени по-горе в настоящите мотиви. С решение по т. 71 от протокол № 27 от заседание на ВСС на 28.07.2011 г. е взето решение, с което на основание чл. 207, ал. 1 ЗСВ, вр. § 128а ПЗР ЗИДЗСВ /ДВ, бр. 32/19.04.2011 г./ на Иван Петров Спиров - прокурор в Районна прокуратура гр. Смолян, е определена комплексна оценка "добра" и е придобил статут на несменяемост, считано от датата на вземане на решението. Това решение е изпратено до атестирания магистрат и до Районна прокуратура - гр. Смолян за сведение и изпълнение с писма с изх. № 11-03-265/09 от 29.07.2011 г., като е заведено в РП с № 51/08.08.2011 г. Безспорно е между страните, че решението на ВСС по т. 71 от протокол № 27/28.07.2011 г. не е обжалвано пред съда. Наред с горното, от документите представени с административната преписка се установява, че от Иван Петров Спиров до Висшия съдебен съвет е подадено заявление с вх. № 11-09-169/30.05.2013 г., с което е поискал във връзка с участието му в процедура за избор на заемане на длъжността административен ръководител окръжен прокурор на Окръжна прокуратура гр. Смолян, да бъде открита процедура за периодичното му атестиране. По това заявление е взето решение на КПА на ВСС по протокол № 34/12.06.2013 г. по т. П-15, въз основа на което заявлението за периодично атестиране е върнато, на основание чл. 196, т. 2 ЗСВ, като е изложено, че последното периодично атестиране на прокурор Спиров е с решение на ВСС по протокол № 27/28.07.2011 г., т. е. към датата на решението оценката е валидна; ново периодично атестиране следва да се извърши през 2015 г. С решение № 47.1 по протокол № 9 от заседание на КПА на ВСС, проведено на 11.02.2014 г., е прието заведеното с вх. № 11-09-028/24.01.2014 г. предложение от Иван Петров Спиров - прокурор в Районна прокуратура гр. Смолян /командирован в Окръжна прокуратура гр. Смолян/ с ранг "прокурор в ОП" за периодично атестиране на основание чл. 196, т. 2 ЗСВ. Със същото решение е указано на административния ръководител на Окръжна прокуратура гр. Смолян на основание чл. 204, ал. 1, т. 2 ЗСВ да определи състав на помощна атестационна комисия за проверка на дейността на Иван Спиров и предложение за комплексна оценка на същия. Предвид установените релевантни факти и обстоятелства, правилен е изводът на Висшия съдебен съвет, направен в оспорения административен акт, че искането за преразглеждане на решението за приемане на комплексната оценка от атестацията на прокурор Иван Спиров, не може да бъде уважено. Въпреки, че в подаденото от този магистрат искане с вх. № 11-03-265/24.09.2013 г. до ВСС е посочено, че иска преразглеждане на атестацията му, приета с решение на ВСС по протокол № 27/28.07.2011 г., то това искане правилно е възприето от Комисията по предложенията и атестирането към ВСС и от самия ВСС като искане за възобновяване на производството по атестиране на магистрата. За понятието преразглеждане на административен акт няма легално определение, но както в приложимия процесуален закон - Административнопроцесуалният кодекс, така и в практиката, под "преразглеждане на административен акт" се разбира ново разглеждане на поставения и вече разрешен от административния орган въпрос, като това преразглеждане се осъществява по повод на подадена жалба против акта по административен ред. Правната регламентация на преразглеждането на административен се съдържа в чл. 91 АПК, в който е уредената възможност в 7-дневен срок, а когато органът е колективен - в 14-дневен срок, от получаване на жалбата или протеста административният орган да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, като го отмени, или измени, или издаде съответния акт, ако е отказал издаването му - това е така нареченото право на отзив. Очевидно е, че в конкретния случай не става въпрос за такова преразглеждане, тъй като против решението по т. 71 от протокол № 27/28.07.2011 г. на ВСС не е подадена жалба по административен ред - до по-горестоящ административен орган, а подаването на такава жалба е и недопустимо, съгласно изричната разпоредба на чл. 82, ал. 1, т. 4 АПК. Като е обсъдил съдържанието на подаденото от прокурор Иван Спиров искане с вх. № 11-03.265/24.09.2013 г., Висшият съдебен съвет правилно е приел, че се касае до искане за възобновяване на производството и поради това, че в ЗСВ липсват правила за такова възобновяване е приел за приложими общите правила по глава седма от АПК /чл. 99 и следващите/, озаглавена "Възобновяване на производството по издаване на административни актове". Поради това, че актът на ВСС, с който е приета комплексната оценка от атестацията е влязъл в сила, то единственият процесуален способ, по който е допустимо да се