Решение № 12757 от 3.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12031/2012 г.

Решение № 12757 от 3.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12031/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Веселинка Русева Троева, чрез процесуалния си представител адв. Пороминска срещу решение № 3805/5.07.2012 г. постановено по адм. дело № 5774/2011 г. на Административен съд София-град. В жалбата се мотивират отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност поради противоречие с материалния закон, допуснати нарушения на процесуалните правила и необоснованост на съдебното решение, поради което се иска неговата отмяна. Ответната страна - Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (Комисията) в писмен отговор по касационната жалба счита същата за неоснователна, поради което моли да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в пледоарията му по делото. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени доказателствата по делото и обсъди доводите, развити в касационната жалба, констатира, че тя е подадена от надлежна стара в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Веселинка Троева срещу решение № 230 от 16.06.2011 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, с което е установена и обявена принадлежността на жалбоподателката към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА). За да постанови този резултат съдът е приел, че са спазени съществените изисквания за форма на акта, чиито реквизити по отношение обявяването на дейност като секретен сътрудник са посочени в чл. 29, ал. 2, т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Приел е също така, че комисията не е овластена да обсъжда въпроса налице ли е дейност и в какъв обем е извършвана от лицето, както и да подлага на съмнение предоставените и документи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на зкона. Отбелязано е, че в процесното административно производство органът упражнява правомощията си при условията на обвързана компетентност - без възможност за избор и свободна преценка между два и повече нормативно допустими правни резултата. Наличието на който е да е от посочените в закона документи, а в случая -регистрационна бланка; регистрационен дневник;, картони обр. 4 - 2бр. и обр. 6 и лично дело -|А-34249 е достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на закона. Така постановеното решение е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Законосъобразността на решението на комисията, с което се установява и обявява принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, предпоставя кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: лицето да е от категорията лица, посочени в чл. 26 във връзка с чл. 3, и по отношение на него да съществуват доказателства за наличие на дейност като агент. В чл. 25, т. 3 от закона са изброени подробно документите, въз основа на които се установява принадлежност на дадено лице към ДС. Анализът на посочената разпоредба води до извода, че не се изисква кумулативна даденост на изброените документи. Според закона достатъчно е документите, съгласно които комисията постановява своето решение, да са от кръга на изброените в чл. 25 и да отговарят на легалното определение на "документ" съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Това в конкретния случай е налице (приложени са регистрационна бланка; регистрационен дневник;, картони обр. 4 - 2 бр. и обр. 6 и лично дело -|А-34249, поради което съдът е направил правилен и обоснован извод, че комисията е издала законосъобразно решение. Правомощието на комисията по чл. 4 от ЗДРДОПБГДСРСБНА съгласно разпоредбата на чл. 24 от същия закон е ограничено до установяване, т. е. констатиране принадлежността на лицата по чл. 3 към органите по чл. 1 от закона. Начинът на установяване на наличие на дейност, възприет от законодателя, сочи законовата презумпция, според която при наличие на съответните документи или данни в справочните масивни законът предполага наличие на дейност. Липсва законово вменено задължение на органа да изследва обстоятелството имало ли е реална (активна) агентурна дейност или същото е вписано в картотеката и в регистрационните дневници без негово съгласие и без да е извършвало дейност. При сега действащия закон комисията, действайки при обвързана компетентност, е длъжна при установена единствено само регистрация да обяви принадлежност към органите по чл. 1 от закона. Правомощието на комисията по чл. 4 от закона е ограничено само до констатиране принадлежността на лицата по чл. 3 към органите по чл. 1, когато са налице някои от документите по чл. 25. Възприетата от законодателя презумпция за дейност на лицата се предполага от наличие на съответните документи или данни в справочните масиви, без да е необходимо установяване на реални конкретни действия в полза на тези служби. Следователно, липсва законово вменено задължение на органа да изследва факти за активна агентурна работа, а е оправомощен единствено при установена регистрация на лицето да обяви неговата принадлежност към органите на ДС и РС на БНА, в което се изразява обвързаната му компетентност. В този смисъл е и Решение на КС на РБ № 4/2012 г. по к. д. № 14/2011 г. Релевираните в писмената защита доводи по отношение Решение № 10/22.09.1997 г. на КС, касаещи отменен закон и друга правна уредба са неотносими към конкретния случай. Неоснователни са и доводи на жалбоподателката за нарушено право на защита. Съгласно № Решение на КС на РБ № 4/2012 г. в хода на процеса жалбоподателят може да изпозва всички допустими от ГПК доказателства (чл. 171, ал. 1 и 2 АПК). Жалбоподателката е имала възможност да ангажира гласни и писмени доказателства, с които да подкрепи възраженията си, да оспори документите приложени по преписката, което видно от протоколите от съдебните заседания тя не е направила. В тази връзка следва да се приемат за неоснователни доводите в касационната жалба за допуснати нарушения на процесуалните правила при постановяване на решението, както и за необоснованост. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,