Решение № 8557 от 6.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13637/2018 г.

Решение № 8557 от 6.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13637/2018 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "Кремиковци" АД-в несъстоятелност срещу решение № 1197/18.06.2018 г. по адм. д. № 1664/2017 г. на Административен съд Бургас в отхвърлителната му част. Счита решението в обжалваната му част за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба-М. Иванова и М. Иванов в писмено възражение чрез своя пълномощник намират касационната жалба за неоснователна. Ответниците по касационната жалба -началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър-Бургас, Община Приморско, Д. Стаматова, П. Милев, М. Милева, В. Милева, П. Иванов, Р. Димитрова, Д. Едрева, Ж. Желев, И. Стоянова, П. Димитров не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу уведомление изх. № 24-11400/13.06.2017 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър гр. Бургас, по заявление вх. № 01-150882/22.05.2017 г. на "Кремиковци" АД в несъстоятелност, в частта в която е отказано вписване собствеността и актовете за собственост на ПИ с идентификатори 37023.501.550; 37023.501.657; 37023.501.658; 37023.501.807. С обжалваното решение съдът е отменил обжалвания акт в частта досежно имот 37023.501.550 и е отхвърлил жалбата на касатора против изричния отказ, обективиран в уведомление в частта, с която е отказано вписване в кадастралния регистър на недвижимите имоти за гр. Китен за ПИ с идентификатори 37023.501.657; 37023.501.658 и 37023.501.807. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Не е извършено вписване на собствеността в КР в полза на касатора за ПИ 37023.501.657; 37023.501.658; 37023.501.807. Посочено е, че вписванията за собственост за тези имоти са съгласно документи за възстановяване на собственост по реда на ЗСПЗЗ и последвали процедури по урегулиране на възстановените имоти по реда на чл. 16 от ЗУТ. Съгласно чл. 51, ал. 3 от ЗКИР измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват по заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от ведомство или община. Законодателят е предвидил в редакцията на ал. 2 към момента на постановяване на отказа за изменение на КР /ДВ, бр. 57 от 2016 г./, че при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. Административният орган действа в условията на обвързана компетентност и в КРНИ се записват данните за всички лица и документи. Т. е с вписването на тези данни се осигурява публичност и противопоставимост на заявените права на собственост или други вещни права върху имота. По отношение на имоти с идентификатори 37023.501.657; 37023.501.658 решаващият съд е приел, че няма дублиране на права, които ще са предпоставка за наличие на противопоставими права, които не са налице. Спорът за собственост е бил разрешен с влязло в сила съдебно решение, поради което за тези имоти не следва да намери приложени чл. 53, ал. 2 от ЗКИР. С Решение № 201/02.11.2000 г. постановено по гр. дело № 145 по описа за 1999 г. на Районен съд – Царево, е отхвърлен като неоснователен и недоказан положителен установителен иск, подаден от "Кремиковци" АД, с който се моли съда да приеме за установено, че по отношение на ответниците, в това число и М. Иванова и М. Иванов ищецът – "Кремиковци" АД е собственик на имот пл. н 246 по кадастралния план на с. Китен, с площ 730 кв. м., придобит чрез провеждане на отчуждителна процедура на основание чл. 55 и сл. от ЗПИНМ (отм.); Имот пл. н. 246 съответства на процесните 37023.501.657 и 37023.501.658. По отношение на имот с идентификатор 37023.501.807 като собственик е отбелязана Община Приморско, като това следва и от факта, че от ПИ 37023.501.657 и 37023.501.658 са отнети 57 кв. м предадени към уличната регулация за улица от южната част на имотите. Така постановеното решение е обосновано. В този смисъл съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатаци, че имот пл. № 246 с площ от 730 кв. м. е идентичен с процесните имоти 37023.501.657 и 37023.501.658. Същият е собственост на наследниците на А. Николов, впоследствие продаден на трети добросъвестни лица М. Иванова и М. Иванов. С цитираното решение № 201/02.11.2000 г. Районен съд – Царево, е отхвърлен като неоснователен и недоказан положителен установителен иск подаден от "Кремиковци" АД срещу наследниците на А. Николов и срещу М. Иванова и М. Иванов на основание, че е придобит чрез провеждане на отчуждителна процедура на основание чл. 55 и сл. от ЗПИНМ (отм.);. В касационната жалба се поддържа, че силата на пресъдено нещо на това отхвърлително решение отрича, че ищецът не е собственик на спорното право само на предявеното придобивно основание. Настоящият съдебен състав намира, че касаторът не доказва права на каквото и да е друго основание и представените актове за държавна собственост не легитимират "Кремиковци-АД-в несъстоятелност" като собственик. В този смисъл в цитираното съдебно решение изрично е посочено, че процесният имот никога не е станал държавна собственост, за да може касаторът да се легитимира с актове за държавна собственост. Нещо повече, с АДС № 1121/1993 г. като държавни са актувани само сградите. В акта е вписана прилежаща територия, но стойността на земята, видно от изричната отметка в самия акт, не е включена, което е преценено от съда, постановил цитираното отхвърлително решение, че невключването на земята е именно поради неизвършената по законовия ред отчуждителна процедура. Поради това и съгласно решаващите мотиви на цитираното влязло в сила съдебно решение изобщо тези имоти, без значение представените актове за държавна собственост, никога не са били такава собственост. Освен това въз основа на това съдебно решение "Кремиковци АД в несъстоятелност" е осъдена да заплати обезщетение на ответниците за лишаването от правото на ползване за определен период, което още веднъж отрича собственически права на "Кремиковци АД в несъстоятелност". Пред касационната инстанция от пълномощника на ответниците М. Иванова и М. Иванов е представено съдебно решение № 64/13.08.2018 г. на районен съд Царево, потвърдено от въззивната инстанция, с което е отхвърлен предявеният отрицателен установителен иск от "Кремиковци АД в несъстоятелност" срещу М. Иванова и М. Иванов, че тези лица не са собственици на имоти с идентификатори 37023.501.657 и 37023.501.658. В мотивите на това решение отново е прието, че "Кремиковци АД в несъстоятелност" не е станало собственик и на друго придобивно основание, - давностно владение. Изрично е посочено, че държавата не е станала собственик на процесните имоти и не би могла да ги актува като държавна собственост, поради което "Кремиковци АД-в несъстоятелност" не е придобил собственост върху имотите и по реда на преобразуването на държавното предприятие в търговско дружество на основание чл. 17а ЗППДОбП /отм/. Следва да се подчертае, че касаторът не сочи друго правно основание като придобивно такова, нито титул за собственост за придобиване правото на собственост. На последно място, от заключението на приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че процесните имоти 37023.501.657 и 37023.501.658. и 37023.501.807. са извън описаните терени по АДС № 8078/1968 г., и удостоверение № 1522/23.11.1965 г., което отрича твърдението на касатора, че са били държавна собственост и са трансформирани в негова такава. Що се касае до АДС № 1121/1993 г. то според вещото лице границите на прилежащия терен са твърде обобщени, тоест липсват категорични данни за включването им по този акт за държавна собственост. Предвид изложеното, като е приел, че независимо от представените актове за държавна собственост жалбоподателят не доказва да е собственик на процесните имоти, решаващият съд правилно е приложил материалния закон, а изводът му за липса на основания за отмяна на оспорения отказ в тази му част е законосъобразен. Що се касае до имот 37023.501.807. съображенията за законосъобразност на отказа по отношение на него са идентични. Имотът от 57 кв. м е част от имоти 37023.501.657 и 37023.501.658 и е собственост на община Приморско като предаден към уличната регулация за улица от южната част на имотите. Това придаване е следствие на действащият ПУП на гр. Китен и одобрения с решение № 141 /29.10.2009 г./ л. 259 на Общински съвет – Приморско проект за изменение на ПУП – ПРЗ в обхват кв. 30 и на североизток от ул. "Атлиман" до морския бряг, обособени в кв. 47 и кв. 47 а по плана на гр. Китен, в която зона попадат посочените ПИ 37023.501.657 и 37023.501.658, като същите остават с обща площ 674 кв. м. С оглед изтъкнатото спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна. Решението е обосновано, материално и процесуално законосъобразно, тъй като при постановяването му съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми. Оспорваното от страна на жалбоподателя на съдебно-техническата експертиза с искане за разширяването й не съставлява такова процесуално нарушение, тъй като правилно решаващият съд е преценил изготвеното заключение като компетентно и достатъчно досежно разрешените с него въпроси. При тези съображения касационната жалба е неоснователна и решението в обжалваната му част следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответниците по касационната жалба М. Иванова и М. Иванов следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 300 /триста/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,