Решение № 15970 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8872/2018 г.

Решение № 15970 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8872/2018 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Дипама (фамилно име) Ф. (собствено име) против решение № 3183/15.05.2018 г., постановено от Административния съд София - град по адм. д. № 14115/2017 г., с което е отхвърлена жалбата й против решение № 16980/10.11.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) към Министерския съвет, с което последният на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) й е отказал предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. Сочените касационни основания са тези по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв. Иларева, която развива доводи в подкрепа на сочените касационни основания. Ответникът в касационното производство - председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерския съвет, чрез юрк. Чолаков, оспорва основателността на касационната жалба и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е решение на председателя на ДАБ, с което на касационната жалбоподателка е отказано предоставянето на бежански и хуманитарен статут. Формиран е извод, че спрямо нея не са налице предпоставките, визирани в закона за предоставянето на единия или другия статут. Административният орган е приел, че чужденката не обосновава наличието на риск за нейния живот или свобода в държавата й по произход, като не посочва никакви причини за основателно опасение. Приел е, че Дипама Ф. не е направила обосновани твърдения за осъществено спрямо нея преследване от страна на държавата, от партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия, или от недържавни субекти, включително международни организации, като същите не могат или не искат да предоставят закрила срещу преследване. Административният орган е приел, че кандидатката не е аргументирала основателни опасения от преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини. От събраната информация, съдържаща се в документите, съставляващи административната преписка, органът е приел, че молителката не е имала никакви персонални проблеми с официалните власти в [държава] – не е била арестувана, съдена или осъждана. Решаващият орган е приел, че твърденията за насилствено сключване на брак сочат на причини за напускане на страната от личен характер, като лицето не е търсило защита от официалните власти в [държава], нито е направила опит да се установи в друга част на държавата си, предвид взетото от нея решение да прекрати брака си. По подробно изложени съображения в решението на Председателя на ДАБ е формиран извода, че независимо от твърденията си в тази насока, Дипама Ф. не е жертва на трафик на хора с цел трудова експлоатация. В решението на административния орган е прието, че не са налице и предпоставките за предоставянето на хуманитарен статут на чужденеца. Установено е, че кандидатът не е бил обект на посегателства и не е претърпял насилие. Административният орган е приел, че не се установяват предпоставките, съдържащи се в законовата разпоредба на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, тъй като кандидатът не е направил съответни на нея обосновани твърдения. След извършена преценка на актуалната обстановка в Буркина Фасо посредством приложената по преписката справка с вх. № МД-817/5.07.2017 г., посочващи актуалната обстановка в страната, решаващият орган не е установил и разширенията, дадени в тълкувателно решение на Съда на Европейските общности от 17 февруари 2009 г. по дело № С-465/12 по тълкуването на чл. 15, б. "в" от директива 2004/83/ЕО. От информацията, съдържаща се в справките, органът е приел, че към настоящия момент цялостната обстановка на територията на страната не достига до границите на въоръжен конфликт по смисъла, заложен в международното бежанско право и международното хуманитарно право, като атаките от страна на различни терористични групировки са спорадични актове на насилие и като такива не могат да се оценяват като въоръжен конфликт. Административният съд София-град е приел, че оспореното пред него решение на председателя на ДАБ е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е съобразен с целта на закона. Съдът е преценил, че интервюто на чужденката е протекло при стриктно спазване на регламентираните процедури - проведено е лично интервю с кандидата, като на интервюто са му осигурени всички условия, които дават възможност на кандидата да изложи основанията за своята молба по последователен начин и най - вече, интервюто е проведено от интервюиращ орган, който е отчел личните и общите обстоятелства във връзка с молбата на търсещия закрила, който е бил и в състояние да гарантира подходящо общуване между кандидата, и лицето, което провежда интервюто. Приел е наред с това, че при издаването на решението, ответникът е спазил и материалноправните разпоредби на ЗУБ, като от събраните доказателства и най - вече от бежанската история на търсещата закрила е установил, че същата не е имала проблеми с властите в [държава], не е била арестуван и иска да остане да живее България, защото държавата й харесва. Съдът е приел, че историята на оспорващата води до извода, че тя е напуснала страната доброволно, по лични причини, тъй като е била принудена да живее със съпруг, наложен й от нейния баща, като това обстоятелство по никакъв начин не сочи към страх от преследване. Съдът е преценил като правилни изводите на административния орган, че историята на търсещия закрила не е бежанска и причините за напускането на страната й на произход имат единствено личен характер. Съдът изрично е констатирал, че при пристигането си в РБ жалбоподателката е представила документи за самоличност, валидна виза и други документи, легализиращи работата й като домашна помощница в Посолството на Мароко в РБ. Самото лице е заявило, че не е било подложено на емоционално или физическо насилие по време на работата си при семейството, което я е довело в България, следвала го е през време на всичките му пътувания за периода 2011- 2016 г., като за работата си в България е получила и увеличение на възнаграждението си. В мотивите си съдът е съобразил, че мотивът, който изтъква жалбоподателката за причина за прекратяване на правоотношението си, е тежкият труд, от който е уморена. Административният съд е преценил като законосъобразно решението на председателя на ДАБ и в частта, в която на чужденката е отказан хуманитарен статут. От събраните доказателства и най-вече от бежанската история на оспорващата съдът е счел, че не може да се приеме, че същата е напуснала [държава] поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, нито е заплашен от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, защото той не е имал никакви проблеми както с официалните власти, така и с която и да било групировка и спрямо него не съществува и бъдещ или евентуален риск от посегателство. В тази връзка е разгледано и становището на фондация "Асоциация Анимус", предоставяща помощ на жени и деца, жертви на домашно и сексуално насилие и трафик на хора, като е счел, че макар лицето да е възприето в посочения документ като жертва на трафик на хора с цел трудова експлоатация, останалите данни по делото по административната преписка разколебават тази теза. В заключение съдът е посочил, че след като жалбоподателката е напуснала страната си по произход, през 2015 г. в [държава] е приет закон № 061-2015/CNT относно предотвратяването, наказанията и недопускането на насилие над жени и момичета и за подкрепа на жертвите от такова. При тези данни, според съда, ако жалбоподателката се завърне в родината си по произход, то тя би се ползвала от защитата на посочения закон и от официалните власти, независимо, че същият не е бил в сила, когато молителката е напуснала страната си на произход. Настоящата съдебна инстанция преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно. Правилно АССГ, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на Дипама Ф., изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ Изнесената от нея причина да напусне [държава] – принудителен брак, съставлява причина от икономически, личен и социален характер и не обосновава основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради нейното политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието й да се завърне в държавата си по произход. Нещо повече, правилно и първостепенният съд е съобразил, че видно и от предоставената от самото лице информация, Дипама Ф. не е потърсила помощ и закрила от официалните власти в [държава], нито е правила опит да се установи в друга част от държавата си. Дадените обяснения пред АССГ, върху които акцентира адв. Иларева в пледоарията си пред настоящата инстанция, не обосновават извод, че лицето не е имало разумна възможност да получи закрила от полицията в [държава], нито по отношение на това, че макар и легално напуснала страната, тя е Дипама Ф. е станала жертва на трафик на хора с цел трудова експлоатация. Следва да се акцентира изрично, че в проведеното с жалбоподателката интервю, тя не е споменала да е била подложена на каквото и да било емоционално или физическо насилие нито през периода, в който е работила за мароканското семейство първоначално в Гана, а впоследствие и в България, нито след прекратяване на трудовото й правоотношение. Касаторката е следвала семейството във всичките му пътувания, отглеждането на децата й е било поверено, като естеството на задълженията й не се е променяло през годините- нещо повече, дори възнаграждението й се е повишило. Трудът на Дипама Ф. не е бил експлоатиран, тя е получавала възнаграждение за него и това обосновано е преценено от административния орган, а впоследствие и от решаващия съд. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Дипама Ф. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителката, е приел, че липсват доказателства същата да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Съдът е разгледал подробно данните от последната официална справка и на база тези данни обосновано е приел, че в [държава] към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. От последните данни за ситуацията в Буркина Фасо не може да се направи извод за наличие на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в страната сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 г. на СЕС по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Неоснователни са развитите в касационната жалба оплаквания за неправилност на съдебното решение поради позоваването на съда на справка № МД-817/06.07.2017 г. по описа на ДАБ за положението в Буркина Фасо, изготвена от Дирекция "Международни дейности" при ДАБ, които според касаторката не съдържа конкретна информация за честотата и интензитета на насилието над жени в страната. Справката е изготвена от длъжностни лица в кръга на службата им и отразява, посочвайки стриктно източника на информация, актуалната обществено-политическа обстановка в съответната "страна по произход" на кандидатстващия за статут по ЗУБ, поради което съставляват годно доказателствено средство във всички фази на административните производства по този закон. Несъстоятелни са твърденията на касаторката, че в конкретния случай изложените в справките обстоятелства не се съотнасят към конкретния случай, което компрометирало доказателствената им сила- от една страна, а от друга – водело до неправилност на атакувания съдебен акт. Отделно от гореизложеното касаторката нито твърди, нито представя доказателства за различна от приетата от административния орган и съда обществено-политическа ситуация в Буркина Фасо. В допълнение към мотивите на административния съд и доколкото пълномощникът на касаторката изрично акцентира върху това, че както в административното, така и в съдебното производство не е съобразено, че Дипама Ф. принадлежи към уязвима група, тъй като по отношение на нея е упражнявано насилие, основано на пола, настоящата инстанция намира за необходимо да посочи следното: преди всичко, както бе отразено по- горе в мотивната част на настоящия съдебен акт, въз основа на даннните по делото извод в горната насока не може да бъде направен; наред с това, дори ида се приеме, че жалбоподателката принадлежи към определена социална група, с оглед изложените в становището на "Асоциация Анимус" твърдения, то правилно още в първоинстанционното производство процесуалния представител на ДАБ е поддържал, че съгласно чл. 30а от ЗУБ при прилагане на разпоредбите на Раздел ІІ "Права и задължения на чужденците, търсещи международна закрила по време на производството", следва да се отчитат особеното положение и специалните потребности на чужденците от уязвима група. Разпоредбите, съдържащи се в посочения раздел, включват правото на чужденците по време на производството пред ДАБ да останат на територията на РБ, да се движат на нейна територия, на подслон, храна и т. н., но принадлежността към уязвима група сама по себе си не е предпоставка и не попада сред основанията на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на международна закрила. Настоящият състав намира, че следва да обсъди довода, изтъкнат в пледоарията на адв. Иларева, а именно, че неправилно административния орган и съдът не са взели под внимание факта, че никоя майка не оставя лесно децата си, макар същият да е без конкретна правна стойност. Дори и да се приеме за вярна тази принципна постановка, това само по себе си не елиминира необходимостта от изследване на конкретните правно- релевантни факти в разглеждания случай. А последните налагат извод, че следва да се подкрепи направения от административния съд извод, че Дипама Ф. не се нуждае от търсената специализирана закрила. Очевидно тя е икономически емигрант, който търси по-добри условия за живот в европейска държава, в която да се установи. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- София град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,