Решение № 248 от 2.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 699/2012 г.

Решение № 248 от 2.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 699/2012 г., I н. о., НК, докладчик председателят Иван Недев Производството е по Глава ХХХIII от НПК - Възобновяване на наказателни дела, по искане на осъдения Д. Г. Н. на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК да се отмени влязлата в сила на 9.III.2012 г. присъда № 971/28.ХI.2011 г. по нохд № 542/2009 г. на РС-Силистра и потвърждаващото я въззивно решение № 8/9.III.2012 г. по внохд 9/2012 г. на ОС-Силистра и осъденият да бъде оправдан, а в съдебното заседание се предлага алтернативно -делото да се върне за ново разглеждане. Съображенията са обвинението не е доказано, че съдебните актове са постановени без да е изяснена обективната истина и без задълбочен анализ на доказателствата. Прокурорът е на становище, че искането е неоснователно. След преценка доводите и становищата на страните и проверка материалите по делото ВКС, I-во н. о. намира: С влязлата в сила на 9.III.2012 г. и непроверявана по касационен ред присъда № 971/28.ХI.2011 г. по нохд № 542/2009 г. на РС-Силистра Д. Г. Н. е признат за виновен и осъден за обсебване по чл. 206, ал. 3 във вр. с ал. 1, чл. 29, ал. 1, б. "б" и чл. 54 от НК на 4 години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор за това, че на 30.VII.2008 г. в Силистра при опасен рецидив противозаконно присвоил чужда движима вещ - л. а. "Ауди" с рег. [рег. номер на МПС] на стойност 7030 лв., собственост на Т. А. В., която владеел; осъден е да заплати на Т. А. В. 7030 лв., им. вреди от престъплението, ведно със законните последици. Искането е постъпило на 27.III.2012 г. - в законния срок, поради което е допустимо. То обаче е неоснователно и следва да остане без уважение. Изготвено е чрез манипулацията "copy-paste" и почти буквално повтаря съдържанието на въззивната жалба. Тя е разгледана от окръжния съд и в мотивите на решението са посочени основанията, поради които доводите не са възприети. Изводите са правилни и законосъобразни - посочено е кои доказателства установяват възприета фактическата обстановка. Изложени са логични и последователни съображения за достоверността на тези доказателства. Това, че защитата поддържа обратното въз основа на показанията на "втората" група свидетели не налага възприемане на тезата й. Пред вид горното