Решение № 6850 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4175/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Н. М. М. и Е. С. Т., подадена чрез пълномощника им адв. Р.Рачева, срещу решеине №7453 от 23.02.2026г., постановено по адм. дело №9363/2025г. на Административен съд – София-град, с което е оставена без уважение жалбата им срещу заповед №РЛН25-РД48-7/15.08.2025г. на Кмета на Столична община, Район „Люлин“, с която им е наредено да бъде иззето общинско жилище, находящо се в гр. София, [жк], [адрес]. В касационната жалба са релевирани отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК за неправилност на обжалваното решение поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението на административния съд и връщане за ново разглеждане от друг съдебен състав, алтернативно се иска отмяна на съдебния акт и постановяване на нов по същество на спора, с който да се отмени обжалвания административен акт. Претендира присъждане на разноски. Представя писмена молба. Ответникът – Кметът на район „Люлин“ – Столична община, чрез пълномощника си юрисконсулт В. Николов, в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане касационната жалба да бъде отхвърлена, а съдебният акт да бъде потвърден. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл. 218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – София-град е било образувано по жалби на Е. С. Т. и Н. М. М., срещу Заповед №РЛН25-РД48-7/15.08.2025г. на кмета на район „Люлин“ – Столична община, с която на основание чл. 65 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ и чл. 34 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /Наредбата/ е наредено да се изземе общинско жилище, находящо се в гр. София, [жк], [адрес], тъй като се държи без правно основание. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбите. За да постанови този резултат след подробно изясняване на фактическата обстановка съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгл. чл. 65, ал. 2 от ЗОС и чл. 34, ал.1 от Наредбата. Спазена е необходимата писмена форма и са налице изискуемите реквизити, съгласно чл. 59 от АПК. Съдът е приел и че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да обосновават отмяна на решението само на това основание. Административният съд е счел, че дори да се приеме, че Е. С. Т. и Н. М. М. не са били уведомени за започналото административно производство по изземване на имота, това не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като същите имат възможност да правят възражения и да представят доказателства относно наличието или липсата на основания за издаването й в съдебното производство. По отношение съответствието на оспорения акт с материалноправните норми, съдът е приел, че в конкретния случай са налице и трите кумулативно предвидени в чл. 65, ал.1 от ЗОС предпоставки за издаване на акта, като в случая е налице хипотезата, че общинският имот се държи без основание. Административният съд е приел, че обстоятелствата предприети от Е. С. Т. и Н. М. М. по погасяване на задълженията им за режийни разноски не води до възстановяване на прекратеното наемно правоотношение, тъй като тези действия са ирелевантни за административното производство. На следващо място съдът е извършил преценка за съответствието на заповедта с чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и твърденията на Е. С. Т. и Н. М. М. за нарушаване на принципите на чл. 6 от АПК. Прието е, че в случая намесата на административния орган е правилно с оглед защитата на правата на наемодателя, който има право да управлява собствеността си съответно да получи владението на имота си, ако същия е държан от други лица без основание. Съдът е приел, че мярката по чл. 65 от ЗОС е пропорционална. Административният съд е счел, че следва да бъде отчетен интересът на чакащите за настаняване в общинско жилище, в същото като на Е. С. Т. и Н. М. М. социално положение, които могат да бъдат настанени в процесния имот след освобождаването му. Решението е правилно. Първоинстанционният съд не е допуснал твърдените с касационната жалба нарушения. Съдебният акт е мотивиран и е издаден при спазване на процесуалните правила. Изложени са обстоятелствени, свързани със спорния въпрос мотиви, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Решаващият съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с относимите възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Противно на довода на касационните жалбоподатели, че административният съд не е установил фактическата обстановка по делото, като не е съобразил, че с писмо изх. №РЛН25-ГР94-1582/1/13.05.2025г. на СО-район „Люлин“, ответникът изрично е уведомил Е. С. Т. и Н. М. М., че наемното правоотношение ще бъде запазено, освен ако не последва неплащане на битовите задължения. От съдържанието на писмо изх. №РЛН25-ГР94-1582/1/13.05.2025г. на СО-район „Люлин“ е видно, че със същото им е указано заплащане на просрочени задължения в определен срок. В писмото не се съдържа волеизявление от страна на административният орган, че оттегля заповедта за прекратяване на наемното правоотношение. Настоящият съдебен състав приема за неоснователно възражението на касаторите, за нарушение на съдпроизводствените правила, изразяващо се в това, че не са били допуснати отправените от тях доказателствени искания. На 02.02.2026г. е било проведено съдебно заседание, в същото участие е взел процесуалния представител на жалбоподателите. Същия е заявил, че поддържа исканията за допускане на свидетели – домоуправител и касиер на етажната собственост, с цел да се докаже, че Е. С. Т. и Н. М. М. са били възпрепятствани да погасят задълженията си към етажната собственост. Правилно административният съд е оставил без уважение искането за допускане на разпит на двама свидетели, тъй като соченото обстоятелство, за което е отправено доказателственото искане е неотносимо към предмета на спора, тъй като същото би имало отношение към проверката на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение. В настоящото съдебно производство релевантни са само доказателствата, относими към издаването на процесния административен акт, действително в оспорения административен акт е направено позоваване на допълнителни обстоятелства, в това число незаплащане на дължими режийни разноски, такси и суми, но административния орган изрично е посочил, че това отбелязване е отделно, без да е необходимо за законосъобразността и целесъобразността на изземването. Относно изложените в касационната жалба оплаквания във връзка със заплащането на режийни разноски и битови сметки, касационният съдебен състав счита, че те не следва да се обсъждат в това производство, тъй като са относими към заповедта, с която е прекратено наемното правоотношение. Жалбата, подадена пред първоинстанционния съд е насочена срещу заповед № РЛН25-РД48-7/15.08.2025 г. на кмета на район "Люлин" - Столична община с правно основание чл. 65, ал.1 и ал. 2 от ЗОС и чл. 34 от Наредбата, поради което съдът е извършил проверка на основанията по чл. 146 АПК именно спрямо този, посочен в жалбата, административен акт. Действително в оспорения административен акт с цел прецизиране са изложени мотиви в тази връзка, но същите не са относими за производството по реда на чл. 65 от ЗОС. На следващо място, неоснователно е възражението на касатора, че заповедта е издадена в противоречие с целта на закона, като постановена в нарушение на принципите по чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и това не е отчетено от съда в обжалваното решение. Следва да се отчете особеността, че закрилата, предоставена от тази разпоредба не е абсолютна. Допустимо е ограничаването на защитените с чл. 8 права, включително и за защита правата и свободите на другите правни субекти. Издадената заповед отговаря на изискванията за съразмерност по смисъла на чл. 6 от АПК и не нарушава чл. 8 от ЕКЗПЧОС. Разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Конвенцията гарантира правото на жилище, а чл. 8, ал. 2 определя границите на допустима намеса на държавата в това право в изключение от общия принцип за ненамеса. Съгласно последния текст намесата на държавните власти е допустима в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. В разглежданата хипотеза намесата на държавата е осъществена при условията, регламентирани в текста - засягането на интересите на жалбоподателите е предвидено в закон, насочено е към постигане на легитимна цел и е пропорционално, а доводите в касационната жалба в обратен смисъл са неоснователни. Защита по този текст би могъл да търси собственик, носител на ограничено вещно право или наемател, който е изряден спрямо наемодателя си и стриктно спазва установените нормативни разпоредби и клаузите на сключените договори. В конкретния случай това не е така и жалбоподателите не биха могли да черпят права от собственото си неправомерно поведение. Настоящият съдебен състав счита, че правилно съдът е отхвърлил жалбата срещу процесната заповед, като издадена в съответствие на кумулативно изискуеми елементи от фактическия състав на чл. 65, ал. 1 от ЗОС. Нормата предоставя възможност общината да осъществи своя фактическа власт върху имоти, чиято собственост по категоричен начин е установена в полза на общината, като прекрати фактическата власт върху тях, осъществявана от други физически или юридически лица. От представените по делото доказателства по категоричен начин се установява, че собствеността на общината върху изземвания имот е установена по безспорен начин. Единственото от значение в случая е разполага ли държателите на вещта с валидно правно основание за упражняване на това право, което да бъде противопоставимо на правото на собственост на общината върху имота. При правилно установената фактическа обстановка в случая не се установява общинският имот да се владее или държи на валидно правно основание, тъй като наемният договор е прекратен с влязла сила заповед №РЛН23-РД09-57/15.02.2023г. на кмета на Столична община – Район „Люлин“. При така установеното правилно Административен съд – София-град е приел, че административният орган е приложил законосъобразно нормата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС, тъй като безспорно е установено, че имотът е общинска собственост, държан и ползван от касационните жалбоподатели без основание. По тези доводи и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция може да препрати, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото направеното искане от страна на процесуалния представител на касационните жалбоподатели за разноски, следва да бъде оставено без уважение. В настоящия случай разноски се дължат на ответната страна. Същите са своевременно претендирани, поради което следва да се присъди в полза на Столична община, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 102.26 евро, определено според чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,