Решение № 498 от 23.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 535/2009 г.

Решение № 498 от 23.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 535/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Настоящото производство е образувано по касационна жалба на подсъдимия М, депозирана чрез процесуалния му представител срещу въззивно решение от 20.07.2009 г. на Бургаски апелативен съд, постановено по ВНОХД 93/2009 г., с което е потвърдена присъда № 43/25.03.2009 г. на Окръжен съд - Бургас. С първоинстанционния съдебен акт подсъдимото лице е признато за виновно в това, че на 10.08.2004 г. при управление на МПС и в нарушение на правилата за движение по пътищата /чл. 16, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП/, по непредпазливост причинил смъртта на С. А. и средни телесни повреди на Н. А. и К. К., изразяващи се във фрактури на дясна лъчева кост и дясна ключица, довели до трайно затруднение на движението на горния крайник, като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите, поради което и на основание чл. 343А, ал. 1, б. "Г", вр. чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. "Б", пр.1, вр. ал. 1 НК са му наложени наказания - две години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, с приложение на института на условното осъждане и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ за срок от две години. В жалбата на подсъдимото лице е обективирано несъгласие с приетата за установена от съдебните инстанции фактология на престъпното посегателство и предпоставените от същото вредоносни последици. Твърди се, че инкриминираното счупване на дясната ръка на К. е причинено при предшествуващо пътно-транспортния инцидент падане от велосипед, а травмата на А. е получена вследствие на самонараняване. Релевирани са и фрагментарни оплаквания за явна несправедливост на индивидуализираните санкционни последици, несъобразени с оказаната от М. Ч. помощ на жертвите на престъплението и с личността на дееца, като се поставя акцент на съдържанието и параметрите на диференцираната наказателна отговорност на Д. Т. съпричастен към общественоопасния резултат, участник в пътно- транспортното произшествие. Алтернативно се предлага отмяна на обжалваното решение и оправдаване на подсъдимото лице по повдигнатото му обвинение, или ревизия на съдебния акт чрез намаляване на размера на определените санкции. В съдебно заседание на 17.11.2009 г., подсъдимият Ч неговият договорен з., редовно уведомени не се явяват пред касационната инстанция. Частните обвинители Н. А., М. А., С. С. и Д. А., надлежно призовани не участват лично и чрез упълномощен п. в съдебното производство. Прокурор от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила, като правилно, законосъобразно и справедливо в санкционната част. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на касационната проверка по чл. 347 НПК при произнасянето си взе предвид следното: Установеният регламент на касационния инстанционен контрол обосновава заключение за недопустимост на подадената жалба в частта, с която се очертава механизъм на причиняване на телесните увреждания на К. К. и Н. А., различен от този, описан от решаващия орган в съдебната фаза на наказателния процес. Визираната конкретика, обект на обстоен и задълбочен коментар от съдебните инстанции в контекста на приобщения доказателствен материал, предпоставил категоричното опровергаване на заявените факти и отхвърляне на лансираната защитна теза за престъпна несъставомерност, индицира на необоснованост и е неотносима към касационните правомощия. Върховният съд не може да подменя вътрешното убеждение на първостепенния и въззивен съдебен състав по включените в предмета на доказване, обстоятелства. Същият не е оторизиран да проверява обосноваността на съдебния акт и се произнася в рамките на приетите от контролираните инстанции фактически положения, доколкото не се сочат и констатират съществени процесуални нарушения при събирането и интерпретацията на доказателствената маса. Предявените и поддържани в настоящото производство доводи, че съдържанието на инкорпорираните доказателствени източници налагат други фактически изводи, различни от очертаните в първоинстанционната присъда и въззивно решение обуславя заключение за "необоснованост"- неспазване на правилата на формалната логика в оценъчната дейност на съда по отношение на наличната доказателствена съвкупност, което е извън обсега на компетентността на ВКС и не мотивира дерогиране на процесуалните норми и несъблюдаване на материалния закон при лимитиране на правните очертания на приетата за доказана фактология, с която подсъдимият изразява несъгласие. По изложените съображения при възложената от процесуалния кодекс и предопределена от съдържанието на депозираната жалба инстанционна проверка, ВКС счита че следва да разгледа словнопестеливите възражения за явна несправедливост на наложените на подсъдимото лице наказания. Правилно въззивният съд, в пределите на приетите фактически положения, в съответствие с тежестта на престъпното посегателство и с личната опасност на извършителя е диференцирал наказателната отговорност на М. Ч. При индивидуализиране на визираното наказание, Бургаски АС е преценил в достатъчна степен обществената опасност на инкриминираното деяние, с оглед конкретизиращите го признаци от обективна и субективна страна- интерпретирал е осъществените нарушения по ЗДвП и техните характеристики; анализирал е медико-биологичните особености на уврежданията на пострадалия С. А., предпоставили леталния изход и причинените травми на Н. А. и К. К., изразяващи се фрактури на дясна лъчева кост и дясна ключица, довели до трайно затруднение на движението на горния крайник; отчел е каузалният принос на подсъдимия Ч наличното съпричиняване на вредоносния резултат от управляващия трактор "ЮМЗ" Д. Т.; и съобразил честотата на този вид престъпни посегателства в обективната реалност, илюстрирана убедително в очертаната статистика. При диференциране на наказателната отговорност въззивната инстанция е отдала необходимото значение и на фактическите данни, свързани с личността на дееца, с оглед характера и спецификата на престъплението, в което като акт на поведение, се проявяват неговите обществени, психологически и индивидуални качества, и предвид изискванията на специалната превенция, обуславящи адекватно на репресивната и поправително-възпитателна функция санкционни последици. Подробно и с демонстриран професионализъм са обсъдени необремененото с криминални и административни прояви съдебно минало на М. Ч., приобщените характеристични справки, трудовата му ангажираност, заявената критичност към извършеното и последващата неправомерния акт морална и финансова подкрепа на пострадалите от престъпното деяние, индицираща на състрадателност и етичност. Визираните факти, правнозначими за индивидуализация на наказанието са формирали законосъобразно заключение за вида и размера на наказателните санкции - две години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА /минимално предвиденото в закона/ и отлагане на изпълнението му, при условията на чл. 66 НК за тригодишен изпитателен срок, и две години ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ. Те са съответни на тежестта на престъпното посегателство и личната опасност на неговия извършител, корелират на целите на индивидуалната и генерална превенция, и не сочат на характеристиките на явната несправедливост, по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3, вр. ал. 5, т. 1 НПК. В очертания аспект естеството на оказаната помощ на жертвите на престъплението, явяващ се елемент на правната квалификация и мотивиращ прилагане на привилегированата особена норма на чл. 343А, ал. 1, б. "Г" от НК не обосновава ревизия на атакувания акт в санкционната му част. Процесуална необходимост от упражняване на визираните в чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК касационни правомощия и лимитиране на наказателната отговорност по чл. 55 НК не обуславят и акцентираните от защитата обстоятелства, свързани с опасността на дееца /липса на предходни осъждания и нарушения по ЗДвП, и поведението на подсъдимия след пътния инцидент/, подробно коментирани и надлежно оценени от въззивния съд при индивидуализация на санкционните последици. В тази насока касационният състав не приема и аргументите на жалбоподателя за пренебрегване параметрите на наказанията на Д. Т., наложени му със споразумение, одобрено от съда с определение в рамките на реализрана процедура по чл. 381- чл. 383 НПК, и за констатирана несъответност при диференциране на наказателната отговорност на визираното лице и подсъдимия Ч, които са ирелевантни. При индивидуализация на наказанието, извън очертаните в особените производства по Глави двадесет и седма, и двадесет и девета от НПК хипотези на императивно предписана /чл. 373, ал. 2, вр. чл. 371, т. 2 НПК/ и изрично предвидена /чл. 381, ал. 4 НПК/ възможност за изключително смекчена отговорност по чл. 55 НК, се вземат предвид тежестта на извършеното престъпление и личността на неговия автор, които ориентират относно нуждата от изискуемото се като интензивност наказателно въздействие, с оглед целите на специалната и генерална превенция. Визираните нормативни правила се съдържат в разпоредбата на чл. 54, ал. 1 НК, според която размерът на наказанието се лимитира при съблюдаване на степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за осъществяване на престъплението, и другите смекчаващи и отекчаващи вината обстоятелства. Това са оценъчни величини, базиращи се на комплекс от факти, индивидуално определени във всеки конкретен случай, поради което използуването на подобни категории за обективно съпоставяне и сравнение чрез аналогии при привидно сходни казуси, е трудно достижимо и практически невъзможно. По изложените съображения касационната инстанция счита, че в рамките на възложената й компетентност в настоящото съдебно производство, следва да остави в сила атакувания съдебен акт, с който е потвърдена присъда № 43/25.03.2009 г. на ОС-Бургас, по НОХД № 156/2008 г. Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение