Решение № 185 от 18.5.2023 г. на ВКС по н.д. № 20238002200300/2023 г.

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т.1 от НПК по жалба на а. Н. – защитник на Т. К. Д. -подсъдим по внохд № 1071/22 г. по описа на САС. В жалбата е заявено касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК – явна несправедливост на наложеното наказание. Настоява се за изменение на въззивното решение и за намаляване размера на кумулативно наложените наказания на подс. Д. лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС. Според касатора въззивната инстанция не е отчела в достатъчна степен наличието на смекчаващите отговорността обстоятелства, от които са фактите, сочещи на съпричиняване на резултата от страна на ОПУ- София, като последното следвало да даде основание на съда за приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и до определянето на по- ниско наказание под минимума предвиден в нормата. В съдебно заседание пред ВКС подс. Д. се явява лично и със защитника си адв. Н.а, която пледира за уважаване на жалбата, поради развитите в нея съображения. Подс. Д. моли за намаляване на наказанието. Адв. Дойчев- повереник на частните обвинители П.а, П. и И. възразява срещу развитите в касационната жалба доводи и счита, че въззивният съд е преценил всички обстоятелства по делото и е отмерил правилно двете наказания, с което е постановил справедлив съдебен акт. Частните обвинители се явяват пред ВКС и поддържат позицията на своя повереник. Представителят на ВКП изразява становище, че наведените доводи в жалбата са неоснователни и въззивният съд не е допуснал сочените в нея нарушения при индивидуализиране на наказанието, поради което решението следва да остане в сила. ВКС- трето наказателно отделение, след като изслуша доводите на страните, обсъди събраните по делото материали, в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, намери следното: Касационната жалба на адв. Н.д е неоснователна. С присъда № 260052 от 15.07.2022 г. постановена по нохд № 3489/20 г. СГС е признал подс. Т. К. Д. за виновен в това, че 24.09.2019 г. в гр. София на автомагистрала „Струма“ при управление на МПС л. а. БМВ с рег. № СА 2212 СН, нарушил правилата за движение в чл. 20, ал. 2 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на Р. Любенов П., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. В, вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 54 от НК му наложил наказание три години лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал.1 от НК отложил за срок от пет години, като го оправдал за това да е нарушил чл. 21, ал.1 от ЗДП. На основание чл. 343 Г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК лишил подс. Д. от право да управлява МПС за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Осъдил подс. Д. да заплати направените по делото разноски. По жалба на подс. Д. срещу присъдата на СГС в САС е образувано внохд № 1071/22 г., по което с решение №6 от 11.01.2023 г. САС потвърдил присъдата на СГС. При проверка на касационното оплакване и развитите в жалбата доводи, ВКС не съзря допуснати от съдилищата нарушения на закона или дистанциране от принципа за справедливост към който насочва нормата на чл. 35, ал. 3 от НК. При постановяване на атакувания съдебен акт въззивният съд е отчел за подс. Д. като смекчаващи отговорността обстоятелства - чисто съдебно минало, добри характеристични данни, трудова ангажираност, следдипломни квалификации на подсъдимия, както и данните за непочистване на отводнителните канали от ОПУ – София. С основание съдът е приел, че те не сочат на многобройност или на изключителност по смисъла на чл. 55 от НК и ВКС няма основания да не се съгласи с този извод. В решението си въззивната инстанция механично е възприела изброените по -горе обстоятелства от мотивите към първоинстационната присъда, без да ги подложи на самостоятелна проверка. Въпреки направената констатация, ВКС прие, че тя не е допуснала касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК и наказанието е идивидуализирано вярно, поради което не се налага ВКС да упражни правомощията си по чл. 354, ал.2 т.1 от НПК. Съображенията за това са следните: Въззивният съд е надценил значението на трудова ангажираност и следдипломни квалификации на подс. Д.. От материалите по делото е установено, че подсъдимият е завършил „Национална спортна академия“ треньорски профил, след което е придобил допълнителна професионална квалификация -„техник по транспортна техника“ към „Национална Агенция за професионално образование и обучение“. Т. е. налице е една следдпипломна квалификация, а не квалификации. Трудовият стаж на подс. Д., съгласно приложено копие от трудова книжка /л. 236-л. 237, нохд №3489/20 г./ е пет години и четири месеца, което за неговата 43 годишна възраст не сочи на трудова активност или значителен професионален опит и сам по себе си не дава основание за по- благоприятното третиране, в сравнение с останалите извършители на ПТП. На следващо място, приетите за установени факти – мокра пътна настилка, образувани зони с концентрация на по- големи количества вода върху пътното платно и недобре почистени отводнителни канали по автомагистралата в участъка на ПТП- не са причина за настъпване на ПТП и на тях не може да се придаде изключително значение. Според становището на вещите лица изготвили Повторната КАТСМЕ, дори при воден филм от 5 мм. и недобре отвеждане на водата в контактната повърхност, не би се стигнало до аквапланинг, ако скоростта на МПС е била в границите от 80 км. ч-120 км. ч. Фактите по делото сочат, че подс. Д. е управлявал със скорост от 159 км./ ч., която не е била съобразена с атмосферните и пътните условия. На трето място, от приложената от КАТ справка / л. 341-342 по нохд № 3489/20 г./ е видно, че подс. Д. не е безукорен водач на МПС, тъй като са му отнемани точки и контролен талон, санкциониран е с глоби за нарушения на правилата за движение по пътищата. Прави впечатление, че 2018 г. е извършил две груби нарушения по ЗДвП -по чл. 6, т. 1 от ЗДП, и по чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДП, като е причинил ПТП, отново поради движение с несъобразена скорост. На последно място не без значение се явява тежестта на извършеното деяние, с което подсъдимият е поставил в риск живота и на други хора - пътуващата в лекия му автомобил пътничка и намиращите си в близост до пострадалия лица. В заключение следва да се посочи, че наложеното на подс. Д. наказание – три години лишаване от свобода, отложено при условията на чл. 66 от НК за изпитателен срок от пет години е съобразено с личността на извършителя и характеристиките на деянието, със степента на обществената им опасност, със смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и според мнението на настоящия съдебен състав с целите на чл. 36 от НК. С оглед направената констатация сочеща на липсата на основания за намаляването му, не са налице законовите предпоставки за редуциране на кумулативно наложеното на подс. Д. наказание по чл. 343Г от НК-лишаване от право да управлява МПС. По изложените съображения, настоящият касационен състав прецени, че не е налице явна несправедливост на наказанието по см. на чл. 348, ал. 5, т. 1, вр. ал.1, т. 3 от НПК, поради което въззивното решение следва да остане в сила.