Решение № 5755 от 16.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5301/2015 г.

Решение № 5755 от 16.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5301/2015 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Димо Алексиев Йорданов срещу решение № 48 от 01.04.2015 г., постановено по адм. дело № 262/2014 г. по описа на Административен съд - Ямбол, с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № 3-1660/25.11.2014 г. на директора на ОДМВР - Ямбол за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение в МВР. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на ОДМВР - Ямбол оспорва жалбата с доводи в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Фактическата обстановка е подробно и правилно изяснена от първоинстанционния съд, а изложените от него мотиви изцяло се споделят. Действията на касатора, изразяващи се в лична саморазправа с непълнолетно лице на 11.08.2014 г. след полунощ в младежки лагер и то в униформено облекло и в проникване в помещение и предизвикването на скандал с друго непълнолетно лице на 16.08.2014 г. - също след полунощ, който бил потушен с намеса на учителите след пристигането на органите на полицията, очевидно са в разрез на нормите за етично поведение на служител от МВР. Затова правилно е прието от дисциплинарнонаказващия орган, че жалбоподателят Йорданов е извършил тежко нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 във вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, изразяващо се в деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, в която хипотеза дисциплинарното уволнение е задължително. Като е възприел фактическите и правни основания на органа и е потвърдил административния акт, съдът е постановил материално законосъобразно и обосновано решение. Конкретните доводи на касатора са свързани с неправилната според него преценка на съда за допуснатите в хода на административното производство нарушения от страна на административния орган, довели до незаконосъобразност на процесната заповед за налагане на дисциплинарното наказание "уволнение". На първо място се твърди, че тя е нищожна поради изтекъл преклузивен срок за налагане на наказанието и на второ е постановена в нарушение на съществени процесуални правила, засягащи правото на защита на жалбоподателя и в нарушение на материалния закон. Видно е, че тези възражения срещу заповедта за уволнение, изложени в касационната жалба, са релевирани и пред първата съдебна инстанция по съществото на правния спор. Както се посочи, обсъдени са от съда в подробни и изчерпателни мотиви, с които е отговорено на всяко едно от възраженията в жалбата. Съдът е изпълнил задължението си по чл. 168, ал. 1 от АПК, проверил е законосъобразността на процесната заповед на всички основания по чл. 146 от АПК. Липсва касационно основание за отмяна на решението и като правилно то следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е заявеното в отговора на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да се уважи за сумата 400 лева съобразно приложимата нормативна уредба. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,