Решение № 6891 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13718/2018 г.

ВАСIII отделение09.05.2019 г.докладчик Аглика Адамова

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА Решение № 149 от 26.09.2018 г., постановено по адм. д. № 180/2018 г. по описа на Административен съд – Сливен. ПРЕКРАТЯВА производството по делото. ОСЪЖДА П. Запрянов да заплати на Общински съвет Сливен съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 100 лв. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 6891 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13718/2018 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Запрянов от [населено място] чрез процесуален представител против Решение № 149 от 26.09.2018 г., постановено по адм. д. № 180/2018 г. по описа на Административен съд - Сливен. Касационният жалбоподател твърди нищожност, евентуално - неправилност на съдебното решение като постановено при наличието на всички основания за отмяната му като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли ВАС да обяви нищожността на съдебното решение или да отмени същото като неправилно и, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени като незаконосъобразна атакуваната от Запрянов разпоредба на чл. 55, ал. 2, т. 1 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и предоставяни права на територията на община Сливен, приета от ОбС - Сливен, както и да му присъди сторените по делото съдебни разноски. Ответникът, Общински съвет – Сливен чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като предявена от надлежна страна в първоинстанционното производство, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване и в срока по чл. 211 от АПК. Настоящият състав на ВАС, при извършване на вменената му от разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на съдебното решение с материалноправните разпоредби, намира обжалваното съдебно решение за недопустимо като постановено по жалба, предявена от физическо лице, което няма правен интерес от оспорване. Производството пред Административен съд Сливен е образувано по жалба на П. Запрянов срещу чл. 55, ал. 2, т. 1 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и предоставяни права на територията на Община Сливен, приета с Решение № 792/27.02.2003 г. Съгласно чл. 55, Общинският съвет определя следните услуги и цени с ДДС за тях: ал. 2 Цени на услуги, извършвани от културните институти. Регионална библиотека "Сава Доброплодни". Т. 1 (изм. С Решение № 864/17.10.2017 г.) Цена за регистрация за 1 година: а) ученици до 14 г., хора с увреждания и пенсионери – 5,00 лв.; б) ученици на 14 г., студенти и др. – 8,00 лв. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на П. Запрянов срещу цитираните по-горе разпоредби и го е осъдил да заплати на ОбС - Сливен разноски в размер на 100 лв. Решението на Административен съд - Сливен е недопустимо като постановено по жалба, предявена от лице без правен интерес от обжалване разпоредбите на общинската наредба по смисъла на чл. 186, ал. 1 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения - т. е. АПК изисква оспорващият нормативен административен акт /какъвто безспорно съставлява общинската наредба/ - гражданин и/или юридическо лице - да докаже пряк и непосредствен правен интерес от оспорването. В настоящия случай за жалбоподателя липсва правен интерес от оспорване на процесната Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община - Сливен в атакуваната й част. Закупуването на потребителска карта за библиотека на територията на гр. Сливен от лице с постоянен и настоящ адрес извън община Сливен /в конкретния случай - с местожителство в [населено място]/ не може да обуслови наличието на пряк и непосредствен правен интерес от оспорване наредбата. От една страна - настоящият състав на ВАС намира, че закупуването на тази потребителска карта за ползване на библиотека в гр. Сливен е извършено за целите на оспорването, което противоречи на понятието за "правомерност" при доказване наличието на лична и обоснована заинтересованост от оспорване по чл. 186, ал. 1 от АПК, определена с Решение № 5 от 17.04.2007 г. на КС по к. д. № 11/2006 г. От друга страна - така закупената потребителска карта за ползване на библиотека в гр. Сливен от лице, което е постоянен жител на друг град и не е доказало по делото обстоятелството, че пребивава достатъчно дълго време от годината в гр. Сливен било поради промяна на настоящия си адрес, било поради служебна, търговска или друга житейска ангажираност с гр. Сливен, не доказва пряк и непосредствен правен интерес за обжалване на общинската наредба на гр. Сливен, като настоящият съдебен състав споделя изцяло развитите в мотивите на Решение № 5 от 17.04.2007 г. на КС по к. д. № 11/2006 г. съображения в тази насока. По развитите по-горе съображения, разглеждайки жалбата на П. Запрянов срещу атакуваните от него разпоредби от общинската наредба, АС - Сливен е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, а производството по делото – прекратено. При този изход от на ответника следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение

Цитирани разпоредби

1