Решение № 10243 от 27.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1528/2010 г.

Решение № 10243 от 27.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1528/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Делото е образувано по подадени две касационни жалби против решение от 29.05.2009 г., постановено по адм. дело № 2538 от 2005 г. по описа на Софийския градски съд - административно отделение. С жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. София, се оспорва решението в частта, с която съдът е отменил ДРА № 534 от 10.05.2005 г. на ТДД - гр. Перник, потвърден мълчаливо от директора на РДД, относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит за периодите м. 01.2001 г., м. 05.2001 г. и м. 05.2002 г. по фактура № 107 от 25.01.2001 г., издадена от "Ладена М" ЕООД, по фактури № 104 от 18.05.2001 г., № 106 от 21.05.2001 г. и № 113 от 31.05.2001 г., издадени от "Гранти-14" ЕООД, и по фактури № 166 от 31.05.2001 г. и № 171 от 31.05.2002 г., издадени от "Шармекс" ЕООД, всички общо в размер на 13 820 лв. и съответните лихви. Касаторът поддържа, че решението в тази част е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът неправилно е признал право на данъчен кредит по процесните доставки, без да е установено по категоричен начин дали представените разпечатки от публикации в интернет са били снети от съответния сайт на дата от посочените периоди. По съображения в този смисъл моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С касационна жалба, подадена от "Армекс" ООД - гр. Перник, чрез пълномощника адв. В. Стойков, се обжалва решението в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата му против ДРА № 534 от 10.05.2005 г. на ТДД - гр. Перник, относно непризнат данъчен кредит за данъчния период м. 05.2001 г. по фактура № 37 от 23.05.2001 г. и по фактура № 43 от 31.05.2001 г., издадени от доставчика "Кайо Комерс" ЕООД, на обща стойност за ДДС в размер на 8000 лева. Касаторът поддържа, че решението в тази част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че констатациите на съда в тази част не са съобразени с доказателствения материал, тъй като са представени търговски и счетоводни документи и договор, доказващи, че е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). Моли решението в обжалваната от него част да бъде отменено и постановено решение по същество, с което да бъде отменен ДРА. Претендира присъждане на направените разноски. Като ответник по касационната жалба на "Армекс" ООД директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. София, не взема становище. Като ответник по жалбата на Дирекция "ОУИ" - София, "Армекс" ООД оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че и двете жалби са неоснователни. Излага съображения, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта и на двете касационни жалби, наведените в тях касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: И двете касационни жалби са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество, съдът намира следното: С обжалваното решение съставът на СГС е отменил ДРА № 534 от 10.05.2005 г. на ТДД - гр. Перник, потвърден мълчаливо от директора на РДД, относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит за периодите м. 01.2001 г., м. 05.2001 г. и м. 05.2002 г. по фактура № 107 от 25.01.2001 г., издадена от "Ладена М" ЕООД, по фактури № 104 от 18.05.2001 г., № 106 от 21.05.2001 г. и № 113 от 31.05.2001 г., издадени от "Гранти-14" ЕООД, и по фактури № 166 от 31.05.2001 г. и № 171 от 31.05.2002 г., издадени от "Шармекс" ЕООД, всички общо в размер на 13 820 лв. и съответните лихви. В останалата част относно непризнат данъчен кредит за данъчния период м. 05.2001 г. по фактури № 37 от 23.05.2001 г. и № 43 от 31.05.2001 г., издадени от доставчика "Кайо Комерс" ЕООД, на обща стойност за ДДС в размер на 8000 лв., е отхвърлил жалбата на "Армекс" ООД - гр. Перник. За яснота и избягване на повторения следва да се има предвид, че навсякъде в мотивите на решението по-долу са цитирани разпоредбите на ЗДДС, обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г., с последващи изменения и допълнения, отм. с ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г., който е бил приложим към ревизираните периоди. По жалбата на "Армекс" ООД - гр. Перник: По отношение на фактурите с доставчик "Кайо Комерс" ЕООД съдът е посочил, че не е било спорно начисляването на ДДС по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС от този доставчик, но тъй като не са представени достатъчно доказателства за оборване на констатациите в ДРА относно реалността на доставката, е приел, че по отношение на тези фактури правилно данъчните органи не са признали правото на данъчен кредит. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно в частта, с която е отказано правото на данъчен кредит по фактурите с доставчик "Кайо Комерс" ЕООД. В тази част съдът правилно е установил релевантните по спора факти и обстоятелства и е постановил решение, което е обосновано и в съответствие с материалния закон. При обсъждането на доказателствата по делото съдът не е допуснал твърдените от страната процесуални нарушения, тъй като е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност и е достигнал до обоснования извод, че не са опроверагни констатациите в ДРА за нереалност на процесните доставки (в случая юридически услуги). Действително по делото е представен и приет договор за правно обслужване, включващ устни и писмени юридически консултации, но във връзка с извършването на тези услуги е представен единствено граждански договор между лицето Ирина Иванова и "Кайо Комерс" ЕООД за една консултация с цена за 120 лв. за прекратяване на ЕТ, и съдът правилно е приел, че само тези доказателства не оборват констатациите в ДРА за липса на реални услуги по издадените две фактури на "Армекс" ООД, и правилно е посочил, че наличието на реална доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС е предвидено като основна предпоставка за възникване на право на данъчен кредит, легално дефиниран в разпоредбата на чл. 63 ЗДДС. Предвид изложеното решението в тази част следва да бъде оставено в сила. По жалбата на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София: Жалбата касае решението в частта, с която е отменен обжалваният ДРА. Решението в тази част е неправлино и следва да бъде отменено. За да отмени решението в тази част, съдът е приел, че са оборени констатациите в ДРА за липса на доставки по процесните фактури, които касаят услуги във връзка с изготвянето на "рекламни банери" и услуги, свързани със "следенето излагането на рекламните банери", приел е също така, че данъкът по доставките, извършени и фактурирани за периодите м. 01 и 05.2001 г. и м. 05.2002 г., е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС и доставката по тях е извършена от доставчиците "Ладена М" ЕООД, "Гранти 14" ЕООД и "Шармекс" ЕООД. Съдът е обсъдил представения договор за извършване на рекламна услуга между "Лавена М" ЕООД и жалбоподателя от 19.01.2001 г. с предмет реклама в електронно издание. Посочил е, че във връзка с осъществяването на излъчената реклама в електронно издание с посочен по договора интернет адрес е представен сертификат, от който се установява, че е бил осигурен 24-часов достъп до рекламен банер с размер 60х200, разположен на една страница, за периода 1-25.02.2001 г.. Обсъден е и представеният финансов отчет за извършено плащане по фактурата, както и протокол за приемане на магнитни носители, които доказателства не са били оспорени от ответника. По отношение на издадените фактури от доставчика "Гранти-14" ЕООД с предходен "Максимал" ЕООД и "Шармекс" ЕООД съдът се е позовал на представените договори, фактури за разплащания, счетоводните отразявания по издадените фактури, спецификации за излъчването, официални преводи за 4 бр. публикации в интернет относно дейността на фирмата, граждански договор за изработване на рекламни банери, диплома на изпълнителя Камен Жечев, признаване на постъпленията като приход по с/ка 703 "Приходи от услуги", поради което е приел, че са оборени констатациите в ДРА и по отношение на тези доставчици са осъществени облагаеми доставки. Настоящата инстанция в случая счита обаче, че тези доказателства не са достатъчни, за да се приеме, че действително са извършени договорените рекламни услуги. В тази част констатациите в ДРА за нереалност на извършените услуги по издадените фактури не са оборени от задълженото лице, а с оглед презумпцията на чл. 108, ал. 8 ДПК (отм.) те се считат за верни до доказване на противното. Представените разпечатки от Интернет не дават основание по категоричен начин да се приеме, че са снети от съответния сайт на дата от посочените периоди. Както правилно се изтъква в касационната жалба, не са представени доказателства от архива на съответния сайт за публикуването на изготвените банери, за да се приеме, че услугата е изпълнена и е налице облагаема доставка, нито пък е поискана техническа експертиза, която след съответната проверка да установи дали действително е извършено публикуването на изготвените рекламни банери през уговорения период и на страниците на посочените сайтове. Предвид изложеното в тази част решението следва да се отмени и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата и в тази част. С оглед изхода на спора следва да се отмени решението и в частта за разноските, като такива се присъдят в полза на Дирекция "ОУИ" - гр. София, за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,