Решение № 12515 от 21.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8446/2015 г.
ВАСV отделение21.11.2016 г.докладчик Мариета Милева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 812100-20465/11.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи. ИЗПРАЩА преписката на министъра на вътрешните работи за произнасяне съобразно дадените указания. ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи, [населено място], [улица] да заплати на М. А. М. сумата 650. 00 (шестстотин и петдесет) лева разноски по делото. Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Мотиви
Решение № 12515 от 21.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8446/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на М. А. М. против решение № 812100-20465 от 11.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с което е отказано заличаване на личните данни на жалбоподателя, обработвани в информационните фондове на Министерство на вътрешните работи (МВР), въведени във връзка със ЗМ- 309/2000 г. по описа на РУ – Е. П.. Жалбоподателят поддържа, че административният акт е постановен в противоречие с материалноправни разпоредби и с целта на закона. Моли да бъде отменен със законните последици. Ответникът - министърът на вътрешните работи оспорва жалбата. От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното: В информационните фондове на МВР се съхраняват и обработват лични данни на жалбоподателя като извършител на престъпление по ЗМ-309/2000 г. на РУП – Е. П.. (обстоятелство неоспорено от страните). По посоченото дознание е образувана прокурорска преписка № 688/2000 г. на Районна прокуратура – Е. П. за извършено от М. престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Наказателния кодекс (НК). С постановление от 15.05.2001 г. образуваното против жалбоподателя наказателно производство е прекратено на основание чл. 237, ал. 1, т. 1 от Наказателно - процесуалния кодекс (НПК) във връзка с чл. 12а, ал. 1 от НК. С молба вх. № 119370-8621/17.04.2015 г. М. прави искане за заличаване на личните му данни, обработвани в информационните фондове на МВР във връзка със ЗМ-309/2000 г. по описа на РУ- Е. П.. Заявлението е разгледано от органа и с решението, предмет на оспорване в настоящото производство, министърът на вътрешните работи отказва да заличи личните данни на жалбоподателя, като се мотивира с обстоятелството, че сроковете за съхраняване на данните не са изтекли. При тези факти настоящият състав на Върховния административен съд стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 149 от АПК и от лице, за което административният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспореното решение е издадено от компетентния съгласно чл. 29, ал. 1 ЗМВР орган, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въпреки това административният акт следва да бъде отменен като постановен в противоречие с материалноправни разпоредби. Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗМВР за осъществяване на дейностите си органите на МВР могат да обработват лични данни. Когато това е свързано с дейностите по защита на националната сигурност и противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, данните се обработват рамките на установени срокове, определени от администратора на лични данни и могат да бъдат заличени, ако вече не съществува причина за тяхното запазване съгласно закона или в изпълнение на акт на съда или на Комисията за защита на личните данни (чл. 26, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от ЗМВР). Сроковете за съхраняване на данните съгласно чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, са регламентирани в Инструкция № 8121 з-748/20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. В чл. 3 от инструкцията се уредени предпоставките, при които обработваните в информационните фондове лични данни по чл. 2 (данни за лица във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер), с изключение на тези, отнасящи се до пострадали лица и заявители на престъпления, се заличават. Основанията за заличаване на данните при прекратено наказателно производство са регламентирани в разпоредбите на чл. 3, т. 3 и т. 5, б. "б" и б. "в" от подзаконовия нормативен акт. В случая е установено, че наказателното производство против жалбоподателя е прекратено на основание чл. 237, ал. 1, т. 1 от НПК (отм.); във връзка с чл. 12а, ал. 1 от НК. Нормата на чл. 237, ал. 1, т. 1 от НПК (отм.); препраща към основанията за прекратяване на наказателното производство, предвидени в чл. 21, ал. 1 от кодекса. От мотивите на акта на прокуратурата и от анализа на хипотезите за прекратяване, предвидени в чл. 21, ал. 1 от НПК (отм.); , следва заключението, че наказателното производство против жалбоподателя е прекратено на основание чл. 21, ал. 1, т. 1 от НПК (отм.); – деянието не съставлява престъпление. Текстът е аналогичен на нормата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от действащия НПК, поради което условията за заличаване на данните следва да се преценяват съгласно чл. 3, т. 3 от Инструкция № 8121 з-748/2014 г., а не както административният орган приема по чл. 3, т. 5, б. "б" от същата. В случая предпоставките по чл. 3, т. 3, б. "а" от Инструкция № 8121 з-748/2014 г. за заличаване на личните данни на М., обработвани в информационните фондове на МВР, са изпълнени, тъй като наказателното производство против лицето, чиито данни се обработват, е прекратено поради това, че извършеното не съставлява престъпление и сроковете по чл. 243, ал. 9, изр. 2 от НПК са изтекли. Ето защо като приема обратното и отказва да заличи личните данни на заявителя, административният орган постановява решение в противоречие с нормативната уредба. На това основание административният акт следва да бъде отменен, а при условията на чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде изпратена на министъра на вътрешните работи за произнасяне съобразно дадените указания. С оглед изложеното, направеното искане, доказателствата за действително направени разходи в настоящото производство и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Министерство на вътрешните работи следва да заплати на жалбоподателя М. 650. 00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,