Решение № 1938 от 15.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13069/2015 г.

Решение № 1938 от 15.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13069/2015 г., VI о., докладчик председателят Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба с вх. № 15158/14.10.2015 г. по регистъра на Върховния административен съд, подадена от Д. С. К. от гр. С., против заповед № ЛС-04-1271/12.09.2015 г., издадена от министъра на правосъдието, с която Д. С. К. е изключена от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производството по несъстоятелност по Търговския закон, утвърден със заповед № ЛС-04-462/2007 г. В жалбата, в писмени бележки от пълномощника адв. О. М. е в съдебно заседание се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона, представляващи основания по чл. 146, т. 3, 4 и т. 5 АПК. По подробни съображения, обосноваващи посочените основания за незаконосъобразност, изложени в жалбата, в съдебно заседание и в писмени бележки от пълномощника, жалбоподателката моли оспорената заповед да бъде отменена.

Ответникът по жалбата - министърът на правосъдието, оспорва жалбата. В представеното писмено становище и писмени бележки от пълномощника юрисконсулт В. Д., както и в съдебно заседание се излагат подробни съображения за законосъобразност на оспорената заповед. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото и извърши проверка на оспорения административен акт на основанията по чл. 146 АПК, приема следното:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

С обжалваната пред съда заповед № ЛС-04-1271/12.09.2015 г., издадена от министъра на правосъдието, на основание чл. 655, ал. 3, вр. чл. 655, ал. 2, т. 7 от Търговския закон /ТЗ/ и във връзка с чл. 23, ал. 3, предложение първо от Наредба № 3/27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците, е изключена Д. С. К. от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производството по несъстоятелност по Търговския закон, утвърден със заповед № ЛС-04-462/2007 г. /обн., ДВ, бр. 52/29.06.2007 г./

В заповедта е посочено, че по повод сигнал вх. № 94-М-370/22.12.2014 г. от М. М. А. - чл. на съвета на директорите на "Технологичен център - Институт по микроелектроника" АД /"ТЦ-ИМЕ" АД/ срещу Д. К. в качеството й на временен синдик, назначен като обезпечителна мярка по чл. 629а, ал. 1, т. 1 ТЗ по търговско дело /т. д./ № 3440/2014 г. по описа на Софийски градски съд /СГС/, доклад рег. № 94-М-370/14 от 22.04.2015 г. от извършена проверка и докладна записка рег. № 94-МЧ370/14 от 30.07.2015 г. от главния инспектор на Инспектората на министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт /ЗСВ/ и след обсъждане на материалите по преписка рег. № 94-М-370/14, включително съдържанието на подадения сигнал, становищата, дадени от синдика, заведени с вх. № 94-М-370/14 от 21.01.2015 г., 09.02.2015 г. и от 30.03.2015 г., както и представените доказателства, е установено, че синдик Д. С. К. в качеството й на временен синдик по чл. 629а, ал. 1, т. 1 ТЗ, назначен по т. д. № 3440/2014 г. по описа на СГС е допуснала следните нарушения:

1. Преди встъпването й в длъжност на 17.06.2014 г., без да притежава качеството на временен синдик по чл. 629а, ал. 1, т. 1 ТЗ, Д. К. е сключила на 16.06.2014 г. договор за охрана и анекс № 1 към него от името на ответника по т. д. № 3440/2014 г., по което са допуснати с определение № 7153/12.06.2014 г. обезпечителни мерки по чл. 629а ТЗ. Посочено е, че с молба от 16.06.2014 г., преди да встъпи в длъжност с акт за встъпване от 17.06.2014 г., Д. К. е представила оферта от 13.06.2014 г. до нея в качеството й на временен синдик на "ТЦ-ИМЕ" АД, договор за охрана от 16.06.2014 г. с "Д. Г." ООД и анекс № 1 от същата дата, сключени от нея в качеството й на представляващ "ТЦ-ИМЕ" АД. В молбата било посочено, че се представят оферта и проект за договор за одобрение от съда, а всъщност по делото били приложени договор за охрана и анекс № 1 към него от същата дата, които са подписани от Д. К.. По търговското дело, датата на сключване на договора е частично заличена с коректор, но не и датата на сключване на анекса към него, а освен това в копията на екземпляра от договора за охрана, представени от Д. К. със становищата й от 06.02.2015 г. и 09.02.2015 г., заверени от същата, датата на сключване е 16.06.2014 г.

1. Със сключването на договора за охрана от 16.06.2014 г. и анекса към него, както и сключването на нов договор за охрана от 03.09.2014 г., Д. К. е извършила действия в нарушение на чл. 662, вр. чл. 635, ал. 1 ТЗ, изразяващи се в сключване на договори и поемане на задължения от името на ответника по делото "ТЦ-ИМЕ" АД, вместо посоченото дружество да сключи договора със съгласието на временния синдик. Като временен синдик, назначен като обезпечителна мярка по чл. 629а ТЗ, Д. К. не е имала такова правомощие.

1. При сключване на договора за охрана от 16.06.2014 г. и анекса към него, както и сключването на нов договор за охрана от 03.09.2014 г., Д. К., като временен синдик не е действала с грижата на добър търговец, в нарушение на чл. 660, ал. 1 ТЗ. Договорът за охрана е сключен със срок за една година, а с анекса към него е уговорена неустойка в размер на 30 месечни вноски при прекратяване на договора по вина на която и да е от страните. Размерът на неустойката надвишава 2,5 пъти размера на възнаграждението по договора, предвидено за целия срок на действие.

Изложено е, че с молба от 19.06.2014 г. временният синдик е уведомила съда, че в изпълнение на договора за охрана е поставен един пост при 24-часов режим единствено пред входа на сградата, в която се помещава "ТЦ-ИМЕ" АД, което води до неизпълнение на договора за охрана при положение, че в него са предвидени 3 броя 24-часови поста и 1 брой 12-часов пост. Видно от молбите на временния синдик до съда, с които са представени подписани от нея фактури, тя не е представила документи за приемане на работата по охрана, за да се установи, че има частично изпълнение. След като е установено, че с протокол за претърсване и изземване от 13.06.2014 г. от Следствен отдел на Софийска градска прокуратура /СГП/ документацията, която трябва да се охранява е иззета, временният синдик не е предприела действия за изменение на договора за намаляване на постовете за охрана до действителния им размер, като по този начин е допуснала плащане за 2 броя 24-часови поста и 1 брой пост при 12-часов режим, без фактически тези дейности да са извършени.

При сключения на 03.09.2014 г. нов договор за охрана отново са предвидени 3 поста при 24-часов режим и 1 пост при 12-часов режим, като е уговорено заплащане на сума в размер на 25 000 лв. месечно.

Направен е извода, че като временен синдик Д. К. не е осъществила правомощията си с грижата на добър търговец, съгласно задължението й по чл. 660, ал. 1 ТЗ, като не е положила онези усилия, настойчивост и добросъвестност при упражняване на правомощията си, така че да охрани в максимална степен интересите на дружеството.

Във връзка с направеното възражение на синдика в становището му от 21.01.2015 г., за това, че с определението за допускане на обезпечителни мерки по чл. 629а ТЗ, съдът й е дал указания незабавно да предприеме действия по охрана на имуществото на длъжниците, в заповедта на министъра на правосъдието е посочено, че определението е постановено на 12.06.2014 г., документацията, която е трябвало да се охранява е иззета с протокол за претърсване и изземване от 13.06.2014 г., а по молба на Д. К. от 19.06.2014 г., на 26.06.2014 г. съдът е разпоредил същата да изготви становище доколко е необходима исканата охрана и в този смисъл преценката относно необходимостта от сключените договори за охрана е била на временния синдик по чл. 629а, ал. 1, т. 1 ТЗ.

1. Д. К. не е изпълнила задължението си по чл. 659, ал. 1 ТЗ да вписва всяко свое действие, свързано с управление или разпореждане с вещи и права от имуществото на длъжника.

Посочено е, че в отчета за м. ноември с вх. № 140519/25.11.2014 г. Д. К. е докладвала, че е дала съгласие на длъжника "ТЦ-ИМЕ" АД за сключване на договор за залог на поименни налични акции с "Корпоративна търговска банка" АД /"КТБ" АД/, като договорът е сключен на 07.11.2014 г.; с разпореждане от 05.12.2014 г. съдът не е одобрил доклада, включително извършените действия по даване на съгласие за сключване на договор за залог. В окончателния отчет на временния синдик, внесен в съда с вх. № 1587/08.01.2015 г. е посочено, че е дадено съгласие на 07.11.2014 г. на длъжника да сключи договор за залог на поименни налични акции с "КТБ" АД; отчетът не е одобрен от съда. В представеното копие от дневник не са правени записи от временния синдик за даденото съгласие за сключване на договор за залог.

1. Д. К. в качеството й на освободен временен синдик по чл. 629а, ал. 1, т. 1 ТЗ не е представила в определения срок окончателен отчет за дейността си, в нарушение на 659, ал. 2 ТЗ. Изложено е, че с определение от 05.12.2014 г., по молба на Д. К. съдът я е освободил на основание чл. 657, ал. 1, т. 3 ТЗ като временен синдик и я е задължил да представи окончателен отчет в 3-дневен срок. Видно от приложения по делото окончателен отчет с вх. № 1587/08.01.2015 г., същият е представен значително след определения от съда срок.

В заповедта е посочено още, че съгласно докладната записка на главния инспектор от 30.07.2015 г., министърът е уведомен, че с определение № 3436/28.08.2014 г. по т. д. № 1357/2012 г. по описа на Окръжен съд /ОС/ гр. В. съдът е освободил синдик Д. К. на основание чл. 657, ал. 2 ТЗ с мотива, че е осъществила двете хипотези на чл. 657, ал. 2, както и е нарушила задължението си по чл. 658, ал. 1, т. 15, вр. чл. 639б, ал. 4, вр. ал. 1 ТЗ, с което е застрашила интересите на кредиторите и длъжника; както и че с определение № 4107/21.10.2014 г. по т. д. № 2387/2012 г. по описа на ОС - гр. В. съдът е освободил Д. К. като синдик на основание чл. 657, ал. 1, т. 3 ТЗ, предвид това че по служебен път е постъпило определение № 3436/28.08.2014 г. по т. д. № 1357/2012 г. на ОС гр. В., потвърдено с определение № 679/10.10.2014 г. по в. ч. т. д. № 595/2014 г. на Апелативен съд гр. В., поради което същата е престанала да отговаря на изискването по чл. 655, ал. 2, т. 8 ТЗ - синдикът да не е бил освобождаван в хипотезата на чл. 657, ал. 2 ТЗ. Посочено е, че при произнасянето са взети предвид тежестта на посочените нарушения, както и обстоятелствата, при които са извършени, отношението на Д. К. към нарушенията, дадените обяснения в становищата й от 21.01.2015 г., 09.02.2015 г. и 30.03.2015 г. и събраните в производството документи.

От доказателствата в представената административна преписка се установява, че административното производство е образувано по повод сигнал с вх. № 94-М-370/22.12.2014 г., подаден до Инспектората на Министерството на правосъдието от М. М. А. - чл. на съвета на директорите на "Технологичен център - Институт по микроелектроника" АД, в който са направени оплаквания относно дейността на временния синдик на дружеството Д. К., назначена с определение от 12.06.2014 г. по т. д. № 3440/2014 г. на СГС. К. от сигнала е приложен на л. 250 от делото /тук и навсякъде в мотивите посочените страници са съгласно номерацията на настоящото дело, поставена в горния десен ъгъл/. В сигнала е изложено, че на 17.06.2016 г. Куцева посетила дружеството в присъствието на представители на охранителна фирма "Д. Г." ООД, представила искане за предоставяне на информация по чл. 640 ТЗ, заявила, че е сключила договор за охрана на находящата се в офиса документация, софтуерни масиви и движими вещи. Поддържа се, че тези действия, както и последващите действия и бездействия будят сериозно съмнение в професионалната квалификация и подготовка на синдика и са изложени съображения защо описаните действия не съответстват на закона. Посочено е също, че още на 17.06.2014 г. временният синдик е уведомен писмено от дружеството, че цялата документация и компютърна техника е иззета на 13.06.2014 г. от Следствен отдел на СГП във връзка с образувана проверка, поради което е било безпредметно сключване на договор за охрана на това имущество, а с молбата от дружеството било направено искане за прекратяване на договора. Не били ясни основанията за сключване на договора за охрана, както и начина, по който е определено месечното възнаграждение по този договор. В сигнала е изложено също, че на 19.06.2014 г. на временния синдик са представени доказателства, че претендираната от кредитора сума е платена, във връзка с това не са предприети съответни действия от синдика; по молба на дружеството до съда за отмяна на обезпечителните мерки на основание чл. 629а, ал. 5 ТЗ, съдът на 26.06.2014 г. разпоредил временният синдик да извърши проверка в банката и да докладва дали сумата действително е постъпила по сметка на кредитора; това разпореждане вече 6 месеца не било изпълнено от временния синдик.

С писмо изх. № 94-М-370/05.01.2015 г., подписано от инспектор в Инспектората на министъра на правосъдието /л. 243/ на Д. К. е връчен препис от сигнала и е дадена възможност да представи писмен отговор и да представи доказателства, съгласно чл. 23, ал. 3 от Наредба № 3/2005 г. От същата е представено писмено становище с вх. № 94-М-370/14/21.01.2015 г. /л. 220/. С последващи писма са изискани допълнителни документи; в отговор от Д. К. са представени становища с вх. № 94-04-М/14/ от 06.02.2014 г. и от 09.02.2015 г. /л. 191 и л. 187/, с приложените доказателства. С последващо писмо от 11.03.2015 г. са изискани копия от застраховка по чл. 663а ТЗ и копия от дневници по чл. 659, ал. 1 ТЗ /л. 87/. В отговор е представено становище с вх. № 94-04-М/14/30.03.2015 г., към което са представени исканите документи /л. 64/. С писмо изх. № 94-М-370/22.05.2015 г. от министъра на правосъдието до Д. К. /л. 48/ са изискани писмени обяснения по конкретно поставени въпроси, описани в 8 пункта, във връзка с твърденията в сигнала на М. А. от 22.12.2014 г. и установените при проверката обстоятелства. Във връзка с това писмо, от Д. К. е подадена молба, заведена с вх. № 94-М-370/14/12.06.2014 г. /л. 45/, в която е посочила, че поради служебна ангажираност в провинцията няма възможност в срок да депозира отговор, наред с това е поискала да бъде удължен срокът за отговор и ангажиране на доказателства по сигнала. С писмо изх. № 94-М-370/20.07.2015 г. от министъра на правосъдието /л. 41/ е оставено без уважение искането на Д. К. по молбата й от 12.06.2015 г. за удължаване на 14-дневния срок за депозиране на отговор. За резултатите от извършената проверка е съставен доклад рег. № 94-04-М/14/22.07.2015 г. от извършената проверка, както и докладна записка рег. № 94-04-М/14/30.07.2015 г. от главния инспектор на Инспектората на министъра на правосъдието /л. 31 и сл./.

От министъра на правосъдието е издадена оспорената в настоящото производство заповед № ЛС-04-1271/12.09.2015 г., с която Д. С. К. е изключена от списъка на лицата, които могат за бъдат назначавани за синдици в производството по несъстоятелност по Търговския закон.

От представените по делото доказателства се установяват следните фактически обстоятелства:

1. П. С. градски съд е образувано търговско дело № 3440/2014 г. по молба на "С. С. И. България" ЕООД с искане за обявяване на неплатежоспособност, респективно свръхзадлъжнялост, откриване на производство по несъстоятелност, назначаване на временни синдици, налагане на обезпечителни мерки обща възбрана и запор върху имуществото на "ЕФН И. Ф. В. Л.", регистрирано съгласно законодателството на Б. В. острови, със седалище на остров Тортола, и "Технологичен център - Институт по микроелектроника" АД със седалище в гр. С.

1. С определение № 7153/12.06.2014 г. по т. д. № 3440/2014 г. на СГС, на основание чл. 629а ТЗ, по молба на "С. С. И. България" ЕООД са наложени следните предварителни обезпечителни мерки по делото: назначаване на временен синдик с правомощията по чл. 635, ал. 1, чл. 658 и чл. 668 ТЗ и налагане на запор на банковите сметки на двете дружества - "Технологичен център - Институт по микроелектроника" АД - гр. С. и "ЕФН И. Ф. В. Л.", със седалище на остров Тортола, Б. В. острови, открити в "Търговска корпоративна банка" АД. Със същото определение е назначена Д. С. К. за временен синдик на двете дружества и е определено възнаграждение; на временния синдик са дадени указания "незабавно да предприеме действия по охрана имуществото на длъжниците, за което да уведоми съда" /цитатът е от диспозитива на определението, копие от което е приложено на л. 104 и сл./ С молба от 13.06.2014 г. Д. К. е поискала копие от определението; от съда е дадено разрешение, липсва дата на акта на съда /л. 114/.

1. С молба вх. № 74811/16.06.2014 г. /л. 115/ Д. К. е представила нотариално заверени декларации по чл. 655 и чл. 656, ал. 2 ТЗ и е поискала от съда да й разреши да сключи от името на длъжника "ТЦ-ИМЕ" АД договор за охрана на документацията, движимото имущество и софтуерни масиви, собственост или съхранявани от длъжника и находящи се на посочения адрес в гр. С., с охранително дружество "Д. Г." ООД, при условията, посочени в проекто-договора и оферта за остойностяване на охранителната услуга, които прилага.

Към молбата е приложена оферта от "Д. г." ООД от 13.06.2014 г., договор от /.../.06.2014 г., между "ТЦ-ИМЕ" АД, представлявано от временния синдик Д. К., като възложител, и "Д. Г." ООД, като изпълнител; за възложителя договорът е подписан от Д. К. Към молбата е представен и анекс № 1 към договор от 16.06.2014 г., в който е посочено, че е подписан на 16.06.2014 г., в анекса за "ТЦ-ИМЕ" АД е посочен представляващ временния синдик Д. К., анексът е подписан от същата.

Съгласно клаузите на договора /л. 120 и сл./, същият има за предмет извършване на охрана на документация, имущество и софтуерни масиви, собственост или охранявани от възложителя, намиращи се в гр. С., бул. "Ц. Б. III" № 159, ет. ... /чл. 1/; изпълнителят се задължава да изпълнява охраната чрез 3 броя 24-часови поста и 1 брой на 12-часов режим /чл. 2, т. 5/; за изпълнение на дейността по предмета на договора възложителят заплаща на изпълнителя месечно възнаграждение в размер на 25 000 лева без включен ДДС; сумата се заплаща на 1-во число за предходния месец по посочена банкова сметка /чл. 9, ал. 1 и ал. 2/; договорът е за срок от 1 г. /чл. 12/; в случай, че възложителят забави плащането за повече от 20 дена след датата на падежа, договорът се счита за автоматично прекратен; финансовите отношения се уреждат към датата на прекратяването /чл. 11, алинея единствена/.

С анекс № 1 от 16.06.2014 г. /л. 123/ е уговорено, че се променя раздел VI, чл. 11, като е добавена ал. 3 със следното съдържание: "При прекратяване на договора по вина на която и да е от страните, без 30-дневно предизвестие, то виновната страна дължи неустойка в размер на 30 месечни вноски".

В копието от договора, което е приложено с молбата на Д. К. от 16.06.2014 г. по т. д. № 3440/2014 г. на СГС /л. 120/, датата на сключването на договора в частта относно числото от месеца е частично заличена с коректор, а в копието от договора, което е представено от Д. К. с нейно становище от 06.02.2015 г. /л. 202/, датата на сключване на договора е 16.06.2014 г. В анекса, приложен към молбата от 16.06.2014 г. /л. 123/ е посочено, че е сключен на 16.06.2014 г. и е към договор от 16.06.2014 г. Съвкупният анализ на доказателствата налага извода, че договорът е подписан на 16.06.2014 г.

1. По молбата на Д. К. от 16.06.2014 г. е постановено разпореждане № 12100/16.06.2014 г., със следното съдържание: "На осн. чл. 658, ал. 2 ТЗ и чл. 635, ал. 1, вр. чл. 629, ал. 1 ТЗ, разрешава на синдика да сключи договор за охрана на документацията, движимо имущество и софтуерни масиви, собств. или съхранявани от длъжника "ТЦ-ИМЕ" АД на адрес гр. С., бул. "Ц. Б. III" 159, ет. ... с охранително дружество "Д. Г." ООД при посочените в проекто-договора, приложен към молба вх. № 74811/16.06.14 г., условия и оферта. При преценка относно условията на чл. 650 и сл. ТЗ да се уведоми съдът".

Този акт на съда, както и всички останали, които са описани по-долу, са изписани с ръкописен текст върху хартиения носител на съответната молба, във връзка с която са постановени и затова се намират на съответната страница от настоящото дело, на която се намира самата молба.

1. С молба вх. № 75437/17.06.2014 г. Д. К. е представила 2 броя акт за встъпване в длъжност от същата дата - по един за встъпване в длъжност като временен синдик на "ТЦ-ИМЕ" АД и на "ЕФН И. Ф. В. Л." /л. 124 -126/.

1. С определение от 18.06.2014 г. съдът е определил дата за встъпване в длъжност на временния синдик на "ТЦ-ИМЕ" АД и "ЕФН И. Ф. В. Л." на 17.06.2014 г.

1. С молба вх. № 76535/19.06.2014 г. /л. 130/ Д. К. е уведомила съда, че на 17.06.2014 г. е сключила договор за охрана съгласно указаното й с определение № 7153 и разпореждане от 16.06.2014 г., че на същия ден е посетила дружеството "ТЦ-ИМЕ" АД заедно с представител на "Д. Г." ООД, но е отказан достъп до сградата и офисите, че е проведена среща с ръководството на дружеството, на която е станало ясно, че документацията и софтуерните масиви са иззети от Следствен отдел на СГП, във връзка с което от дружеството отказали да бъде поставен охранителен пост на етажа от сградата, на който се намира офиса, с мотива, че там се намирали офиси и на други дружества; с оглед на това бил поставен един пост на охранително дружество "Д. Г." ООД на 24-часов режим единствено пред вх...да на сградата, което от друга страна водело до непълно изпълнение на договора за охрана и непълно изпълнение на указаното с определение № 7153. Към молбата е приложен протокол за претърсване и изземване от 13.06.2014 г. от Следствен отдел на СГП /четливо копие от този протокол е приложено на л. л. 376-379 от настоящото дело, представено с молба на ответника, съгласно протоколно определение от 14.06.2016 г./.

1. По молбата от 19.06.2014 г. е постановено разпореждане на съда от 26.06.2014 г., в което е указано да се изготви становище по молба вх. № 75444 /относима към плащането на задължението на длъжника към молителя/ и доклад необходима ли е и каква охрана.

1. С молба вх. № 77246/26.06.2014 г. /л. 138/ Д. К. е уведомила съда, че е била уведомена от представители на "ТЦ-ИМЕ" АД, че вторият ответник "ЕФН И. Ф. В. Л." е платил по банкова сметка на молителя "С. С. И." ЕООД сума в размер на 14 500 000 евро, представляваща задължение на ответното дружество по договор за поръчка от 16.10.2012 г. и договор за цесия от 02.06.2014 г.; в тази връзка й било представено платежно нареждане и удостоверение, издадено от "КТБ" АД, от което било видно, че посочената сума е постъпила по банкова сметка на молителя; представителите на "ТЦ-ИМЕ" АД не й предоставили оригинали на платежното нареждане и посоченото удостоверение; в молбата е посочено, че видно от копието на платежното нареждане, същото изглежда да е скъсано и впоследствие ксерокопирано.

1. С молба вх. № 80337/27.06.2015 г. /л. 139/ Д. К. е представила становище на съда, че искането на молителя да бъде допусната охрана вътре в офисите и помещенията на "ТЦ-ИМЕ" АД е основателно, посочено е, че по този начин ще се осигурят условия за пълно изпълнение на договора за охрана от 17.06.2014 г., като се постави един охранителен пост в посочения офис на дружеството. Относно искането за запечатване на всички офиси и помещения е посочила, че не й е известно към този момент дружеството да притежава или ползва други офиси и помещения, освен този на бул. "Ц. Б. III" № 159, ет. ..., като в тази връзка и в случай, че се предостави възможност за поставяне на един охранителен пост вътре в офиса, не е необходимо запечатване. В същата молба Д. К. е уведомила съда, че на 23.06.2014 г. е получила молба уведомление от "Д. Г." ООД, че изпълнението на договора за охрана е силно затруднено от системни опити за изнасяне на документация, както и пораждане на напрежение от страна на служители и фирми в сградата, свързани лица с длъжника и моли да съдействие за разполагане на един пост на 12-часов режим през работно време в офиса на длъжника, на ет. .... В останалата част молбата е свързана с изясняване на плащането на посочената по-горе сума, което е извън предмета на настоящото производство.

1. По тази молба съдът е постановил разпореждане от 27.06.2014 г., с което е указал да се изготви конкретно предложение за начина на осигуряване на исканата охрана.

1. О. Д. К. са подавани молби до съда с искане на разрешение за плащане на възнаграждения по договора за охрана, с приложени към тях фактури, както следва:

• молба вх. № 82116/02.07.2014 г. /л. 141/ за плащане на сумата 15 000 лв., дължима по фактура № 302614/01.07.2014 г. за м. юни, издадена от "Д. Г." ООД на "ТЦ-ИМЕ" АД, подписана от Д. К., това плащане е разрешено от съдията -докладчик с разпореждане от 04.07.2014 г.

• молба вх. № 100514, с нечетлива дата, датирана от подателя си на 25.08.2014 г. /л. 143/ за плащане на сумата 45 000 лв., дължима по фактура № 302614/01.07.2014 г. за м. юни и по фактура № 302692/01.08.2014 г. за м. юли. Това плащане е разрешено от съдията с разпореждане от 01.09.2014 г.

1. С молба вх. № 102968/03.09.2014 г. /л. 147/ Д. К. е уведомила съда, че е получила нотариална покана от "Д. Г." ООД за едностранно прекратяване на договора за охрана поради забавено плащане по фактури повече от 20 дни. В молбата е изразено становище, че е необходимо сключване на нов договор за органа и е приложен вече подписан договор от 03.09.2014 г. между "ТЦ-ИМЕ" АД, представлявано от временния синдик Д. К. и "Д. Г." ООД /л. л. 148-150/. Съществените клаузи по този договор са идентични на тези по договора от 16.06.2014 г., като по-конкретно, в чл. 2, т. 5 е уговорено, че изпълнителят се задължава да изпълнява охраната чрез 3 броя 24-часови поста и 1 брой на 12-часов режим; съгласно чл. 9, месечното възнаграждение по договора е в размер на 25 000 лв. без ДДС; съгласно чл. 12, ал. 1 договорът се сключва за срок от 1 г.

1. По тази молба съдът е постановил разпореждане от 03.09.2014 г. със съдържание "Разрешава на синдика да сключи договор по приложения проект".

1. О. Д. К. са подавани молби до съда с искане на разрешение за плащане на възнаграждения по договора за охрана от 03.09.2014 г., заедно с посочената в съответната молба фактура, както следва:

• молба с вх. № 114433/06.10.2014 г. /л. 154/ за плащане на сумата 30 000 лв., дължима по фактура № 302791/01.09.2014 г. за м. август. Фактурата /л. 155/ е издадена от "Д. Г." ООД на "ТЦ-ИМЕ" АД, подписана за получателя от Д. К., в нея е посочено, че охраната е съгласно договор за охрана за м. 09.2014 г., а срока за плащане е 01.09.2014 г.

По тази молба е постановено разпореждане от 16.10.2014 г., с което е разрешено плащане на сумата за покриване на разноските за м. август 2014 г.

• молба с вх. № 115283/08.10.2014 г. /л. 156/ за плащане на сумата 30 000 лв., дължима по фактура № 204/01.10.2014 г. за м. септември. Това плащане е разрешено от съдията с разпореждане от 16.10.2014 г.

• молба с вх. № 127823/31.10.2014 г. /л. 158/ за плащане на сумата 30 000 лв., посочена като възнаграждение по договор за охрана за м. ноември. В молбата не е посочено по коя фактура се дължи това плащане, към молбата не е приложена фактура. Исканото с тази молба плащане е разрешено от съдията с разпореждане без дата, със съдържание "Да".

1. С молба вх. № 139880/24.11.2014 г. /или с № 139580, л. 160/ Д. К. е поискала от съда да бъде освободена като временен синдик на дружествата "Технологичен център - Институт по микроелектроника" АД и "ЕФН И. Ф. В. Л.", поради настъпили промени в обстоятелствата по чл. 655 и чл. 656, ал. 2 ТЗ. Съдът е указал тази молба да се докладва след с. з. на 02.12.2014 г.

1. С определение № 23270 от 05.12.2014 г. /л. 161/, във връзка с молба с вх. № 139880/2014 г. и на основание чл. 657, ал. 1, т. 3 ТЗ, съдът е освободил временния синдик Д. К., като е задължил същата в 3-дневен срок да представи окончателен доклад. Със същото определение е назначен друг временен синдик. Съдът е указал определението да се изпрати за обявяване в търговския регистър и да се впише в книгата по чл. 634в ТЗ.

1. С молба вх. № 140519/25.11.2015 г. /л. 162/ Д. К. е представила отчет за дейността си като временен синдик за м. ноември. В този отчет е посочено, че на 07.11.2014 г. длъжникът "ТЦ-ИМЕ" АД, представляван от изпълнителния директор, е сключил договор за залог на поименни налични акции с "КТБ" АД /л. 164 и сл./, за сключването на който, като временен синдик, дала съгласието си. Със същата молба е уведомила съда, че с определение от 10.10.2014 г. по т. д. № 595/2014 г. на АпС - гр. В. е потвърдено определението по т. д. № 1357/2014 г. на ОС гр. В., с което е освободена като синдик на основание чл. 657, ал. 2 ТЗ.

1. С разпореждане от 05.12.2014 г. на съда не е одобрен доклада, включително извършените от синдика действия по даване съгласие за сключване на договор за залог на поименни налични акции.

1. О. Д. К. е представен окончателен отчет за дейността на синдика, заведен с вх. № 1587/18.01.2015 г. /л. 168/. Върху молбата с вписано разпореждане от 09.02.2015 г. "Да се докладва след изпълнение на указания Р. 09.02.2015 г. ". По делото няма данни дали окончателният доклад е приет и евентуално кога.

1. С определение № 644/04.03.2015 г. по ч. т. д. н. № 580/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд /л. 173 и сл./, по жалба на "ТЦ-ИМЕ" АД и "ЕФН И. Ф. В. Л.", е отменено определение № 7153/12.06.2014 г. по т. д. № 3440/2014 г. на СГС. В мотивите на определението на апелативния съд е посочено, че в случая не са налице условията за допускане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 629а ТЗ - назначаване на временен синдик и налагане на запори по банковите сметки на дружествата в "КТБ" АД..

1. В хода на административното производство от Д. К. са изискани копия от дневниците по чл. 659, ал. 1 ТЗ на "ТЦ-ИМЕ" АД и "ЕФН И. Ф. В. Лтд". В молба - становище с вх. № 94-М-370/30.03.2015 г. Д. К. е посочила, че не е извършвала никакви действия във връзка с разпореждане с имущество на двете дружества, поради което в дневниците няма записани извършени действия от страна на синдика.

От приложените по настоящото дало заверени от синдика копия от дневниците /л. 69 и сл./ е видно, че в същите не са направени никакви записвания.

1. От служебно извършената от настоящия съдебен състав справка относно вписванията в търговски регистър по партидата на "Технологичен център - Институт по микроелектроника" АД, че определение № 7153/12.06.2014 г. по т. д. № 3440/2014 г. за допускане на предварителните обезпечителни мерки по чл. 629а ТЗ е обявено на 20.06.2014 г., а определението по същото дело от 05.12.2014 г. за освобождаване на временния синдик - на 30.12.2014 г.

1. Търговско дело № 3440/2014 г. по описа на СГС е прекратено с определение № 2008/25.03.2015 г., което е влязло в сила на 22.04.2015 г., според съдържанието на съдебно удостоверение от 05.05.2016 г. издадено от СГС /л. 313/.

1. С влязло в сила определение № 3436/28.08.2014 г. по т. д. № 1357/2012 г. на ОС гр. В. /л. 82/ Д. К. е освободена като синдик на основание чл. 657, ал. 2 ТЗ; с определение № 4107/21.10.2014 г. по т. д. № 2387/2012 г. на ОС гр. В. /л. 80/ същата е освободена като синдик на основание чл. 657, ал. 1, т. 3 ТЗ.

Предвид установените релевантни факти и обстоятелства, които са описани по-горе, съдът достигна до следните правни изводи:

В чл. 655, ал. 3 ТЗ е предвидено, че министърът на правосъдието изключва от списъка по ал. 2, т. 7 лицата, за които е установено, че извършват нарушения във връзка с дейността им като синдици, независимо дали това обстоятелство е установено от съда по несъстоятелността; тези промени се обнародват в "Д. вестник. Списъкът по чл. 655, ал. 2, т. 7 ТЗ е списък на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици, който се утвърждава от министъра на правосъдието и се обнародва в "Д. вестник".

Обжалваната заповед е издадена от министъра на правосъдието, който съгласно 655, ал. 3 ТЗ е компетентният орган да изключва от списъка по ал. 2, т. 7 лицата, за които е установено, че извършват нарушения във връзка с дейността им като синдици. В същия смисъл е разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от Наредба № 3/27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците, издадена от министъра на правосъдието, посочена също като правно основание за издаване на оспорената заповед.

Заповедта е издадена в писмена форма и отговаря на всички изисквания за съдържание на административен акт, предвидени в чл. 59, ал. 2 АПК, включително изложение на фактическите и правни основания за издаването й.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Спазени са общите правила по АПК за производството по издаване на административен акт, както и специалните правила по чл. 23, ал. 1 и 2 от Наредба № 3/2005 г. - на Д. К. е връчен препис от сигнала, дадена й е възможност да изрази становище и да представи доказателства, включително с допълнителни уточнителни писма и указания. Спазено е изискването по чл. 35 АПК, като административният орган е изяснил всички факти и обстоятелства, които имат значение за издаване на конкретното властническото волеизявление и е обсъдил направените от засегнатото лице доводи и възражения, както и представените от него доказателства.

Неоснователно е оплакването, че при издаването на заповедта са нарушени сроковете по чл. 57, ал. 1 и ал. 7 и чл. 121 АПК. Административното производство в случая е образувано по сигнал от 22.12.2014 г., подаден от лице, което е изложило твърдения за допуснати нарушения от временния синдик при осъществяване на дейността му, но този сигнал не представлява по естеството си искане за издаване на административен акт по смисъла на чл. 25, ал. 1 АПК, за да е приложим института на мълчаливия отказ по чл. 58 АПК при непроизнасяне на органа в сроковете по чл. 57, ал. 1 и ал. 7 АПК. Не е налице и хипотезата на чл. 25, ал. 2 АПК за задължение за започване на административно производство в определен срок. За упражняване на правомощието на министъра на правосъдието по чл. 655, ал. 3 ТЗ не е необходимо същият да бъде нарочно сезиран, а подаденият в случая сигнал е послужил само като повод за упражняване на това правомощие. Затова в случая е приложима разпоредбата на чл. 25, ал. 3 АПК и за дата на започване на производството следва да се приеме датата на извършване на първото процесуално действие. Поради това, че правомощието на министъра по чл. 655, ал. 3 ТЗ може да бъде упражнено и служебно, а освен това не е ограничено с давностен или преклузивен срок, то, независимо от обстоятелството, че в случая като повод за образуване на административното производство е послужил сигнал за допуснати нарушения от страна на синдика, изискването по чл. 121 АПК за произнасяне по сигнал, е неприложимо.

Оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Както е посочено в съдържанието й, заповедта е издадена във връзка с допуснати нарушения от страна на Д. С. К. като временен синдик, назначен като обезпечителна мярка по чл. 629а, ал. 1, т. 1 ТЗ по т. д. № 3440/2014 г. Действията и бездействията, описани в обжалваната заповед представляват нарушения във връзка с дейността на Д. К. като временен синдик на "ТЦ-ИМЕ" АД, назначен по реда на чл. 629а, ал. 1, т. 1 ТЗ.

Относно нарушението по т. 1:

Жалбоподателката поддържа, че на първо място не е ясно в какво се състои нарушението по този пункт - дали в представянето на подписан от нея договор за охрана и анекс към него на дата, предхождаща датата на акта за встъпване, дали с посочването в молбата, че с нея се представя оферта и проект на договор за охрана, а е представен вече подписан, или в това, че е извършила действия преди датата на встъпване. Излага съображения, че административният орган неправилно е тълкувал нормата на чл. 656, ал. 1 ТЗ като е приел, че жалбоподателката, като временен синдик по чл. 629а ТЗ не е имала право да извършва никакви действия преди да подпише акта за встъпване. Актът за назначаване на синдика подлежи на вписване в търговския регистър, а актът за встъпване има формален характер. Качеството на временен синдик, включително в случаите по чл. 629а ТЗ възниква по силата на съдебния акт и затова всички действия на синдика след акта на назначаването са валидни.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на жалбоподателката, че нарушението не е посочено конкретно. От съдържанието на мотивите в заповедта, отнасящи се за нарушението по т. 1, ясно е посочено, че Д. К. е осъществила действия като назначен временен синдик, без да е имала това право, тъй като действията са извършени преди да е подписала акт за встъпване. Ясно са описани също действията, за които се твърди, че са извършени без да е имала право за това и тези действия се изразяват в това, че на 16.06.2014 г. Д. К. е представила на съда, освен офертата на охранителната фирма "Д. Г." ООД от 13.06.2014 г., също подписан договор за охрана между "ТЦ-ИМЕ" АД, представлявано от нея и "Д. Г." ООД от 16.06.2014 г., както и подписан анекс № 1 към този договор от същата дата - 16.06.2014 г., с искане за одобрение /разрешение/ от съда да подпише договор по представената оферта; като нарушение е посочен и самият факт на подписване на договора и анекса към него преди датата на встъпване на Д. К. като временен синдик по чл. 629а ТЗ, който следва логически от факта, че на дата 16.06.2014 г. на съда е представен подписан договор и анекс към него. Представянето на подписан договор, а не само на оферта, както е посочено в самата молба, както и на подписан анекс към този договор, са описани в заповедта като действия, за да се обоснове тезата на административния орган, че Д. К. е извършила действия като временен синдик по чл. 629а ТЗ, без да е встъпила в длъжност като такъв. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че нарушението по т. 1 е конкретно и ясно посочено, а възражението на жалбоподателката, че не били посочени индивидуализиращите го признаци, е неоснователно.

Описаното поведение правилно е квалифицирано от административния орган като нарушение на задълженията на Д. К. като временен синдик по чл. 629а ТЗ. В чл. 629а, ал. 1 ТЗ е предвидено, че преди да постанови решението си по молбата за откриване на производство по несъстоятелност, ако това се налага за запазване имуществото на длъжника, по искане на кредитор или служебно, съдът по несъстоятелността може да допусне предварителни обезпечителни мерки, които са изброени в т. т. 1 - 5. По т. 1 е предвидена възможността съдът да назначи предварително временен синдик, който има правомощията по чл. 635, ал. 1, а по т. 2 - възможност съдът да допусне мерките по чл. 630, ал. 1, т. 4 /допускане на обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки/. Според ал. 7, определението за постановяване на мерките по ал. 1 подлежи на незабавно изпълнение; обжалването не спира изпълнението му. Според ал. 9, наложените обезпечителни мерки имат действие до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност; от тази дата действието им се заменя с действието на решението за откриване на производството по несъстоятелност, както и на мерките, постановени по реда на чл. 630, ал. 1, т. 4.

Назначаването на временен синдик преди да е открито производството по несъстоятелност е предвидено в чл. 629а, ал. 1, т. 1 ТЗ като предварителна обезпечителна мярка, която може да бъде допусната от съда по искане на кредитор или служебно при наличието на предвидените в същата разпоредба предпоставки - ако това се налага за запазване имуществото на длъжника. Временният синдик по чл. 629а ТЗ, който се назначава предварително като вид обезпечителна мярка /означаван в някои съдебни актове и научни публикации като "предварителен временен синдик"/ е различен от временния синдик по чл. 630 ТЗ, който се назначава с определението на съда за откриване на производството по несъстоятелност. Правната регламентация на статута и правомощията на временния синдик по чл. 629а ТЗ е оскъдна, при това липсва законова норма, която да препраща към съответните разпоредби от раздел II, озаглавен "Временен синдик", от глава четиридесет и втора от Търговския закон, /част четвърта "Несъстоятелност/, както и към разпоредби от раздел I от същата глава, озаглавен "Синдик". Въпреки последното, както в правната доктрина, така и в съдебната практика е възприето безпротиворечиво разбирането, че за временния синдик по чл. 629а ТЗ са приложими общите изисквания, на които следва да отговарят лицата, за да могат да бъдат назначавани за синдици, предвидени в чл. 655, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 655а ТЗ; на изискването за застраховане по чл. 663а ТЗ; както и на изискването за професионална квалификация, съгласно задълженията предвидени в Наредба № 3/27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците, което е условие за вписването на лицето в списъка по чл. 655, ал. 1, т. 7 ТЗ. Наред с това, безспорно се приема, че във всички случаи е приложимо изискването да е дадено писмено съгласие с нотариална заверка на подписа и декларация на лицето, също с нотариална заверка на подписа, относно обстоятелствата по чл. 655, ал. 2 ТЗ, предвидени като изисквания съответно в чл. 656, ал. 1 и ал. 2 ТЗ. Безусловно необходимо условие, за да възникнат правомощията на синдика /съответно - на временния синдик по чл. 630 или временния синдик по чл. 629а/ е необходимо да е постановен акт на съда, с който конкретно лице е назначено за такъв. В случаите на назначаване на временен синдик като обезпечителна мярка по чл. 629а, ал. 1, т. 1 ТЗ в акта на съда за допускане на предварителните обезпечителни мерки и съответно за назначаване на временния синдик следва да е направена преценка и относно наличието на обезпечителна нужда /необходимостта от запазване на имуществото на длъжника/.

Изискването за встъпване в длъжност на синдика е регламентирано в чл. 656, ал. 1, изречение второ ТЗ. В разпоредбата е предвидено, че с определението, с което съдът по несъстоятелността назначава синдика, избран от първото събрание на кредиторите, съдът определя и датата на встъпване на синдика в длъжност. В чл. 656, ал. 4 ТЗ е предвидено, че синдикът е длъжен да встъпи в длъжност на датата, определена от съда; ако това задължение не е изпълнено съдът по несъстоятелността в 7-дневен срок заменя назначения синдик с друго лице измежду посочените от първото събрание на кредиторите или ако такова лице няма - с друго лице от съответния списък.

Правният спор във връзка с твърдяното нарушение по т. 1 от процесната заповед е свързан с отговора на въпроса, дали изискването по чл. 656, ал. 1 ТЗ за встъпване в длъжност на синдика се отнася и за временния синдик по чл. 629а, ал. 1, т. 1 ТЗ. Въпреки че чл. 656 ТЗ се намира в раздел I от глава четиридесет и втора на Търговския закон, функционалното и систематичното тълкуване на текста налага извода, че изискването за встъпване в длъжност се отнася и за временния синдик по чл. 629а ТЗ. Независимо от различните разновидности на института на синдика, като орган по несъстоятелността синдикът се подчинява на единни законови изисквания, част от които бяха посочени по-горе. Съществената отлика е в обема на правомощията на синдика, които с оглед на чл. 658, ал. 2 ТЗ са различни с оглед фазата на развитие на производството и постановеното от съда по несъстоятелността.

По своята правна същност актът за встъпване в длъжност представлява недвусмислено изразяване на волята на назначения от съда синдик да встъпи в длъжност и да изпълнява правомощията на синдик. Актът на встъпване в длъжност е адресиран до съда по несъстоятелността и смисълът му е да се обективира волята на назначения синдик да започне да изпълнява правомощията си на такъв. Въпреки че преди назначаването му от съда или във връзка с това назначаване, синдикът е дал писмено съгласие, обективно възможно е междувременно или след постановяване акта на съда за назначаване, да са настъпили обстоятелства, които да препятстват заемането на длъжността, като например отпадане на някое от условията по чл. 655, ал. 2 ТЗ или да са настъпили други обстоятелства, които препятстват ефективното встъпване в длъжност. Затова, за да възникнат за синдика правата и задълженията му на такъв, не е достатъчно да е постановен акт на съда, с който определено лице е назначено за синдик, а е необходимо с акта на съда за назначаване да бъде определен срок за встъпване на синдика в длъжност и в рамките на този срок синдикът да встъпи. Изложеното се отнася в пълна степен за временния синдик по чл. 629а ТЗ, тъй като различно тълкуване би довело до неяснота относно това дали назначеното за временен синдик лице приема да изпълнява правомощията на такъв, както и относно началния момент, от който започва да изпълнява правомощията. Наред с това, следва да се приеме за приложимо и изискването по чл. 656, ал. 1 ТЗ съдът с акта за назначаване на синдика да определени срок за встъпване, като в тази връзка следва да се отчете и регламентираното в чл. 629а, ал. 7 ТЗ незабавно изпълнение на определението на съда за допускане на предварителни мерки. Ако се възприеме тезата на жалбоподателката, че в случаите на назначаване на временен синдик по чл. 629а ТЗ не е необходимо встъпване в длъжност на синдика, означава да се възприеме възможността изпълнението на допуснатата предварителна обезпечителна мярка - назначаване на временен синдик, да се постави в зависимост от свободното усмотрение на назначеното за временен синдик лице и да се отложи за неопределен и неограничен срок, което очевидно противоречи на смисъла на налагането на предварителни обезпечителни мерки.

Становището на жалбоподателката, че актът на съда за назначаване на синдика подлежи на вписване в търговския регистър и затова актът за встъпване имал формален характер, е неправилно. В правната доктрина и практика не е безспорно дали актът по чл. 629а ТЗ подлежи на вписване в търговския регистър. От една страна, определението по чл. 629а ТЗ не е сред актовете, изброени в чл. 622 ТЗ, които подлежат на вписване, а от друга страна в чл. 623, ал. 1 ТЗ е посочено, че се вписват данни за синдика или временния синдик /имена, адрес, телефон, електронен адрес/. За целите на настоящото производство не е необходимо да се дава отговор на този въпрос, тъй като съгласно указанието на съда в определение № 7153/12.06.2014 г., същото е вписано в търговския регистър. Това вписване обаче е осъществено на 20.06.2014 г., видно от данните в търговския регистър по партидата на "ТЦ-ИМЕ" АД, тоест след датата, на която е подписан актът за встъпване в длъжност - 17.06.2014 г. Следователно, дори и да се възприеме тезата на жалбоподателката, че правомощията й на временен синдик са възникнали от датата на вписването в търговския регистър на акта на съда за назначаването й като временен синдик, което е осъществено на 20.06.2014 г., то действията, извършени на 16.06.2014 г., са извършени от нея без да са възникнали правомощията й на временен синдик, тъй като са както преди датата на встъпването й в длъжност с подписването на акта за встъпване в длъжност, така и преди датата на вписване в търговския регистър на определението на съда за назначаването й.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема за осъществено нарушението, описано в т. 1 от заповедта.

Относно нарушението по т. 2:

Жалбоподателката поддържа, че административният орган неправилно е приел, че тя, като временен синдик по чл. 629а ТЗ не е имала право да сключва договори за охрана, доколкото правомощията й били ограничени с нормата на чл. 635, ал. 1 ТЗ. Излага съображения, че в определението от 12.06.2014 г. съдът е дал указания на временния синдик незабавно да предприеме действия по охрана имуществото на длъжниците, за което да уведоми съда; определението подлежи на незабавно изпълнение, а освен това с разпореждане от 16.06.2014 г. съдът й е разрешил да сключи договора за охрана. Наред с това, обосновава становището, че в случая е било необходимо сключването на договорите за охрана, за да се предотврати разпиляване, унищожаване или укриване на имущество. Според жалбоподателката, временният синдик има правомощията по чл. 658 ТЗ, съгласно препращането от чл. 668 ТЗ, а обстоятелството, че е възприета съдебна практика при назначаване на временните синдици по чл. 629а ТЗ да се посочва, че те имат правомощията по чл. 635 ТЗ, не може да игнорира действителния смисъл на чл. 658 ТЗ, тъй като при различно тълкуване би се обезсмислила временната обезпечителна мярка. В чл. 658, ал. 1, т. 15 ТЗ е предвидена възможност синдикът да извършва други предвидени от закона или възложени от съда действия, а в ал. 2 се подчертава зависимостта на действията на синдика от указанията на съда по несъстоятелността, който има правомощието да налага глоби на синдика, както и при обстоятелствата, посочени в чл. 657, ал. 1 ТЗ, да го освободи.

В заключение жалбоподателката посочва, че действията на синдика се контролират от съда и се подчиняват на идеята да се охраняват в пълна степен, както интересите на кредиторите, така и на длъжника. В случая съдът не е констатирал неизпълнение на задълженията на синдика, а напротив - одобрил е извършените от същия действия. Освен това в случая авторът на сигнала не е упражнил правата си да сезира съда с искане по реда на чл. 657, ал. 2 ТЗ, който съдебен акт подлежи на инстанционен контрол. Констатациите на административния орган са изградени въз основа на тълкуване и приложение на закона, които са в конкуренция с изводите на оправомощения по силата на закона правоприлагащ орган. От административния орган не са изследвани всички обстоятелства от значение за случая, което е довело до неправилни изводи за извършено нарушение от страна на синдика.

Съдът намира тези оплаквания за неоснователни, а нарушението посочено в т. 2 от заповедта за доказано. Правомощията на временния синдик по чл. 629а, ал. 1, т. 1 ТЗ са регламентирани чрез препращане към чл. 635, ал. 1 ТЗ, който от своя страна предвижда, че длъжникът продължава дейността си под надзора на синдика, както и че той може да сключва нови сделки само след предварително съгласие на синдика и съобразно с мерките, постановени с определението по чл. 629а. Липсва точна законова регламентация какво означава длъжникът да продължава дейността си под надзора на длъжника, но несъмнено е, че длъжникът не е лишен от търговска правоспособност. Освен това, след като предварителното съгласие от временния синдик е предвидено само за новите сделки, това означава, че длъжникът може да осъществява правата и задълженията си по вече сключените сделки, стига това да не противоречи на наложените обезпечителни мерки. Търговската правоспособност на длъжника все още не е ограничена с последиците на решението по чл. 630 ТЗ.

Правомощията на временния синдик са регламентирани в чл. 668 ТЗ чрез препращане към правомощията на синдика по чл. 658 ТЗ. В чл. 658, ал. 1, т. 3 ТЗ е предвидено, че синдикът упражнява надзор върху дейността на длъжника в случаите по чл. 635, ал. 1, а както се посочи по-горе, в чл. 635, ал. 1 са визирани случаите на назначаване на временен синдик по чл. 630, ал. 1 /с откриване на производството по несъстоятелност/ и случаите на чл. 629а /назначаване на временен синдик като предварителна обезпечителна мярка/. Следователно, макар и законодателят да е използвал твърде странна законодателна техника чрез едновременно насрещно препращане от правни норми една към друга, то волята му е ясна - временният синдик има по-ограничени правомощия от синдика и те са свързани с осъществяване на надзор върху дейността на длъжника, както предвижда чл. 635, ал. 1 /към който препращат както чл. 629а, ал. 1, т. 1, така и чл. 658, ал. 1, т. 3/, както и с даването на предварително съгласие за сключване на нови сделки съобразно с мерките, постановени с решението за откриване на производството по несъстоятелност или с определението по чл. 629а. Правомощията на временния синдик по чл. 629а, ал. 1, т. 1 ТЗ са още по-ограничени от тези на временния синдик по чл. 630 ТЗ, тъй като той не може да упражнява правомощията, които произтичат от вече откритото производство по несъстоятелност. Затова неправилно е становището на жалбоподателката, че временният синдик по чл. 629а ТЗ имал всички правомощия по чл. 658 ТЗ. В случаите, при които са допуснати предварителни обезпечителни мерки по чл. 629а ТЗ все още не е открито производство по несъстоятелност, поради което и все още не е направена обоснована преценка за неплатежоспособност или свръхзадлъжнялост на длъжника. Длъжникът не е лишен от възможността да осъществява дейността си, а правомощията на неговите органи на управление не са прекратени. Целта на налагане на обезпечителните мерки по чл. 629а ТЗ е да се запази имуществото на длъжника, поради което обемът на правомощията следва да бъде съобразен на първо място с тази цел, което произтича и от общото правило по чл. 658, ал. 2 ТЗ, според което синдикът осъществява правомощията си съобразно с развитието на производството по несъстоятелност и постановеното от съда.

Предвид изложеното, в конкретния случай Д. К. е следвало да съобрази обема на правомощията си с обстоятелството, че от една страна все още не е открито производство по несъстоятелност на дружеството, а от друга - че с определението по чл. 629а ТЗ съдът й е дал указания незабавно да предприеме действия по охрана имуществото на длъжниците. Нито приложимите законови разпоредби, нито така формулираното указание на съда дава правомощие на временния синдик да сключи договор от името на длъжника, като негов представляващ. Съдът е дал указания на синдика да предприеме действия за охрана на имуществото, а не да сключи договор от името на дружеството, без неговото съгласие и въпреки противопоставянето му. Обстоятелството, че в случая съдът е разрешил на временния синдик Д. К. да сключи договора за охрана, не игнорира допуснатото нарушение. Съответствието на актовете на съда по несъстоятелността с приложимите правни норми не е предмет на настоящото производство, тъй като за тези актове е предвиден съответен инстанционен контрол. Наред с това, правомощието на министъра на правосъдието по чл. 655, ал. 3 ТЗ включва правомощието му да извърши преценка на дейността на синдика от гледна точка на нормативните изисквания за законосъобразност, тоест да направи извод за допуснати от него нарушения, независимо от това дали съдът по несъстоятелността е установил тези нарушения. Предмет на настоящото производство е законосъобразността на заповедта на министъра по чл. 655, ал. 3 ТЗ, което имплицитно включва преценката относно съответствието на дейността на синдика със закона.

Неоснователен е доводът, че в случая подателят на сигнала до министъра на правосъдието не е поискал от съда по несъстоятелността да отстрани синдика по реда на чл. 657, ал. 2 ТЗ, тъй като това обстоятелство е без значение за преценката на законосъобразността на дейността на синдика. Правото на длъжника да поиска от съда по несъстоятелността да отстрани синдика поради това че последният не изпълнява задълженията си или с действията си застрашава интересите му, е отделно и различно право от правомощието на министъра на правосъдието по чл. 655, ал. 3 ТЗ. Упражняването на едното не е обусловено от упражняването на другото, което недвусмислено се налага като извод от съдържанието на чл. 655, ал. 3 ТЗ, а сезирането на министъра да упражни правомощието си не е обусловено от предходно упражняване на правото по чл. 657, ал. 2 ТЗ от длъжника.

Относно нарушението по т. 3 от заповедта:

Жалбоподателката поддържа, че не е ясно в какво точно се изразява неполагането на грижата на добър търговец по смисъла на чл. 660, ал. 1 ТЗ, а освен това в заповедта имало вътрешно противоречие, тъй като от една страна се твърди, че временният синдик не е имал право да сключи договорите за охрана, а от друга, се коментира като нарушение обстоятелството, че синдикът е констатирал, че охранителната фирма не изпълнява задълженията си. Доколкото основните доводи на административния орган се отнасят до размера на договореното възнаграждение и размера на предвидената неустойка, в заповедта са направени необосновани изводи, тъй като не е изследвано и не са изложени мотиви защо се приема, че договорената цена е висока и че не съответства на стойността на извършената услуга, както и че услугата не е адекватна на необходимостта от охрана.

Предвид установените по делото фактически обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че като временен синдик по чл. 629а ТЗ Д. К. е извършила нарушенията, визирани в т. 3 от заповедта. В чл. 660, ал. 1 ТЗ е регламентирано, че синдикът е длъжен да изпълнява правомощията си с грижата на добър търговец. В закона няма легално определение за същността и съдържанието на грижата на добрия търговец, което не е случайно, тъй като определянето на естеството на дължимата грижа е фактически въпрос и зависи от множество конкретни обстоятелства. В правната доктрина и съдебната практика е установено разбирането, че дължимата грижа изисква водене на делата на неплатежоспособния длъжник с необходимата добросъвестност и професионализъм, като включва задълбочена преценка на обстоятелствата и разумно предприемане на действия от страна на синдика, които да са съобразени с нормативните изисквания за дейността и с които да се предотвратява причиняване на вреди или претърпяването на загуби. Освен това, когато става въпрос за дейността на синдика, следва да се държи сметка за легалната цел на производството по несъстоятелност - справедливо удовлетворяване на кредиторите и при възможност запазване на предприятието на длъжника, при съобразяване на неговите интереси и тези на работниците му. Поради това дължимата грижа следва да се изразява в упражняване по разумен, професионален и информиран начин на правомощията с цел да се избегне увреждане на масата на несъстоятелността, интересите на кредиторите и на длъжника.

Като се има предвид това разбиране за грижата на добрия търговец, се налага изводът, че при изпълнение на правомощията си на временен синдик по чл. 629а ТЗ Д. К. е нарушила изискването по чл. 660, ал. 1 ТЗ, с действия и проявеното бездействие, във връзка с договорите за охрана, сключени с "Д. Г." ООД. В обжалваната заповед като нарушение на задължението по чл. 660, ал. 1 ТЗ на първо място е посочено подписването на анекса към договора за охрана от 16.06.2014 г. /анекс № 1/, с който е уговорена неустойка в размер на 30 месечни вноски при прекратяване на договора по вина на която и да е от страните, без предизвестие. Основният довод на административния орган за това нарушение е свързан с обстоятелството, че уговорената неустойка надвишава 2,5 пъти размера на възнаграждението по договора, предвидено за целия срок на действие. Този довод на органа е основателен, тъй като договорът за охрана от 16.06.2014 г. е сключен за една година, тоест дължими по него биха били 12 месечни вноски. Неустойката по общо правило има за цел да обезщети изправната страна по договора при неизпълнение на задълженията по договора от другата страна. Приемането от страна на временния синдик на уговорка за изплащане на неустойка, която надвишава 2,5 пъти стойността на целия договор, не изглежда да е съобразена нито с интереса на длъжника, нито с интересите на неговите кредитори, тъй като очевидно изплащането й би довело до намаляване на имуществото на длъжника, респективно до намаляване на възможността за справедливо удовлетворяване на кредиторите.

В тази връзка следва да се обърне внимание на обстоятелството, че за подписването на анекс № 1 от 16.06.2014 г. към договора от 16.06.2014 г. временният синдик не е получил разрешение или последващо одобрение от съда. От съдържанието на молбата от 16.06.2014 г. - вх. № 74811, с която Д. К. е поискала от съда разрешение да сключи договор за охрана с "Д. Г." ООД, е видно, че тя е представила офертата от същото дружество от 13.06.2014 г., както и договора от 16.06.2014 г. /който в молбата е означен като "проекто-договор"/, но нито в представената оферта, нито в договора има уговорка за неустойка. В определението на съда от 16.06.2014 г., с което е разрешил сключването на договора за охрана дословно е записано следното: "/.. ./ разрешава на синдика да сключи договор за охрана на документация, движимо имущество и софтуерни масиви /...../, при посочените в проекто-договора, приложен към молба вх. № 74811/16.06.2014 г. условия и оферта". От съдържанието на определението се налага извода, че от съда не е дадено съгласие или разрешение на временния синдик за сключване на анекса към договора за охрана, с който се уговоря неустойка в размер на 30 месечни вноски.

На следващо място, като нарушение на задължението за изпълнение на правомощията на временния синдик с грижата на добрия търговец, в заповедта е посочено, че не са предприети действия за изменение на договора за намаляване на постовете за охрана до действителния им размер, като в резултат на това синдикът е допуснал плащане за дейност по охрана, която не е осъществена реално /за неосъществена охрана на 2 поста при 24-часов режим и 1 пост на 12-часов режим/. Този извод на административния орган също е обоснован и съответен на закона.

Обективно е установено по делото, че най-късно на 17.06.2014 г. на Д. К. е станало известно, че на 13.06.2014 г. с протокол за претърсване и изземване от същата дата от Следствен отдел на СГП е иззета документацията и софтуерните масив на "ТЦ-ИМЕ" АД, тъй като в молбата от 19.06.2014 г., която Д. К. е подала до съда е посочила, че е уведомена от дружеството за протокола от 13.06.2014 г. при посещението си в офиса му на 17.06.2014 г., заедно с представители на "Д. Г." ООД, като е представила копие от този протокол на съда заедно с молбата. Със същата молба Д. К. е уведомила съда, че поради изземването на документацията и софтуерните масиви от СГП е поставен само един охранителен пост на 24-часов режим пред входа на сградата, което, според посоченото от същата в молбата до съда, водело до непълно изпълнение на договора. На искането на временния синдик съдът да разпореди как да процедира с охраната, съдът е дал указания с разпореждането от 26.06.2014 г. да изготви доклад дали е необходима охрана и каква. Преценката на временния синдик е отразена в подадената молба от 27.06.2014 г., в която е посочено, че охрана е необходима и ако се постави един охранителен пост в описа на дружеството, ще се осигурят условия за пълно изпълнение на договора за охрана, а запечатване няма да е необходимо. В тази молба, нито в друг документ, изготвен от временния синдик, не е обосновано защо е необходима охрана и най-вече какво ще се охранява, след като по твърдението на самия синдик, отразено в предходната му молба от 19.06.2014 г., документацията и софтуерните масиви са били иззети от Следствения отдел на СГП още на 13.06.2014 г., а твърдения за налично имущество на длъжника "ТЦ-ИМЕ" АД, което да се намира в офиса и което да е необходимо да се охранява, изобщо не е направено. Следователно, временният синдик е приел, че охрана е необходима, след като са му били известни обстоятелства, които обосновават обратния извод. Освен това синдикът е приел за необходима охрана в пълния обем, който е бил уговорен с договора /3 поста при 24-часов режим и 1 пост при 12-часов режим/, след като е подавал искания до съда за разрешаване на изплащането на пълния размер на месечното възнаграждение, което е уговорено по договора. Наред с това, вярна е констатацията в обжалваната заповед, че временният синдик не е предприел действия за приемане на работата но договора за охрана, при която би следвало да се направи констатация дали договорът се изпълнява съгласно уговорките в същия относно обема на услугите, които следва да се предоставят. По този начин синдикът не е констатирал, че е налице неточно изпълнение на договора, което по общо правило представлява основание за намаляване на възнаграждението. В тази връзка следва изрично да се отбележи, че сам временният синдик е посочил в молбата си до съда от 19.06.2014 г., че охраната се изпълнява само чрез един 24-часов пост, а това несъмнено не е пълно изпълнение на договора, след като е уговорено осигуряване на охрана чрез три 24-часови поста и един 12-часов пост.

Следва в тази връзка да се посочи, че в жалбата не се твърди, че охраната по договора е изпълнявана, така както е уговорена /от 3 поста при 24-часов режим и 1 пост при 12-часов режим/. Такива твърдения се правят с писмените бележки, като преди това - с показанията на разпитания по делото свидетел Д. С. С. е целено установяване на пълно и точно изпълнение на договорите за охрана. В показанията си този свидетел твърди, че при изпълнението на договора за охрана се е наложило да се разположи по-голяма бройка охранители, отколкото били запланувани, поради това че сградата била разчупена, изнасяли се документи, а целта била да се ограничи това изнасяне; условията били динамични, поради което бройката на охранителите постоянно варирала; имало съпротива за поставяне на охрана от страна на служители на дружеството, както и заплахи към временния синдик К. Твърди също, че офисът на дружеството имал четири подстъпа, до които се стигало по стълбището и асансьора и с разполагането на един охранител можело да се обхване всичко, но било получено неодобрение от служителите на фирмата, затова се наложило да се разположат охранители на всяко от стълбищата, подстъпите към асансьора и офиса. Настоящият съдебен състав намира, че показанията на този свидетел са непълни, непоследователни и вътрешно противоречиви по въпросите къде са били поставени охранители и колко, относно начина на изпълнение на охраната, включително за охраняваните обекти /движими вещи, документация или софтуерни масиви/, както и за периода на изпълнение /при това свидетелят сочи, че договорът е изпълняван до м. септември, а исканията за плащане от временния синдик по втория договор за охрана са до м. ноември включително/. Отделно от това показанията противоречат на първоначалното становище на жалбоподателката относно обема на предоставените услуги по охрана, включително на писмените й изявления пред съда по несъстоятелността, в които е посочено, че е поставен само един охранителен пост и това води до непълно изпълнение на договора. От цялостното съдържание на показанията, обсъдени с останалите доказателства по делото и фактът, че свидетелят е собственик на охранителната фирма "Д. Г." ООД, която е изпълнявала охраната, се налага изводът, че свидетелят е предубеден за изхода на спора и показанията му целят обосноваване на защитната теза на жалбоподателката, че охраната е била необходима и е била изпълнявана в пълен обем, съгласно уговорките по договорите.

Като отделно обстоятелство, обосноваващо извода на административния орган за нарушение на задължението на временния синдик по чл. 660, ал. 1 ТЗ е посочено сключването на нов договор за охрана от 03.09.2014 г. със същото охранително дружество отново за 3 броя 24-часови поста и 1 брой 12-часов пост, при месечно възнаграждение в размер на 25 000 лв., както и продължилото неоснователно заплащане за 2 поста при 24-часов режим и 1 пост при 12-часов режим, без те да са били осъществени. Изложените по-горе съображения се отнасят в пълна степен, както за сключването на този договор при посочените условия, така и за заплащането на възнаграждение за услуги, които не са изпълнени.

Сключването на договор за охрана със същото дружество, с което е бил сключен първият договор и при последвалото прекратяване на договора от страна охранителната фирма поради закъсняло плащане, не е обосновано от най-добрия интерес на длъжника. Всъщност по делото липсват доказателства изобщо от временния синдик да е правена такава преценка или да е обоснована пред съда по несъстоятелността. В настоящото производство също не са изложени съображения как сключването на този договор, при отчитане на всички обстоятелства, за които са изложени съображения по-горе, съответства на задължението на временния синдик по чл. 660, ал. 1 ТЗ. Отделно от изложеното, въпреки че не е коментирано в обжалваната заповед, следва да се отбележи, че по делото не е установено наличието на обективни причини за неплащането на възнаграждението по първия договор от страна на временния синдик, при положение, че съдът е разрешавал веднага всички поискани от синдика плащания по този договор.

Невярно жалбоподателката твърди, че не било ясно в какво се изразява неполагането на грижата на добър търговец. Съдържанието на заповедта е възпроизведено подробно по-горе в настоящите мотиви и от него е видно, че административният орган ясно и последователно е изложил както фактическите обстоятелства, при което е направил преценката, така и правните си изводи относно наличието на нарушение. Противно на твърдението в жалбата, в заповедта няма вътрешно противоречие относно дължимото поведение на временния синдик. Становището на административния орган, че временният синдик изобщо не е имал право да сключва договора за охрана от името на дружеството, защото не е негов представляващ, а само осъществява надзор над дейността му, не противоречи на извода на административния орган, че след като такъв договор все пак е сключен, то във връзка с изпълнението на този договор временният синдик следва да полага грижата на добрия търговец, което означава да следи дали договорът се изпълнява по начина, по който е уговорено /с оглед обема на задълженията на изпълнителя/ и съответно дали плащането на пълния размер на уговореното възнаграждение е дължимо. По аналогичен начин, органът не е допуснал противоречие в съдържанието на заповедта, при преценката на изпълнението от страна на временния синдик на задължението му по чл. 660, ал. 1 ТЗ при подписването и съответно плащанията по втория договор за охрана.

Следва във връзка с доводите в жалбата да се отбележи изрично, че административният орган не е приел за неизпълнение на задължението на временния синдик по чл. 660, ал. 1 ТЗ сключването на договора за охрана от 16.06.2014 г. при посочената в него цена. Органът е посочил единствено, че цената по втория договор - от 03.09.2014 г., е необоснована от гледна точка на изпълняваната охрана чрез един 24-часов охранителен пост на вх...да на сградата. Затова доводите в жалбата, че не е изследвана пазарната цена на охранителните услуги и други подобни обстоятелства, са неотносими.

Относно нарушението по т. 4 от заповедта:

Жалбоподателката поддържа възражението, което е поддържала и пред административния орган, че в дневниците по чл. 659, ал. 1 ТЗ няма вписвания поради това, че не е извършвано разпореждане с вещи и права от имуществото на длъжника и следователно не е имало какво да се вписва. Твърди, че административният орган е тълкувал разширително нормата на чл. 659, ал. 1, ТЗ, като е включил към подлежащите на вписване действия даването на съгласие от синдика. Съгласието по чл. 635 ТЗ не представлява нито акт на управление, нито акт на разпореждане с имущество, доколкото синдикът не извършва действие като представляващ дружеството-ответник.

От фактическа страна е безспорно установено, че на 07.11.2014 г. Д. К. в качеството й на временен синдик по чл. 629а, ал. 1, т. 1 ТЗ е дала съгласие на длъжника "ТЦ-ИМЕ" АД, представляван от изпълнителния директор, да сключи договор за залог на поименни налични акции с "КТБ" АД, като този договор е сключен на същата дата. Безспорно е също, че в дневниците по чл. 659, ал. 1 ТЗ няма вписване на даденото съгласие от Д. К. като временен синдик по чл. 629, ал. 1, т. 1 ТЗ за сключването на този договор.

Сключването на договор за залог представлява действие по управление на имущество на длъжника, а даването на съгласие от страна на временния синдик за сключването на този договор от длъжника, представлява действие, свързано с управление на права от имуществото на длъжника. Точното съдържание на чл. 659, ал. 1, изр. първо ТЗ, е следното: "Синдикът записва в прономерован и прошнурован от него и заверен от съда дневник всяко свое действие, свързано с управлението и разпореждането с вещи и права от имуществото на длъжника или от масата на несъстоятелността", тоест разпоредбата има предвид действия, свързани с управление или разпореждане с вещи и права от имуществото на длъжника, а не само действия на управление или разпореждане. Без съгласието на временния синдик длъжникът "ТЦ-ИМЕ" АД не би могъл валидно да сключи договора за залог, поради което даването на съгласие от страна на временния синдик представлява действие, свързано с извършването на това действие на управление.

По изложените съображения, правилен е изводът на административния орган, че като временен синдик по чл. 629а, ал. 1, т. 1 ТЗ Д. К. е нарушила задължението си по чл. 659, ал. 1 ТЗ, като не е вписала подлежащо на вписване в този дневник действие.

Относно нарушението по т. 5 от заповедта:

Жалбоподателката поддържа, че по делото липсват доказателства дали и кога е била уведомена за постановеното определение на съда от 05.12.2014 г., с което е освободена като временен синдик и с което съдът я е задължил в 3-дневен срок да представи окончателен отчет за дейността си. Затова за нея не е започнал да тече срок за представяне на окончателния отчет.

Съдът счита, че оплакването е неоснователно, тъй като визираното в т. 5 от заповедта нарушение обективно е осъществено. В чл. 659, ал. 2 ТЗ е предвидено, че синдикът представя на съда и комитета на кредиторите ежемесечно, а при поискване - незабавно, отчет за своята дейност, а в чл. 664, ал. 1 ТЗ е предвидено, че при прекратяване на дейността си синдикът представя писмен отчет в определен от съда срок.

В случая от съда е поискано представянето на окончателен отчет за дейността на временния синдик по чл. 629а ТЗ след освобождаваното му на основание чл. 657, ал. 1, т. 3 ТЗ с определение от 05.12.2014 г., като задължението за синдика е разпоредено със самото определение. Това определение следва да бъде вписано в книгата по чл. 634в ТЗ, каквото указание е дадено и в самото определение. Съгласно чл. 634в, ал. 1 ТЗ, действията на длъжника, кредиторите, комитета на кредиторите, събранието на кредиторите, синдика, както и актовете на съда по несъстоятелността, се вписват в отделна книга, която е публична и е на разположение в канцеларията на съда по несъстоятелността; в същата книга се вписват и решенията и определенията на въззивния и касационния съд по жалбите срещу актовете на съда по несъстоятелността; книгата може да се води и съхранява в електронна форма. Съгласно ал. 2 на същия член, за определенията и решенията на съда, които подлежат на обжалване се изпращат съобщения на заинтересованите страни по реда на ГПК.

Определението, с което по молба на временния синдик по чл. 629а ТЗ същият е освободен на основание чл. 657, ал. 1, т. 3 ТЗ /поради това, че е престанал да отговора на изискванията по чл. 655, ал. 2/, не попада в нито една от хипотезите по чл. 657, ал. 4 ТЗ, поради което следва да се приеме, че не подлежи на обжалване. Затова няма основание за връчване на това определение на заинтересованите страни. Следователно, съдът не е имал задължение да извърши нарочно връчване на определението от 05.12.2014 г. на освободения временен синдик Д. К., за да започне да тече срокът за представяне на окончателен отчет.

Освен това, съгласно чл. 657, ал. 5, изр. първо ТЗ /в приложимата редакция/ определението за освобождаване на синдика подлежи на незабавно изпълнение. Вписването в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ има оповестително значение и в случая най-късно от датата на това вписване следва да се приеме, че започва да тече срокът за представяне на отчета. По делото няма данни относно датата на това вписване. От справката в търговския регистър по партидата на "ТЦ-ИМЕ" АД се установи, че определението от 05.12.2014 г. по т. д. № 3440/2014 г. на СГС е вписано в търговския регистър на 30.12.2014 г., поради което най-късно от тази дата е започнал да тече 3-дневният срок за представяне на окончателен отчет, съгласно изискването на съда, посочено в същото определение. При наличието на неприсъствени дни по календара, 3-дневният срок е изтекъл на 05.01.2015 г., който е първият работен ден след изтичане на срока. Окончателният отчет е представен на 08.01.2015 г., заведен с вх. № 1587, поради което дори и да се приеме за меродавна датата на вписване на решението в търговския регистър, окончателният отчет е представен след този срок.

Следва да се отбележи, че срокът за представяне на отчет или доклад от синдика не е преклузивен. Освен това, в обжалваната заповед не се твърди, че от късното представяне на окончателния отчет са настъпили вредни последици. Тези обстоятелства обаче са без значение, тъй като предмет на преценката, която административният орган прави при издаването на заповедта по чл. 655, ал. 3 ТЗ е наличието на нарушения при осъществяване на дейността на синдика, а такова е установено.

По изложените съображени, съдът приема, че Д. К. е допуснала нарушенията, описани в обжалваната заповед във връзка с дейността си като временен синдик по чл. 629а, ал. 1, т. 1 ТЗ, назначен от съда по т. д. № 3440/2014 г. на СГС.

Оспорената заповед съответства на целта на закона. При издаването на заповедта министърът на правосъдието е действал в рамките на предоставеното му по чл. 655, ал. 3 ТЗ правомощие. Административният орган в случая действа при условията на оперативна самостоятелност, като може или да изключи лицето от списъка по чл. 655, ал. 2, т. 7 ТЗ, или да се въздържи от това действие. За органа не е предвидена възможност за друго действие, освен посочените. В тази връзка следва да се отбележи, че при упражняването на правомощието по чл. 655, ал. 3 ТЗ министърът на правосъдието няма възможност да избира между градирани санкции, а освен това, за да упражни правомощието да изключи лицето от списъка, не е необходимо допуснатото нарушение да е тежко. Следователно, министърът е действал в рамките на предоставената му оперативна самостоятелност и издадената от него заповед не представлява нецелесъобразен акт по смисъла на § 1, т. 3 ДР АПК.

От данните по делото не може да се направи обоснован извод за упражняване на административното правомощие на министъра на правосъдието по чл. 655, ал. 3 ТЗ за цели, различни от предвидените в закона или при превратно упражняване на това правомощие. Целта на предоставеното правомощие на министъра е да се гарантира изпълнението на правомощията на синдик в производството по несъстоятелност само от лица, които, освен че отговарят на всички предвидени в закона изисквания, за да бъдат вписани в списъка по чл. 655, ал. 2, т. 7 ТЗ, също така осъществяват дейността си като синдици в съответствие с всички изисквания на закона. Правомощието на министъра е предвидено наред и независимо от правомощието на съда по несъстоятелността да преценява законосъобразността на дейността на синдика и по този начин представлява една допълнителна гаранция за законосъобразно упражняване на тези правомощия.

Въпреки че в чл. 655, ал. 3 ТЗ не е предвидено условие допуснатото нарушение да е тежко, то в конкретния случай, при издаване на оспорения акт, министърът на правосъдието е отчел релевантните обстоятелства като вида на допуснатите нарушения и обстоятелствата, при които са извършени, отношението на лицето към нарушенията, както и наличието на други нарушения, които са констатирани от съответния съд по несъстоятелността и за които с влязъл в сила съдебен акт е постановено освобождаване на Д. К. като синдик /определение № 3436/28.08.2015 г. по т. д. № 1357/2012 г. на ОС гр. В./, което е послужило като основание за последващото й освобождаване като синдик по друго дело /определение № 4107/21.10.2014 г. по т. д. № 2387/2012 г. на ОС гр. В./. Двете цитирани определения са посочени в мотивите на обжалваната заповед именно, за да обосноват преценката на министъра за целесъобразността на предприетата от него мярка. В тази връзка настоящият съдебен състав приема, че министърът е упражнил предоставеното му по чл. 655, ал. 3 ТЗ правомощие в съответствие с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Със заповедта несъмнено се засягат правата и интересите на лицето, чието заличаване от списъка е разпоредено, но това засягане е обусловено и оправдано от защитата на интересите на държавата и обществото, които налагат дейността на синдик в производствата по несъстоятелност на търговски дружества да се осъществява само от лица, които притежават високи професионални качества и осъществяват правомощията си с необходимия професионализъм, точност и в съответствие със закона /доводи в тази връзка се съдържат в мотивите към решението на Европейския съд по правата на човека от 12.11.2013 г. по дело "Г. К. срещу България", жалба № 36181/05/.

По изложените съображения, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че заповед № ЛС-04-1271/12.09.2015 г. на министъра на правосъдието е законосъобразна и оспорването от Д. С. К. следва да бъде отхвърлено.

При този изход на спора искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Оспорването се отхвърля от съда, административният орган е представляван от юрисконсулт, а искането е направено своевременно, поради което и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 АПК и предвид тълкувателно решение № 3/13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на ОСК на ВАС, на Министерството на правосъдието следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Дължимият размер на възнаграждението се определя на 300 лв., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, във връзка с § 1 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /приложими към датата на обявяване на делото за решаване/ и следва да бъде присъден в този размер.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,