Решение № 10658 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1810/2019 г.

Решение № 10658 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1810/2019 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Варна против решение № 2237 от 20.11.2018 г., постановено по адм. д. № 1032/2018 г. по описа на Административен съд – Варна, ХХVI състав. Релевирани са оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението, потвърждаване на оспорения административен акт и присъждане на разноски. Ответникът – "Специализирана болница за активно лечение по кардиология – Кардиолайф" ООД със седалище и адрес на управление в гр. Варна, чрез адвокат К., в отговор от 17.05.2018 г., моли решението да бъде оставено в сила и в полза на лечебното заведение да бъдат присъдени разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, Административен съд – Варна е отменил заповед № РД-09-580 от 27.03.2018 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Варна. При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че съдебният акт е валиден и допустим, като постановен от компетентен съдебен състав, в пределите на правораздавателната му власт, след сезиране с процесуално допустима жалба. След преценка на събраните доказателства, Върховният административен съд намира, че решението на първоинстанционния съд е правилно като краен резултат, макар и по съображения, различни от изложените от състава на Административен съд – Варна. В заповед № РД-09-580 от 27.03.2018 г., Директорът на Районна здравноосигурителна каса гр. Варна е приел, че представените от "Специализирана болница за активно лечение по кардиология – Кардиолайф" ООД договори не отговарят на изискването, посочено в чл. 267, ал. 1, т. 8, б. "а" от НРД за МД през 2017 г., а именно договорът за осигуряването на липсващите звена да е с лечебни заведения, които се намират на територията на същата област, или с по-близко лечебно заведение в съседната област. На територията на Област Варна има лечебно заведение за болнична помощ ("МБАЛ Света Марина" ЕАД), което разполага със звено, осъществяващо дейности по сърдечна хирургия, което е по-близо разположено от лечебните заведения в гр. София и гр. Бургас. Считано от 1.03.2018 г. "Специализирана болница за активно лечение по кардиология – Кардиолайф" ООД не е осигурила предварително достъпа на пациентите си до задължително звено по сърдечна хирургия на друго лечебно заведение чрез актуален договор, поради което не отговаря на специалните изисквания на чл. 267, ал. 1, б. "а" от НРД за МД през 2017 г. В мотивите на оспорения административен акт е посочено също така, че в срока по чл. 273, т. 1 от цитирания рамков договор, болницата е представила договори за липсващите звена с писмо вх. № 29-02-453 от 20.03.2018 г. Същото се намира на лист 66 от делото и от съдържанието му не се установява договорите да се представят по повод на проверка на РЗОК гр. Варна. Самият административен орган не възприема писмото по друг начин, освен като уведомление по цитирания текст. В заповедта липсва позоваване на извършена проверка, съставяне на констативен протокол, запознаване на лечебното заведение с него и предоставена му възможност за подаване на възражения. Подобни доказателства по делото липсват, а и ответника по първоинстанционното дело няма твърдения в този смисъл. Казаното означава, че процесната заповед е издадена без да е предшествана от административно производство. Съгласно чл. 73, ал. 1, т. 6 ЗЗО, нова обн. в ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., контролните органи по чл. 72, ал. 2 имат право да проверяват договорите на изпълнителите на медицинска и/или дентална помощ, сключени с други лечебни заведения за изпълнение на част от дейността по договора с НЗОК в случаите, предвидени в НРД. Според чл. 74, ал. 2 ЗЗО тези контролни органи осъществяват дейността си чрез проверки. Алинея трета на чл. 74 ЗЗО, в сила от 01.01.2016 г., изрично предвижда, че при установяване на нарушение по чл. 73, ал. 1 съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2 съставя и подписва протокол, в който описва установените факти. Екземпляр от протокола се предоставя на лицето - обект на проверката, срещу подпис, а копия от него се изпращат на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК и на съответната районна колегия на съсловната организация на лекарите или на лекарите по дентална медицина. Член 74, ал. 4 ЗЗО, в същата редакция, регламентира правото на лицето – обект на проверката, да даде писмено становище пред управителя на НЗОК, съответно пред директора на РЗОК по направените от длъжностното лице по ал. 3 констатации в 7-дневен срок от връчването на протокола по ал. 3. Едва когато лицето – обект на проверката, не изрази становище по ал. 4 или изразеното от него становище не съдържа възражения по направените от длъжностното лице по ал. 3 констатации, тогава управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава заповед, с която налага санкция – чл. 74, ал. 5 ЗЗО. Разпоредбата на чл. 382, ал. 1 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2017 г. изрично изисква контролът по изпълнение на договорите за оказване на медицинска помощ да се извършва в съответствие с раздел Х от ЗЗО, както и при спазване на Глава двадесета "Условия и ред за контрол по изпълнението на договорите за оказване на медицинска помощ" от рамковия договор. В цитираната глава се съдържат аналогични разпоредби на съответните текстове на ЗЗО. Нормата на чл. 401, ал. 1, т. 2 от посочения рамков договор изрично определя прекратяването на договора като санкция, което се отнася несъмнено и до частичното му прекратяване, както е в конкретния случай. Издаването на заповед № РД-09-580 от 27.03.2018 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Варна не е предшествано от нормативно регламентираното административно производство. Налице е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, накърнило правото на защита на лечебното заведение. Така констатираното нарушение е самостоятелно основание за отмяна по чл. 146, т. 3 АПК. Стигайки до окончателния правен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, макар и по други съображения, съдът е постановил правилно решение, което по изложените в тези мотиви съображения следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски в полза на касатора не са дължими. Ответникът е защитаван в това производство от адвокат, на когото е заплатил сумата 500 лв., която следва да бъде възстановена от Районна здравноосигурителна каса гр. Варна, на основание чл. 143, ал. 1 АПК. Цитираната сума не е прекомерна пред вид чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, където е посочена като минимална за изготвяне на отговор по касационна жалба без процесуално представителство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2237 от 20.11.2018 г., постановено по адм. д. № 1032/2018 г. по описа на Административен съд – Варна, ХХVI състав. ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна каса гр. Варна, със седалище в гр. Варна, бул. "Цар Освободител" № 76 Г да заплати на "Специализирана болница за активно лечение по кардиология – Кардиолайф" ООД със седалище и адрес на управление в гр. Варна, бул. "Република" № 9, МЦ "Младост", бл. А сумата 500 лв. разноски за касационна инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.