преразгледа същият въпрос, е чрез възобновяване на административното производство. В разпоредбите на чл. 102 АПК са предвидени срокове за възобновяване на производството, които са преклузивни и при изтичането им се погасява възможността за възобновяване на производството. Доколкото в подаденото искане от магистрата се твърди, че решението на ВСС за приемане на комплексната оценка от 28.07.2011 г. е прието при съществени нарушения на закона, то правната квалификация на това искане, разгледано като искане за възобновяване на административното производство, е по чл. 99, т. 1 АПК - съществено нарушение на някое от изискванията за законосъобразността на акта. Според чл. 102, ал. 1 АПК искане за възобновяване на това основание може да бъде направено в тримесечен срок от влизане в сила на акта, като в случая този срок е изтекъл към датата на подаване на искането, както правилно е прието от ВСС. Наред с това, съгласно чл. 100 АПК възобновяване на основание чл. 99, т. 1 АПК може да бъде извършено по инициатива на административния орган или предложение на прокурора или на омбудсмана, а в случая липсва искане от посочените субекти. Макар от съдържанието на искането, с което е сезиран ВСС да не се извлича твърдение за наличие на някое от останалите основания по чл. 99 АПК, то следва да се отбележи, че предвидените в чл. 102, ал. 2 АПК срокове за възобновяване на производството на основанията по чл. 99, т. 2 - 7 АПК също са изтекли. Предвид изложеното, правилно е прието в оспореното пред съда решение на ВСС, че искането за възобновяване на производството по атестиране на прокурор Иван Спиров не може да бъде разгледано по същество, тъй като е недопустимо. Доводът на жалбоподателя, че отправеното от него искане за преразглеждане на атестацията следва да се разгледа по същество, тъй като към момента на постановяване на решението по т. 71 от протокол № 27/28.07.2011 г. на ВСС решенията на ВСС не подлежали на обжалване пред съда, е неоснователен. На първо място, към датата на която е постановено посоченото решение на ВСС не е съществувала законова забрана за обжалване на решенията на ВСС, с които се приема комплексната атестационна оценка. Разпоредбата на чл. 207, ал. 1 ЗСВ, в редакцията й съгласно ДВ, бр. 33 от 2009 г. е предвидено, че Висшият съдебен съвет с решение определя комплексна оценка от атестацията, която не подлежи на самостоятелно обжалване. Тази разпоредба обаче не е била действаща към датата на постановяване на решението по т. 71 от протокол № 27/28.07.2011 г., тъй като е изменена с ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г. и според тази редакция, който е действаща и към настоящия момент, съдия, прокурор или следовател става несменяем след навършване на петгодишен стаж на съответната длъжност и при получена положителна комплексна оценка от атестирането. Същевременно, разпоредбата на чл. 36, ал. 1, изр. първо ЗСВ, която е действаща от приемането на ЗСВ /обн., ДВ, бр. 64/07.08.2007 г./ предвижда, че заинтересованите лица могат да оспорват решенията на Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от съобщаването им. Следователно, за жалбоподателя е съществувала процесуална възможност да обжалва решението на ВСС, с което е одобрена комплексната оценка при атестацията му от 2011 г. На следващо място, въпреки че в решението на ВСС по т. 71 от протокол № 27/28.07.2011 г. не е дадено указание относно възможността за обжалването му, то за жалбоподателя са изтекли срокове, предвидени в чл. 140 АПК за обжалване на това решение, поради което няма основание подаденото искане до ВСС с вх. 11-03-265/24.09.2013 г. да се разглежда като жалба против решението на ВСС по т. 71 от протокол № 27/28.07.2011 г. и да се обсъжда наличието на основание за евентуалното й препращане за разглеждане от съда като жалба. По изложените съображения, обжалваното решение на ВСС по т. 23 от протокол № 42 от заседание на 31.10.2013 г. е законосъобразно и подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Страната е представлявана в процеса от юрисконсулт, искането е направено своевременно и възнаграждението е дължимо съгласно указанията в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд. Размерът на това възнаграждение следва да бъде определен съгласно чл. 8, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Съгласно редакцията на приложимата разпоредба от наредбата към момента на приключване на устните състезания, дължимото юрисконсултско възнаграждение на ВСС е в размер на 150 лв. и следва да бъде присъдено в този размер. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, вр. чл. 36, ал. 2 ЗСВ, Върховният административен съд, шесто отделение