Решение № 3885 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 144/2010 г.

Решение № 3885 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 144/2010 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Димитров Петров и Мария Алексиева Петрова, гр. Ямбол, чрез проц. представител адв. Димитър Ставрев против Решение № 125/12.11.2009 г., постановено по адм. д. № 153/2009 г. по описа на Административен съд Ямбол. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок от РДНСК Ямбол. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Иван Петров и Мария Петрова против Заповед № ДК-10-011/24.07.2009 г. на Началника на РДНСК Ямбол, с която на осн. чл. 216, ал. 5 ЗУТ е оставен в сила Отказ на Гл. архитект на община Елхово за съгласуване и одобряване на инвестиционен проект: "Промяна в предназначението на част от апартамент в офис и магазин за промишлени стоки", находящ се в ПИ VIII-793 в кв. 44 по действащия план на гр. Елхово, с адм. адрес гр. Елхово, ул. "Търговска" бл. 81 вх. "А", ап. 2, идентичен с ПИ с идентификатор № 27382.500.2786.1.2 по кадастралната карта. Съдът е отхвърлил жалбата като я е намерил за неоснователна. За да постанови акта си решаващият съд е взел предвид, че не е спазена императивната разпоредба на чл. 38, ал. 4 ЗУТ съобразно която следва да са налице в кумулативна даденост решение на ОС на ЕС, изрично писмено съгласие, нотариално заверено, на непосредствените съседи на обекта и самостоятелен вход, извън входа и общите помещения на жилищните етажи. Неоснователен е касационният довод, че процесното преустройство касае обект, в смисъл на "реална част от строеж" по смисъла на § 5, т. 39 ДР ЗУТ, тъй като изискване на посочения текст е да е налице идентификатор по ЗКИР, такъв е налице за цялото жилище. В случай, че би била допусната исканата промяна, тогава новообразуваният обект би получил самостоятелен идентификационен номер. Неоснователен е и доводът на касаторите, свързан с разпоредбата на чл. 58, т. 6 от Наредба № 3/2005 г., досежно извършвани изменения в кадастралната карта и кадастралните регистри, тъй като в случая иде реч за обособяване на самостоятелен обект въз основа на инвестиционен проект по чл. 202 и чл. 203 ЗУТ. Не налице необходимото съгласие на "непосредствените съседи" (по смисъла на § 1, т. 6 ЗЕС) в изискуемата от закона форма, нещо повече - има изразено изрично несъгласие от един от тези съседи. С оглед тази фактическа установеност се налага правният извод, че не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав