Решение № 233 от 29.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 116/2012 г.
ВКСI гражданско отделение29.05.2012 г.докладчик Лидия Рикевска
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. Л. С. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 ГПК на решение № 763 от 13.07.2011 г. по гр. д. № 12/10 г. на ВКС I ГО. ОСЪЖДА Е. Л. С. да заплати на МВР 2 560 лв. разноски по делото за настоящата инстанция.
Мотиви
Решение № 233 от 29.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 116/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Лидия Рикевска Производство по чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 ГПК ГПК. Постъпила е молба от Е. Л. С. за отмяна на решение № 763 от 13.07.2011 г. по гр. д. № 12/10 г. на ВКС I ГО. Ответникът по молбата Министерство на вътрешните работи оспорва изложеното в нея и моли да се остави без уважение. Ответникът по молбата П. Д. П. не взема становище. Молбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 305 ГПК от заинтересовано лице и отговаря на изискванията по чл. 260 и 261 ГПК. ВКС, след като взема предвид съображенията наведени в молбата и прецени данните по делото, приема за установено следното: С решение от 05.04.2002 г. по гр. д. № 3505/10 г. Софийски районен съд е отхвърлил предявените от Л. С., наследодател на молителката, и П. П. искове срещу МВР за предаване владението на надстроените три етажа, намиращи се над реституираните сутерен, партерен и първи надпартерен етажи, на сграда изградена в имот пл. № 1, идентичен с парцел III-21, в кв. 63 по плана на [населено място] и пристроения трафопост. С решение № 16 от 21.06.2009 г. по гр. д. № 22/02 г. Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционното решение. С решение № 763 от 13.07.2011 г. по гр. д. № 12/10 г. ВКС I ГО е оставил в сила решението на въззивния съд. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение когато се открият нови обстоятелства, или нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Страната трябва да докаже пред съда, че не е знаела за съществуването на новите доказателства, или ако е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа. В молбата за отмяна се твърди, че след постановяване на решението са открити нови писмени доказателства - апелативна жалба от адв. Т. Л. срещу протокол за оценка от 24.08.1946 г. и нот. акт № 74 от 06.09.1933 г. Представеното копие от апелативна жалба не представлява писмено доказателство по смисъла на закона. Касае се за неподписан частен свидетелстващ документ за който не може да се докаже че е автентичен, тъй като няма дата и подпис на издател. Нотариалният акт не е ново доказателство което да е било неизвестно на съда и страните, тъй като се намира на лист 9 от първоинстанционното дело и е било обсъдено от съдилищата. Затова не е налице основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на решението. Молителката сочи и основание за отмяна и чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно текста, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показанията на свидетел, на заключението на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда или на връчител, във връзка с решаването на делото. Тъй като не са представени доказателства за неистинността на заключението на вещото лице, не е налице основание за отмяна на посоченото основание. Твърденията на молителката, че в жалбата имотът бил описан включително и с таван, което опровергавало техническите експертизи че над плочата на втори етаж не е имало надстройка с покрив не са основание за отмяна. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение когато то е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което в последствие е било отменено. Тъй като не са наведени доводи за наличие на това основание, съдът не дължи произнасяне само въз основа на цитирания текст. Няма основание за отмяна на решението и по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение на това основание, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участвува в делото, или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да преодолее. Обстоятелството че делото е било засекретено не означава че молителката е била лишена от право на участие по делото. По делото има данни че молителката е получила разрешение за достъп до квалифицирана информация. Тя и нейния процесуален представител са взели участие в разглеждането на спора, като са извършвали съдопроизводствени действия. С оглед на изложеното, няма основание за отмяна на атакуваното решение. Доводите в молбата, че решението е явно несправедливо и че не са взети предвид всички доказателства, не са основание за отмяна на решението, с оглед характера на настоящото производство. Молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Ответникът по молбата МВР претендира за присъждане на разноски. С оглед цената на иска от 105 906 лв. и съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, молителката дължи заплащане на 2 560 лв. юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 307 ГПК ВКС,