Решение № 13042 от 21.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6083/2021 г.

Производството е по чл. 237, ал. 1 вр. чл. 239, т. 1 и т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба от Комисия за енергийно и водно регулиране за отмяна на решение 6949 от 15.11.2019 г., постановено по адм. д. 6568/2019 г. по описа на Административен съд София град (допълнено с решение 450 от 22.01.2020 г.) и решение 15063 от 07.12.2020 г., постановено по адм. д. 5290/2020 г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение, (допълнено с определение 1240 от 01.02.2021 г.), с което е частично отменено първоинстанционното съдебно решение. Молителят твърди, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, които са от съществено значение за делото и които при решаването му не са били известни на страната, като се позовава на решение от 22.12.2010 г. по С-279/09 на Съда на Европейския съюз /СЕС/. Наличието на основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК молителят обосновава с постановеното друго решение 5064/27.07.2018 г. по адм. д. 6455/2017 г. на АССГ, отменено с решение 1349/31.01.2019 г. по адм. д. 12433/2018 г. на ВАС, трето отделение. Твърди, че са налице две решения, с които по различен начин са разрешени идентични случаи. Иска се да бъде допусната отмяна на посочените по-горе решения. Претендира заплащане на разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът по молбата за отмяна "Електроразпределение Север" АД, редовно призован, се представлява от адвокат Николова. Моли да се остави молбата за отмяна без уважение. Счита, че не са налице нито предпоставките на чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК. Решението на СЕС не може да служи като основание за отмяна. То не е новооткрито, доколкото е постановено още към датата на развитието на самото административнонаказателно производство. По отношение на основанието по т. 4 счита, че то изисква пълно субективно и обективно тъждество, каквото не е налице в посочените решения. Направено е искане за присъждане на разноски. Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия, приема че искането е подадено в срока по чл. 240 АПК срещу съдебни актове, подлежащи на отмяна по чл. 237, ал. 1 АПК. Същото е частично недопустимо в едната си част, поради липса на правен интерес за страната, а в останалата част е неоснователно, по следните съображения. С решение 6949 от 15.11.2019 г., постановено по адм. д. 6568/2019 г. по описа на Административен съд София град, съдът е уважил изцяло предявените от Електроразпределение Север АД искове с правно основание чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ, като е осъдил КЕВР да заплати сумата от 1356,00 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление НП-354 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, състоящи се от направените от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по НАХД 1322/2015 г. по описа на Районен съд Велико Търново и сумата от 1356,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинените от незаконосъобразно наказателно постановление НП-354 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по КНАХД 10324/2015 г. по описа на Административен съд Велико Търново, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 23.10.2015 г. КЕВР е осъдена да заплати и сторените от ищеца разноски по делото в размер на 553,81 лева. Решението на АССГ е допълнено с решение 450 от 22.01.2020 г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка относно изписването на номера на наказателното постановление в диспозитива. Решението на първоинстанционния съд е частично отменено с решение 15063 от 07.12.2020 г., постановено по адм. д. 5290/2020 г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение, в частта, с която КЕВР е осъдена да заплати на ищеца сума в размер над 500 лева за представителството пред РС Велико Търново във връзка с обжалването на наказателното постановление и сума над 500 лева за представителството пред АС Велико Търново във връзка с касационното производство по повод обжалването на наказателното постановление. Решението е отменено и в частта, с която КЕВР е осъдена да заплати разноските пред първоинстанционния съд за сумата над 342 лева. Решението на ВАС е допълнено с определение 1240 от 01.02.2021 г., като КЕВР е осъдена да заплати на Електроразпределение Север АД разноски за пред касационната инстанция в размер на 292 лева. Съгласно чл. 238, ал. 1 АПК право да иска отмяна има страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. В случая молителят не е активно процесуално легитимиран да иска отмяна на решение 15063 от 07.12.2020 г., постановено по адм. д. 5290/2020 г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение, (допълнено с определение 1240 от 01.02.2021 г.), в частта, в която решиението на АССГ е частично отменено и вместо това предявените против Комисията искове са частично отхвърлени, както и на решението на АССГ в частта му, в която то вече е отменено. Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка, при липсата на която производството е недопустимо. Ето защо, искането за отмяна в тази част следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустимо, а производството по делото в същата част следва да се прекрати. Както бе посочено по-горе, в останалата част искането за отмяна е неоснователно. С решение от 22.12.2010 г. по С-279/09 на Съда на Европейския съюз (СЕС), съдът се е произнесъл по преюдициално запитване за тълкуване на принципа на ефективност, за да се изясни дали този принцип допуска предоставяне на правна помощ на юридически лица. При тези данни, настоящият петчленен съдебен състав намира искането за отмяна на посочените две съдебни решения за неоснователно. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отмяна на това основание се допуска при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната по обективни причини и въпреки полагането на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. За разлика от хипотезата на чл. 239, т. 6 АПК, съгласно която решение на ЕСПЧ, в което е установено нарушение на ЕКПЧ, може да представлява основание за отмяна, решение на Съда на Европейския съюз, постановено в производство по чл. 267 ДФЕС, с което се извършва тълкуване на разпоредба от правото на ЕС, не представлява изрично основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Разширително тълкуване на основанията за отмяна и включване на основание, свързано с практика на СЕС, създадена по реда на чл. 267 ДФЕС, би противоречало на принципа на стабилитета на съдебния акт. Освен това, посоченото решение на СЕС е постановено много преди съдебните решения на АССГ и на ВАС, за да се твърди, че те не са могли да станат известни на страната. За да е налице основанието за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК, следва да е налице идентичност на страните и на предмета на спора. Молителят е посочил, че с решение 5064 от 27.07.2018 г. по адм. д. 6455/2017 г. на АССГ, КЕВР е бил осъден да заплати на "Електроразпределение Север" АД сумата от 1356 лв. с ДДС, представляващи разноски за процесуално представителство за обжалване на НП НП-202 от 30.01.2015 г. С решение 1349/31.01.2019 г. по адм. д. 12433/2018 г. на ВАС, трето отделение, съдът е отменил решението на АССГ и е приел, че не са налице причинени имуществени вреди. С решение 15063 от 07.12.2020 г., постановено по адм. д. 5290/2020 г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение, (допълнено с определение 1240 от 01.02.2021 г.), с което е отменено решение 6949 от 15.11.2019 г., постановено по адм. д. 6568/2019 г. по описа на Административен съд София град (допълнено с решение 450 от 22.01.2020 г.) в частта му, с която е уважена исковата молба по двете претенции за сумата над 500 лева, тричленният състав на ВАС е приел, че в производствата по ЗАНН субсидиарно са приложими правилата по НПК, които не предвиждат възможност за присъждане на разноски за правна помощ и съдействие. Липсват данни за противоречие между описаните влезли в сила съдебни решения, по един и същ административен спор, каквото е изискването на чл. 239 т. 4 от АПК. Предмета на водените пред съда производства е различен, тъй като се касае за търсене на обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на направени разноски при обжалване на различни наказателни постановления, поради което липсва обективно тъждество между делата. Съобразно трайната съдебна практика /решения по адм. д. 10938/2020 г., адм. д. 11245/2020 г., адм. д. 8080/2020 г. по описа на ВАС и др./, това, че се касае за издадени от един административен орган еднотипни наказателни постановления за отделни, макар и еднотипни нарушения, извършени от един нарушител, не води до извод, че решенията по делата по тяхното оспорване са идентични между едни и същи страни, на едно и също основание и по един и същи спор. Тези факти водят до извод, че предмет на разглеждане в двете производства са различни съдебни актове, поради което не е налице основанието на чл. 239, т. 4 АПК за отмяна на посочените като неправилни съдебни решения. С оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъдят направените разноски в размер на 600 лева. Същите са посочени в Договор за правна защита и съдействие 21628/02.06.2021 г., като също така е приложена и фактура 22623/02.06.2021 г., удостоверяваща заплащането на сумата. Съдът не счита, че така претендирания размер е прекомерно завишен, тъй като е съобразен с фактическата и правна сложност на производството и е в размер, близък до предвидения за съответното производство минимум. Водим от горното, Върховният административен съд, Петчленен състав, първа колегия,