Решение № 172 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 159/2012 г.

Решение № 172 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 159/2012 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Капка Юстиниянова Постъпила е молба от пълномощника на Е. Д. Х. адвокат Н. Н., с която на основание чл. 247 ГПК е поискана поправка на допусната очевидна фактическа грешка в допълнително решение № 147/5.06.2013 г. по гр. дело № 159/2012 г. на ВКС, трето г. о. в диспозитива на решението, като след "Осъжда А. К. М. действаща със съгласието на попечителя М. Н. М. се добави "на Е. Д. Х. ЕГН [ЕГН ] и вместо "считано от 31.03.2009 г. до окончателното изплащане" да се чете "считано от 31.03.2010 г. до окончателното изплащане на задължението". Ответницата А. К. М. действаща със съгласието на попечителя си М. Н. М., чрез адвокат Г. М. поддържа, че лихвата се дължи от 15.12.2010 г., когато е влязло в сила решението по гр. дело № 8210/2010 г. В. Молбата е основателна. В мотивите на допълнително решение от 5.06.2013 г. съдът е формирал воля за осъждане на А. К. М., действаща със съгласието на попечителя М. Н. М. да заплати на Е. Д. Х. законна лихва върху присъдено вземане на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД - връщане на даденото на отпаднало основание, считано от 31.03.2010 г., когато е влязло в сила решение по гр. дело № 9696/2009 г. на Варненски районен съд за прогласяване унищожаемостта на разпоредителни сделки сключени между страните. При външното изразяване на така формираната воля, съдът констатира, че в диспозитива на решението е пропуснал да посочи името на Е. Д. Х., в полза на който се присъжда законна лихва, както и че има несъответствие при посочване на годината в датата, от която се дължи законната лихва - в мотивите съдът е посочил 31.03.2010 г., а в диспозитива 31.03.2009 г. Това несъответствие, респ. пропущането да се изрази в решението част от формираната воля представляват допусната от съда явна фактическа грешка, която следва да бъде поправена по реда на чл. 247 ГПК. Твърденията на ответницата в писмения отговор имат отношение към развилото се производство по чл. 250 ГПК, което е приключило и не подлежат на обсъждане в настоящето производство. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.,