Решение № 5576 от 28.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 78/2009 г.

Решение № 5576 от 28.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 78/2009 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по подадената от Саит Ахмед Фере от гр. Сърница, общ. Велинград, обл. Пазарджик чрез процесуалния му представител адв. Васил Георгиев касационна жалба срещу решение № 1012 от 15.10.08 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 423/08 г., в частта му, в която е отхвърлена жалбата му срещу РА № 1300766/03.12.07 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пазарджик, потвърден с решение № 85/04.02.08 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че решението е немотивирано и неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, РА незаконосъобразно са определени данъчните му задължения и съдът не е следвало да го потвърждава. Поддържат се изложените подробно доводи в жалбата до първоинстанционния съд. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част, в която е потвърден РА. Ответникът по касационната жалба - Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП - оспорва същата по съображения, изложени от процесуалния му представител юрк. Мирчева в писмено становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е бил РА № 1300766/03.12.07 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пазарджик, потвърден с решение № 85/04.02.08 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Със същия са определени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ и лихви както следва: за 2002 г. - данък по чл. 35 от ЗОДФЛ в размер на 21018.44 лв. и лихви - 12444.13 лв. ; за 2003 г. - данък по чл. 35 от ЗОДФЛ - 3661.00 лв. и лихви - 1688.82 лв., както и лихви за невнесени авансови вноски - 19.78 лв. ; за 2004 г. - данък по чл. 35 от ЗОДФЛ в размер на 8889.85 лв. и лихви - 2981.96 лв., както и лихви за невнесени авансови вноски в размер на 3.49 лв. ; за 2005 г. - данък по чл. 35 от ЗОДФЛ в размер на 32965.76 лв. и лихви - 6996.56 лв., както и лихви за невнесени авансови вноски в размер на 41.32 лв. С решението си АС е изменил РА в частта му относно определения данък за 2005 г., като е намалил същия от 32965.76 лв. на 23845.70 лв. и съответно прилежащата лихва. За да потвърди РА в частта му относно определените задължения за 2002 г., 2003 г., 2004 г., съдът е изложил следните съображения: Съдът е приел за правилни и законосъобразни констатациите на ревизиращия екип, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, а именно, че са налице данни за укрити приходи или доходи, както и приетото от Директора на Дирекция "ОУИ" в потвърдителното решение, че е налице и обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а именно - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Установено е в хода на ревизията, че Саит Ахмед Фере през периода 01.01.01 г. - 31.12.05 г. е внасял в касата на ЕТ "Саит Фере" като собственик парични средства, произходът на които не е установен. Затова, органите по приходите са приложили установения от съответния закон размер на данъка към определената от тях по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК основа. Основният спорен по делото въпрос е бил този за размера на началното салдо към 01.01.01 г., което от своя страна е дало отражение на началните салда за 2002 г. и за 2003 г., като според жалбоподателя, към началото на 2001 г. същият е имал налични средства от производство и продажба на земеделска продукция, реализирана през периода 1994 г. - 1999 г., общо в размер на 119 442 лв. По отношение на 2004 г. спорен е бил въпросът дали физическите лица Робърт Асенов Пейчев и Реджеп Ахмедов Бозов са предоставили в заем на жалбоподателя сума в общ размер 107 000 лв. (104 000 лв. от Пейчев и 3 000 лв. от Бозов). Във връзка със заявените доходи, получени от добив на селскостопанска продукция през периода 1994 г. - 1999 г., жалбоподателят е представил 6 бр. договори за наем на селскостопанска земя, сключени с Кемил Ибишев и 6 бр. договори за наем на селскостопанска земя, сключени с Ахмед Бозов. При извършените насрещни проверки на наемодателите, последните са потвърдили отдаването под наем на собствените им ниви. Съдът е обсъдил договорите и е приел, че независимо от обстоятелството, че сключените след влизане в сила на Закона за арендата в земеделието (обн. ДВ, бр. 82 от 27.09.96 г.) договори да не отговарят на изискването по чл. 3, ал. 1 от закона за писмена форма с нотариална заверка на подписите, то ако жалбоподателят беше доказал действително получен доход, същият следва да бъде признат. Прието е от съда, че представената от жалбоподателя декларация от Саит Реджепов Тинев не може да бъде ценена като годно доказателство, тъй като не е събрано в хода на ревизионното производство по реда, предвиден в ДОПК и тъй като по съществото си представлява писмено свидетелско показание. По отношение на дадената в заем сума от Реджеб Ахмедов Бозов в размер на 3000 лв., съдът е посочил, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че това е станало през 1999 г., а на 20.12.04 г. е "подновена" старата запис на заповед от 20.01.99 г., според обясненията на самия Бозов. От изложеното следва, че реално жалбоподателят не е получил сумата от 3000 лв. през 2004 г. и същата не може да се вземе предвид при определяне на данъчната основа за облагане с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2004 г. Безспорно се установява също така, че Роберт Пейчев е бил в невъзможност да даде на жалбоподателя заем в размер на 104 000 лв. на 08.01.04 г., поради отсъствието му от страната. Според жалбоподателя, става въпрос за техническа грешка при изписването на датата на договора, но доказателства в тази връзка не са представени. Така постановеното решение е правилно. Неоснователен е доводът на касатора за немотивираност на същото. Събраните по делото доказателства и доводите на страните са подробно обсъдени. Фактическата обстановка е точно установена и изводите на съда не противоречат на материалноправните законови разпоредби. Правилно обаче съдът е приел, че наличието на средства от производство и продажба на земеделска продукция в размер на 119442 лв. към 31.12.01 г. не е доказано от страна на жалбоподателя, за да се вземат предвид тези средства при формирането на началното салдо за 2002 г. Декларацията на Саит Реджепов Тинев, според която той е закупувал от жалбоподателя всяка година в периода 1994 г.-1999 г. средно по 4 тона годишно картофи, правилно е преценена от съда като свидетелски показания в писмен вид, а жалбоподателят не е направил искане за разпит на същия като свидетел. Освен това, в жалбата си до съда жалбоподателят е заявил, че органът по приходите е бил длъжен да назначи комплексна агрономическа експертиза, чрез която е щяло да се установи, че от наетите земеделски площи е възможно да се произведе такова количество земеделска продукция, което да бъде реализирано за посочената сума. В производството пред съда обаче жалбоподателят не е поискал назначаването на такава експертиза, която да докаже, че действително за година е било възможно да се произведе средно по 4 тона картофи. Освен това, в декларацията си Тинев не посочва точно сумите, които е заплащал на жалбоподателя, а твърди че те са били между 2 000 лв. и 2 500 лв. Правилни са изводите на съда и във връзка с твърденията на жалбоподателя за получена в заем сума в размер на 3000 лв. от Реджеп Ахмедов Бозов. На л. 142 от делото се съдържа декларацията на Бозов, според която сумата от 3000 лв. е дадена от него на Саит Ахмед Фере през 1999 г. и за установяването на това обстоятелство деклараторът е представил запис на заповед от 20.01.1999 г. На 20.12.04 г. е била подновена старата запис на заповед и заемополучателя се е задължил да върне парите през м. декември 2007 г. Правилно е преценен и договорът за заем, сключен между жалбоподателя и Роберт Асенов Пейчев. От писмо с дата 28.09.07 г. на Столична дирекция "Полиция", Сектор "Български документи за самоличност" (л. 223 от делото) се установява, че на датата, посочена в договора за заем лицето Роберт Пейчев не е бил в страната. По отношение на частта от решението, с което е потвърден РА относно определените данъчни задължения за 2005 г. в размер на 23845.70 лв. и съответно прилежащата лихва, доводи в касационната жалба за незаконосъобразност на същото не се излагат. Възраженията на жалбоподателя пред първоинстанционния съд са се свеждали до това, че следва да бъде признато получаването на сумата от 38 000 лв. в заем от Федя Шимов, Исмет Ардалиев, Исмаил Ардалиев, Реджеп Байрактаров. Съдът е приел за доказани твърденията на жалбоподателя и е намалил определената от органа по приходите данъчна основа за 2005 г. със сумата от 38 000 лв. С оглед на изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, решението на АС-Пловдив в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касационната жалба не е бил представляван в касационното производство от юрисконсулт и разноски за това производство не му се дължат. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение