Решение № 4654 от 7.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12195/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадена касационна жалба от директор на дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител срещу решение 8003/22.10.2024г., постановено по адм. дело 1130/2023г., на Административен съд Бургас, с което е отменен по жалба на Агро ойл ЕООД Ревизионен акт Р-02000222004323-091-001/14.03.2023г,. издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, в частта потвърден с решение 52/01.06.2023г., на Директора на дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП, в частта в която на търговеца са определени задължения за ДДС по ЗДДС за периода 01.04.-31.05.2022г. и 01.07.-31.07.2022г., в размер на главница общо от 42 308.50лв. и лихви за забава в общ размер на 741.31лв. В касационната жалба се сочи неправилност на решението на АС Бургас, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита се, че правилно с РА е констатирано, че Агро ойл ЕООД е ползвало право на ДК неправомерно по фактури издадени от ББ 2020 ЕООД и от Екомакс 2022 ЕООД. Установено е липсата на доставки между преките доставчици и техните поддоставчици, които да са предмет на последващи доставки към РЛ. Липсват и доказателства за наличие на материална и кадрова обезпеченост на доставчиците за да извършат фактурираните предавания на стоките не са представени доказателства относно изпълнението на доставките от наети работници или за полагане на труд от страна на управителите на дружествата-доставчици. Налице е разминаване в представените документи свързани с предаване на стоките в приемо-предавателните протоколи е посочено място на сделката гр. Хисаря, а в пътните листи с. Старо Железаре. Не са опровергани установените в хода на ревизията факти и обстоятелства касаещи както счетоводното отразяване, така и покупка и последващи доставки на билките. Касае се за доставка на стоки с растителен произход , което изисква и наличие на условия за съхранението им, наличие на разрешителни документи за търговия с билки и др. за които не са представени също доказателства. По подробно изложени доводи за липса на доказателства касаещи предаване на фактурираните стоки се моли за отмяна на решението на АС Бургас и за отхвърляне жалбата на дружеството срещу процесния РА в оспорената му част. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба "Агро-ойл ЕООД, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба по подробно изложени доводи в писмен отговор. Моли за оставяне на първоинстанционното решение в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Разгледана по същество е основателна, предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Бургас е РА Р-02000222004323-091-001/14.03.2023г,. издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, в частта потвърден с решение 52/01.06.2023г., на Директора на дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП, в частта в която на търговеца са определени задължения за ДДС по ЗДДС за периода 01.04.-31.05.2022г. и 01.07.-31.07.2022г., в размер на главница общо от 42 308.50лв. и лихви за забава в общ размер на 741.31лв. За да отмени оспорения РА в посочената му част, първоинстанционният съд е преценил, че макар и издаден от компетентни органи по приходите без да са допуснати в производството по издаването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същият е материално незаконосъобразен. В съдебния акт е посочено, че фактурите с издатели ББ 202 ЕООД и Екомакс 2022 ЕООД са отразени в дневниците за покупки и продажби на РЛ и доставчиците му и са декларирани в съответните данъчни периоди. Представени са към всяка една от фактурите товарителници и пътни листове, със съответните реквизити. От събраните доказателства АС Бургас е приел, че транспорта на стоките е за сметка на РЛ и е извършван със собствени негови транспортни средства, както и с такива на ЕТ ЛиТ Транс-Т. Г. , като са налице издадени фактури за транспортни разходи и пътни листове. По отношение на фактура 21/08.04.2022г., издадена от ББ 2020 ЕООД е прието наличие към нея на стокова разписка и приемо-предавателен протокол, с положен подпис на управителя. Транспорта е осъществен от ЕТ Лит Транс Т. Г. , като е съставена за фактура за това и товарителница. Стоката е разтоварена на 12.04.2022г., като превозното средство т.а. [номер] е засечен от ТОЛ системата на 08.04.2022г., както преди разтоварване, така и след това. Налице са данни за плащане на стоката и последната, според заключението на в.л. по ССЕ е вложена в готова продукция на РЛ. По отношение фактура 28/02.05.2022г., издадена от ББ 2020 ЕООД е съставена стокова разписка и пътни листи от 02.05.2022г. и от 02.07.2022г., като приемането на стоката е установено чрез гласни доказателства свид. показания на Г. и К.. Първият като началник склад, заявява за лично приемане от него на стока в с. Старо Железаре 35т. шипка на люспа , шипка трошено семе и лайка . К., като шофьор в РЛ сочи, че е извършвал транспорт на около 2.5-2.6т. шипка семе от с. Старо Железаре. Съдът е приел и наличие на данни за плащане по фактурата и влагане на стоката в готовата продукция на РЛ. По фактура 32/12.05.2022г., издадена от ББ 2020 ЕООД също е налична стокова разписка от 12.05.2022г., подписана от представители на доставчика и РЛ; стоката е транспортирана от ЕТ Лит транс Т. Г. от с. Старо Железаре до с. Иваново, като е налична издадена фактура за извършения превоз и товарителница от 16.05.2022г. По отношение фактура 23/06.07.2022г., издадена от Екомакс 2022 ЕООД, съдът е приел, че стоката по нея е превозена с т.а. на ЕТ Лит транс Т. Г. , като е съставена фактура и товарителница от 14.07.2022г. и пътен лист, съдържащ описание на маршрута. Предвид горното АС Бургас е приел, че в тази му част РА е незаконосъборазен, тъй като са налице предпоставките на ползване право на ДК по процесните фактури, тъй като е налице реалност на фактурираните доставки. Приел е, че не е материално-правна предпоставка за упражняване право на ДК материално-техническата и/или кадровата обезпеченост на доставчиците, предвид практиката на ВАС и на СЕС. С оглед на горното първоинстанционния съд е отменил РА в оспорената му част. Решението е неправилно. По делото липсва спор по фактите, като противоречивия въпрос е относно наличието на реално осъществени доставки по фактури издадени от ББ 2020 ЕООД и Екомакс 2022 ЕООД. Правото на данъчен кредит за получателя не е признато с РА съобразно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Цитираните правни основания транспонират точно чл. 168, б. "а" от Директива 2006/112 и регламентират двете основни предпоставки за надлежното упражняване на правото на приспадане на ДДС от данъчно задълженото лице данъкът да е дължим или платен от него във връзка с осъществени облагаеми доставки на стоки или услуги и тези стоки или услуги да се използват от него за целите на неговите облагаеми доставки. Поради това в т. 31 от решението по дело С-285/11 Боник СЕС постановява, че за да се установи, че по доставките е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки /услуги/ са били използвани за извършването на облагаеми сделки. За доказване на реалността на доставките по фактури издадени от "ББ 2020" ЕООД и "Екомакс 2022" ЕООД в хода на ревизионното са представени спорните фактури, протоколи и и стокови разписки, а за превоза товарителници и пътни листи. Установено е от заключението на вещото лице по кредитираната от административния съд ССЕ, че фактурите са осчетоводени в счетоводството на ревизираното лице и са налице данни за плащане. Независимо от това, от съвкупната преценка на доказателствата по делото се налага извод, че са съставени писмени доказателства, но от тях не може да се установи реалното извършване на фактурираните доставки, в противовес на изводите на първоинстанционния съд. С оглед вида на фактурираните стоки е следвало АС Бургас да съобрази обстоятелството, че при условията на чл. 24 от ЗЗД собствеността върху същите, в качеството им на родово определени вещи, се прехвърля при определянето им по общо съгласие, или от момента на предаването им. При съобразяване с вида на сделката покупко-продажба на лечебни растения - билки, и тяхното значително количество, за установяване на действителното прехвърляне на правото на собственост следва да се представят доказателства за договаряне, установяване на произхода на билките, тяхната преработка, опаковане, товарене и др. В случая такива документи липсват. Не са представени и съответните документи, регламентиращи дейността по изкупуване на билки. В настоящото производство следва да се акцентира и върху спецификата на спорните доставки на стоки различни видове билки, чиито събиране, изкупуване, обработка и реализация са регламентирани в ЗЛР и върху липсата на доказателства за изпълнение на особените изисквания за покупко-продажбата им. В случая не е установено мястото, от което са добити различните видове билки, кой е бил персонала, ангажиран с добиването им, къде са били съхранявани и съответно предадени спорните количества билки. Такова отразяване не съдържат нито стоковите разписки, нито представените протоколи. Липсват каквито и да е доказателства, потвърждаващи факта на предаване, отразено в съставените протоколи договори, заявки, доказателства за добиване на билките, опаковане, транспортиране. Следва да се изтъкне, както е посочено и в касационната жалба, че не всички представени приемо-предавателни протоколи са подписани от управителя на РЛ, като не е ясно от кое лице са подписани тези протоколи, чрез които се претендира доказване предаването на стоките. Това разколебава доказателствената стойност на последните относно механизма на предаване и получаване на фактурираните стоки. Разколебание по отношение доказателствената стойност на протоколите следва да се търси и във връзка с наличието на противоречие между тях и пътните листи по отношение мястото на натоварване на стоките според протоколите мястото на сделката е гр. Хисаря, а според пътните листи с. Старо Железаре. Налице са и други неточности фактура 21/08.04.2022г. според АС Бургас е разтоварена на 12.04.2022г., а товарителницата е с дата 08.04.2022г., но по заявка не от доставчика ББ 2020 ЕООД, а от трето лице Билкова борса ЕООД т.е. не се установява точната дата на товарене респек. на разтоварване, нито реалния доставчик по фактурираната стока. Същото се отнася и по отношение фактури 28/02.05.2022г. и 32/12.05.2022г., по които, според писмените обяснения на управителя на транспортната фирма заявител е бил Билкова борса ЕООД, а доставчика е Брадърс Консулт инженеринг ЕООД т.е. лица различни от сочения във фактурите ББ 2020 ЕООД. Неточности по отношение на съставените писмени документи има и във връзка с фактурата издадена от Евромакс 2022 в съставените товарителница и пътен лист има разминавания във вида на натоварените и превозвани стоки и тяхното количество и разтоварените такива. С оглед на горното настоящата инстанция счита, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че приложените към фактурите съпътстващи документи обосновават извод за реалност на доставките на фактурираните стоки. Наличието на неточности, грешки при съставяне на тези документи води до разубеждаване в доказателствената им стойност, а от там и до неправилния извод на АС Бургас за наличието на предпоставки за ползване право на ДК от страна на РЛ по отношение на фактурираните стоки. Наличието на представени писмени доказателства обосноваващи тезата на РЛ за получаване на фактурираните стоки, без установяване по съответния разписан ред за реалното им предаване във владение на получателя, води до извод единствено за документално обосноваване на спорните доставки, което е в противоречие с практиката на СЕС изискваща установяване на действително осъществени облагаеми доставки, за да се обоснове правно основанието за ползване на ДК по издадените към РЛ фактури. В тази връзка в мотивите на решението на СЕС, постановено по дело С-154/20 изрично е посочено, че данъчнозадълженото лице е длъжно да представи обективни доказателства, че стоките и услугите действително са му били доставени от данъчнозадължени лица за целите на подлежащи на облагане с ДДС негови сделки, по отношение на които то действително е платило ДДС т.е да установи реалното осъществяване на фактурираните доставки. Изложеното по-горе обосновава извод за неправилност на първоинстанционното решение, с което е отменен процесния РА. На основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, правилно данъчните органи са отказали правото на приспадане на ДК на обща стойност 42 308.50лв. по фактури, издадени през данъчни периоди 01.04.-31.05.2022г. и 07.2022г. от ББ 2020 ЕООД и Екомакс 2022 ЕООД с предмет доставка "шипка семе", шипка люспа , шипка брашно и лайка . С оглед горното решението на АС Бургас следва да се отмени и да се постанови друго по съществото на спора с което жалбата на дружеството срещу РА в оспорената му част да се отхвърли. Следва се и отмяна на съдебния акт в частта в която НАП е осъдена да плати на РЛ разноски по делото. При този изход на делото е основателна претенцията на касатора за присъждане на разноски на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, за юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция, определен по реда на Наредба 1/9.07.2004г., в размер на по 4 094лв. за всяка съдебна инстанция, както и направените разноски за държавна такса в размер на 344.40лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение