Решение № 13613 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 85/2016 г.

Решение № 13613 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 85/2016 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на О. Х. А. от с. Х., Разградска област, против решение № 62 от 30.10.2015 г., постановено по адм. д. № 60/2015 г. по описа на Административен съд - Р., с което съдът е отхвърлил жалбата на А. срещу заповед № РД-14-219/30.01.2015 г. на главния инспектор в Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - Р. към Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за прилагане на принудителна административна мярка "спиране от движение за срок от шест месеца" на лек автомобил "Ф. Т." с рег. № ....., собственост на О. А., на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвтП. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото, като не е съобразил допуснато от органа нарушение по чл. 44 АПК; нарушението му не е било доказано от обективна и субективна страна, в резултат на което съдът е достигнал до погрешни правни изводи. Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора с отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ като незаконосъобразна. Ответникът не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна. Административният съд - Р. е отхвърлил жалбата на О. Х. А. срещу заповед № РД-14-219 от 30.01.2015 г. на главния инспектор в Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - Р. към ИА"АА", с която органът е приложил принудителна административна мярка - спиране от движение за срок от шест месеца на лек автомобил "Ф. Т." с рег. № ....., собственост на О. А., на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози и е определил място за домуване на същия - охраняем паркинг с адрес в гр. Р., Автокомплекс "Валентинов-В" ООД. За да постанови обжалваното решение, съдът е обсъдил отделно и в съвкупност събраните писмени и гласни доказателства по делото и е достигнал до правнообоснован извод, че със собствения на касатора лек автомобил водачът А. Е. Х. е извършвал обществен превоз на пътници срещу заплащане, без автомобилът да притежава удостоверение за извършване на такъв превоз. Заключил е, че по категоричен начин е установено фактическото основание за налагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвтП. Решението е правилно. Съгласно § 1, т. 3 от ДР на ЗАвтП "превоз на пътници" е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства, независимо дали са натоварени или не. По арг. на чл. 6, ал. 1 ЗАвтП, за извършване на таксиметрови превози на пътници изисква удостоверение за обществен превоз на пътници, а на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗАвтП за преустановяване на административните нарушения по извършване на таксиметров превоз на пътници без удостоверение за регистрация се прилагат принудителни административни мерки. Събраните по делото доказателства са дали основание на съда да приеме, че със собствения на О. А. лек автомобил е осъществен обществен превоз на пътници по смисъла на § 1, т. 3 ДР на ЗАвтП. За извършването на това нарушение е от значение обективното осъществяване на превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане. За този лек автомобил не е издадено удостоверение за регистрация за извършване на превоз на пътници по смисъла на цитираната правна норма. Забраната за извършване на превоз на пътници срещу заплащане без лиценз/удостоверение за регистрация е абсолютна. Автомобилният превоз на пътници е дейност с повишен риск за живота и здравето на хората, затова за извършване на обществен превоз на пътници законодателят изисква лиценз за територията на страната, лиценз на Общността или удостоверение за регистрация. Извършването на която и да е от формите на дейността без надлежно разрешение е въздигнато от законодателя в административно нарушение - чл. 93, ал. 1 от ЗАвтП, за което отделно се носи административнонаказателна отговорност. Разпоредбата на § 1, т. 1 от ЗАвтП ясно регламентира, че обществен е всеки превоз с моторно превозно средство срещу заплащане. По делото е безспорно установено, че с моторното превозно средство на касатора е извършен превоз на пътник срещу заплащане. Този факт е достатъчен, за да се дефинира превозът като обществен и с оглед на това деянието да попадне под разпоредбите на закона. Оспорената заповед е за прилагане на преустановителна принудителна административна мярка и съдебният контрол за законосъобразност се осъществява по реда на АПК. В този случай предприетата мярка пряко засяга жалбоподателя, тъй като той е собственик на превозното средство, с което е извършено нарушението. А то е установено с оглед събраните в административното производство доказателства, които не са оборени по надлежния ред в съдебното производство. В тази връзка първоинстанционният съд е обсъдил показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел ведно с всички събрани доказателства и обосновано е приел защо кредитира дадените от свидетеля обяснения пред административния орган. Настоящата инстанция намира, че издаденият АУАН е официален документ с обвързваща материална доказателствена сила по отношение на изложените в него факти и обстоятелства. Съгласно изричната разпоредба на чл. 2, ал. 5, т. 5 и чл. 91, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗАвтП именно контролните органи на изпълнителната агенция са натоварени от закона с правомощието да осъществяват контролни функции по Закона за автомобилните превози. В чл. 91, ал. 4 ЗАвтП изрично е посочено, че служителите на агенцията имат право да осъществяват непосредствен контрол за спазване на нормативно установените условия и ред за извършване на обществен превоз на пътници. От доказателствата по делото е видно, че проверката на автомобила на касатора е извършена именно от служител на агенцията, който е надлежно оправомощен. Видно от съдържанието на акта, пред компетентния орган, в присъствието на двама свидетели, е снето устно обяснение от пътника Н. М. М. Обясненията на пътника за превозването му срещу заплащане е приобщено към административната преписка и е годно доказателство в процеса. Установените от органа релевантни факти не са оборени от касатора по надлежния процесуален ред. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Предвид ангажираните в хода на производството писмени доказателства и дадените свидетелски показания, преценени в съвкупност с данните в преписката и конкретната фактическа обстановка, правнообоснован е изводът, че за прилагане на конкретната ПАМ е ирелевантно обстоятелството дали водачът, респ. собственикът на МПС е съзнавал, че извършва нарушение, като превозва пътници, без да притежава лиценз или удостоверение за регистрация. Наложената принудителна административна мярка е от категорията на абсолютните ограничителни мерки, тъй като забраната за извършване на превоз на пътници срещу заплащане - факт, останал необорен от разпитаните свидетели, е императивна поради значимостта на обществените отношения, върху които тази професионална дейност рефлектира. Предвид изложеното, като е отхвърлил жалбата на О. А. срещу заповед № РД-14-219 от 30.01.2015 г. на главния инспектор в Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - Р. към ИА "АА", първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд