Решение № 7755 от 26.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11334/2014 г.

Решение № 7755 от 26.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11334/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Сузан Мохамади, гражданка на Иран чрез адв. А. Йорданова против решение № 5183 от 24.07.2014 г., постановено по адм. дело № 4401/2014 г. по описа на Административен съд- София град. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и решението на председателя на Държавна агенция за бежанците и да върне делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне. Редовно призована за датата на съдебно заседание, Сузан Мохамади не се явява и не се представлява. От процесуалния й представител адв. Йорданова по делото е постъпила молба с представено доказателства и становище по същество за неправилност на съдебното решение, съответно - основателност на касационната жалба. Ответникът, председателят на ДАБ, редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмено становище по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлил жалбата на Сузан Мохамади, гражданка на Иран, срещу решение № 2103 от 20.03.2014 г. на заместник- председателя на Държавна агенция за бежанците, с което на нея и в на представляваните от нея две малолетни деца- Иад Хасани и Анастасия Мохамад Хасани е отказано предоставянето на статут на бежанци и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че решението на зам. председателя на ДАБ е правилно, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. За да отхвърли жалбата на Сузан Мохамади срещу решението на органа на ДАБ, съдът се е мотивирал с бежанската история на чужденката при проведените задължителни няколко интервюта относно причините за напускане на родината й и нежеланието й да се завърне в нея, в т. ч. и обстоятелствата, изложени от чужденката за наличието на преследване и реална опасност за живота й- нейния и на децата й . АССГ е констатирал противоречия в изложените от Мохамади данни за причините, поради които е напуснала нелегално страната - веднъж твърди, че самата тя е била преследвана и се е готвел арестът й, друг път твърди, че само по отношение съпругът е имало заповед за арест, какъвто арест не е извършван, тъй като своевременно двамата с детето си са напуснали Иран. . На база тези противоречия, както и поради липсата на убедителност в разказа на чужденката, АССГ е приел бежанската й история за недостоверна. Много пестеливо и без каквито и да било подробности същата твърди, че членува в забранена партия и поради това е застрашена от арест и обесване, поради което АССГ е приел, че тези твърдения са лишени от достоверност и не обосновават реален страх от преследване в родината по произход. Съдът, извършвайки подробен анализ с оглед теорията и съдебната практика на понятието "преследване", възможните форми на това преследване и основанията за такова, е развил съображения за това, че спрямо Сузан Мохамади не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - по отношение на същата не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото й мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същата и децата й да бъде предоставен статут на бежанец. Съдът е разгледал и материалноправните основания за предоставяне на чужденката на хуманитарен статут, като, изхождайки отново от бежанската й история и актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Иран към датата на постановяване на административния акт, е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на Сузан Мохамади и децата й на хуманитарен статут - липсват данни чужденката да е изложена на реална опасност от тежки посегателства в трите й проявни форми по чл. 9, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗУБ. Отделно от това съдът се е позовал и на разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от ЗУБ. Настоящият състав на Върховния административен съд, III-то отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС- София град. Обосновано АССГ е заключил, че административният акт е издаден от компетентен при условията на делегиране на правомощия административен орган, в съответствие с изискванията за форма и реквизити и при спазване на разписаната административна процедура - разясняване правата на чужденката, провеждане на четири поредни интервюта с участие на преводач и др. Правилно съдът, изхождайки от протоколите от проведените с чужденката интервюта и справката за актуалната обществено-политическа обстановка в Иран, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителката, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - изнесените от Мохамади факти не обосновават основателен страх от преследване поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото й мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието й да се завърне в държавата си по произход. Действително съдът не е обсъдил представените пред първата инстанция четири броя свидетелства за свето кръщение в християнско вероизповедание на чужденката, съпруга й и децата й. Това обстоятелство според настоящия съдебен състав не води до неправилност на съдебното решение. Достатъчно е, че във всички проведени интервюта Мохамади се самоопределя като мюсюлманка - сунит. Очевидно е, че приемането на християнството е извършено единствено с цел получаване на закрила по Закона за убежищата и бежанците, поради което новото вероизповедание, дори да създава за чужденката реална опасност от тежки посегателства, ако бъде върната в родината й, не следва да бъде отчетено с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 4 от ЗУБ. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Сузан Мохамади за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителката, е приел, че липсват доказателства тя и децата й да са били изложени на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователни в тази връзка са оплакванията на касаторката за неправилност на съдебното решение поради постановяването му, без да са обсъдени всички събрани по делото доказателства в тяхната цялост /в т. ч. и представената от нея справка за трите крила на партията Комала в Иран. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал и обсъдил подробно данните от официалните справки. На тяхна база съдът обосновано е приел, че в Иран към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителката за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последната да представи доказателство, че тя представлява специфична цел поради присъщи на нейното лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Необсъждането на отношението на официалните власти към политическата дейност на партия Комала от страна на АССГ отново не съставлява съществено нарушение, доколкото съдът е приел цялата бежанска история на чужденката за недостоверна, в т. ч. и членуването й в тази партия. Раждането на второто дете на Мохамади в България би могло да съставлява основание за оставане на територията на страната по други закони, но не съставлява основание за предоставяне на майката или на детето на статут на бежанец или хуманитарен статут по ЗУБ. Решаващите изводи на АССГ не се променят и от представеното за първи път в касационното производство съдебно решение по адм. д. № 4400/2014 по описа на АССГ. На първо място - липсват данни дали същото решение е влязло в сила. Дори да е влязло в сила - липсват данни налице ли е произнасяне на административния орган с положително за съпруга на чужденката решение, с което му се предоставя хуманитарен статут. Ако административният орган предостави на Мохамад Хасани хуманитарен статут, то в този случай с последващ акт такъв статут би бил предоставен на касаторката и децата й, но на основание чл. 9, ал. 6 от ЗУБ. По тези съображения настоящият тричленен състав на ВАС намира, че решението на Административен съд- София град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение