Решение № 6001 от 25.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9373/2014 г.

Решение № 6001 от 25.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9373/2014 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Мансур Акбари, гражданин на Иран против решение № 3763 от 06.06.2014 г., постановено по адм. дело № 4144/2014 г. по описа на Административен съд - София град /АССГ/. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу Решение № 3141 от 16.12.2013 г., издадено от зам-председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, с което на Акбари е отказано предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се иска неговата отмяна. Ответникът - председателят на ДАБ, редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмено становище по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е било решение № 3141 от 16.12.2013 г., издадено от зам-председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, с което на Мансур Акбари е отказано предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Административният съд е отхвърлил жалбата на Акбари против решението на ДАБ, приемайки че не са налице предпоставките на закона за предоставяне на кандидата на бежански статут. Съдът е възприел констатациите и изводите на административния орган, че твърденията му, че е преследван в родината си поради факта, че е записал филм срещу правителството през 2006 г., докато е бил студент и е напуснал Иран на 12.02.2013 поради наличието на проблеми породени от заснетото видео са недостоверени и противоречиви. Съдът е анализирал съдържащата се по делото справка от 09.07.2013 г. за ситуацията в Иран, като въз основа на последната е приел, че информацията в нея не дава основание да се приеме, че е налице безогледно насилие в Иран, чиято степен е достигнала онова ниво на опасност от тежки посегателства, което да е основание за предоставяне на хуманитарна закрила на базата на общата ситуация. Съдът е преценил, че законосъобразно председателят на ДАБ е приел, че по отношение на жалбоподателя не са налице предпоставките за предоставянето и на хуманитарен статут, приемайки, че от бежанската история на жалбоподателя не може да се формира извод, че основанията за напускане на страната му на произход са измежду посочените в чл. 9 от ЗУБ. Съдът е посочил, че от бежанската история на кандидата не може да се обоснове, че преди да напусне Иран, той е имал проблеми с властите. Така постановеното решение е правилно. Обосновани на представените и приети по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспореното пред него административно решение, респективно относно липсата на изчерпателно изброените материалноправни предпоставки за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е направил анализ на представените по делото доказателства, обстойно е обсъдил изнесеното от Акбари по време на проведените интервюта, неговата бежанска история, отчел е констатираните противоречия и е съобразил данните относно ситуацията в държавата на произход на кандидата за закрила. В резултат, след преценка на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, при отчитане твърденията на лицето и казаното по време на проведените интервюта, е направил фактически и правни изводи, които се споделят от настоящия състав. В този смисъл наведените в касационната жалба доводи за необсъждане на всички релевантни факти и обстоятелства от значение за случая са неоснователни. С основание съдът не е дал вяра на поддържаната от лицето бежанска история, респективно на твърденията му за основателен страх от преследване поради заснемането на антиправителствен филм по време на следването му през 2006 г. Предвид отчетените противоречия между дати и събития, и очевидно липсата на необходимата последователност и логичност на изложеното. В този смисъл по делото не е установено и доказано Мансур Акбари да е преследван в държавата си по произход по твърдените политически причини. Поддържаните от лицето факти не обосновават наличието на основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, както и мотивирано от това нежелание да се завърне в държавата си по произход. Не обосновават също така извод кандидатът за закрила да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Наред с горното, след като е обсъдил обстановката в Иран, за която са почерпени сведения от приложената по делото справка, съдът обосновано е приел, че в държавата по произход на лицето не е налице вътрешен въоръжен конфликт. Ето защо обжалваното съдебно решение следва да остане в сила като валидно, допустимо и правилно. Съдът не е допуснал сочените нарушения, които съставляват основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,