Решение № 1719 от 14.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6000/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница София, чрез юрк. Владимирова, срещу Решение 2575/13.04.2023 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. д. 1115/2023 г., с което, по жалбата на ОМИ-2004 ЕООД е отменено Решение РЗМ-5800-22/32-3636/04.01.2023 г. към митническа декларация (МД) MRN MRN19BG005807016145R7/23.05.2019г. на директора на ТД на Митница София. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост на оспорваното решение, както и за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Касаторът намира, че първоинстанционният съд неправилно е приел и разгледал жалбата като допустима. Сочи, че с решението дружеството не е задължено да доплаща допълнително определени публични държавни вземания, предмет на корекция в Митническата информационна система за внос, предвид констатираното нарушение на чл. 70 от МКС. Излага, че в администратиния акт не е формиран изпълнителен титул, респективно липсва диспозитив за принудително изпълнение по чл. 19б, ал. 4 от ЗМ на сумите, предвид изтичането на срока по чл. 103, § 1 от МКС за уведомяване за възникналото задължение. С оглед на това касаторът намира, че ОМИ-2004 ЕООД няма правен интерес от оспорването. В касационната жалба се излагат и доводи за незаконосъобразност на съдебното решение. Касаторът намира, че АССГ едностранно и необективно е ценил доказателствата по делото. Излага, че необсъдено и игнорирано от първоинстанционния съд е останало копието от писмо на доставчика с покана за заплащане на фактура YG2019XJ045/26.03.2019 в размер на 9062 USD. Посочва, че първоинстанционният съд е следвало да възприеме извода на административния орган, че сумата по фактура YG2019XJ045/26.03.2019 е изплатена два пъти веднъж през 2019г. през валутната разплащателна сметка на дружеството и още веднъж през 2020г. през левовата разплащателна сметка, поради което е налице нарушение на чл. 70 от МКС. Излага, че съгласно чл. 70, § 1 от МКС базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, т.е. действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на съюза, коригирана при необходимост. Намира, че АССГ необосновано е дал превес на приобщената и обсъдена от административния орган обяснителна записка от счетоводителя на дружеството, към която са приложени и допълнителни документи копие от писмо от доставчика, мемориален ордер и счетоводни справки. Моли касационната инстанция да обезсили обжалваното решение. Алтернативно, в случай, че касационната инстанция не уважи доводите за недопустимост на обжалваното съдебно решение, иска неговата отмяна като незаконосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред двете инстанции. Представя списък за разноски пред касационната инстанция и прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба ОМИ-2004 ЕООД, чрез адв. М. Айдарова, в писмен отговор и в становище по съществото на спора отрича нейната основателност. Искат да бъде оставено в сила първоинстанционното решение и да му бъдат присъдени направените в настоящата инстанция разноски по представен списък. Представителят на Върховната прокуратура дава подробно мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна. Пред АССГ е оспорено решение РЗМ-5800-22/32-3636/04.01.2023 г. към МД MRN19BG005807016145R7/23.05.2019г. на директора на ТД на Митница София, с което е определено за доплащане вносно митническо задължение в общ размер 15072,70 лева, включващо публични задължения за антидъмпингово мито, мито и ДДС, ведно с дължимата лихва до погасяване на задължението. Според фактическите установявания на първостепенния съд на основание чл. 48 от Регламент 952/2013 във връзка с чл. 84 от ЗМ на ОМИ-2004 ЕООД е извършен последващ контрол на митнически декларации за режим Едновременно допускане на стоки за свободно обръщение и освобождаване за потребление за периода 01.04.2019г. 01.04.2022г. Съдът е констатирал, че с оспорения акт е прието, че при проверката е установено нарушение на чл. 70 от Регламент 952/13 на ЕСП и Съвета по митническа декларация MRN19BG005807016145R7/23.05.2019г. с дата на вдигане на стоките 03.06.2019г., с която под посочения режим на внос от Китай са поставени 12911,72 кг. велосипеди и части за велосипеди, на стойност 9062 щ.д., съгласно представена фактура YG2019XJ045/26.03.2019. Митническите органи са установили, че посочената фактура е отразена в счетоводството на ОМИ-2004 ЕООД като дебит на сметка 3041 Стоки и кредит на сметка 401 Доставчици на 22.05.2019г. Прието е по делото, че съгласно хронологичен регистър на сметка 5041 Разплащателна сметка в долари на 12.07.2019г. кредитира сметка 401 Доставчици със сумата от 15 683,33 лв. за заплащане на фактура YG2019XJ045/26.03.2019, а изплащането на сумата е извършено на 15.07.2019г. Съдът е констатирал, че при проверка на счетоводните записи на ОМИ-2004 ЕООД за 2020г. е установено, че в кредита на хронологичена сметка 503 Разплащателна сметка в лева е налице запис от 22.12.2020г. в размер на 14 600лв. с описание МД01613R7/22.05.2019г. Шанхай ЮД, който дебитира сметка 401 Доставчици. За разплащането по делото е налично банково извлечение от 23.12.2020г. Съдът е посочил, че по делото е представено писмо от китайския доставчик на вносителя, с което последният е уведомен, че втората сума ще бъде задържана като депозит за следващи поръчки. Първоинстанционният съд е установил, че митническия орган не е кредитирал това писмо, като е приел, че по съществото си същото потвърждава констатациите за двойно плащане на сумата по посочената фактура. С оглед на това в обжалвания административен акт е определена действителна продажна цена в размер на сбора от двете плащания и е определена нова митническа стойност по декларация MRN19BG005807016145R7/23.05.2019г., нова данъчна основа на стоките по деклацията и нов размер на публичните задължения. Административният съд е констатирал, че с оспорваното решение на директора на ТД на Митница София не се вземат под отчет определените задължения за главница и лихви, а е изложено, че само следва да се съобщи на длъжника за издаденото решение. Налице е посочване, че на основание чл. 29, във вр. с чл. 22, § 4 от МКС и чл. 19б, ал. 2 от ЗМ решението подлежи на предварително изпълнение. При горната фактическа установеност първостепенният съд е обосновал изводи, че оспореното решение е валидно, издадено от компетентен орган съгласно чл. 19 от Закона за митниците (ЗМ), в административно производство, в което не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но в противоречие на материалния закон. АССГ е установил, че посоченото решение е постановено след изтичане на регламентирания 3- годишен срок. Приел е за безспорно, че митническата декларация е подадена и приета на 23.05.2019г., като към 03.06.2019г. стоките, предмет на тази декларация вече са били вдигнати. Констатирал е, че процесното уведомление до ОМИ-2004 ЕООД е изпратено на 01.08.2022г., което е извън предвидения тригодишен срок. В този смисъл е възприел за правилно изложеното от директора на ТД Митница София, че установените главници и лихви не следва да се вземат под отчет и не следва да се вписва в счетоводните документи на митническите органи размера на дължимите вносни или износни мита. Административният съд е отхвърлил възражението на директора на ТД Митница София за недопустимост на жалбата като неоснователно. Обосновал е това с аргумент, че невъзможността задължението да бъде взето под отчет, респ. длъжникът да бъде уведомен за него, налага наличието на специфична хипотеза, в която така съставеният акт има само установителен, но не и принудително изпълняем ефект. Изложил е, че установителният ефект на акта обуславя и потенциалната изпълняемост на решението. Административният съд е допълнил, че макар да не подлежи на принудително изпълнение, задължението подлежи на доброволно изпълнение, което обуславя и активната легитимация на ОМИ-2004 ЕООД. По същество на спора първоинстанционният съд е изложил, че при постановяване на обжалвания акт е допуснато нарушение на чл. 70, ал. 2 от Регламент 952/2013. Посочил е, че противно на приетото от административния орган, данните по делото и изявленията на страните сочат ясно, че така извършеното плащане не е двойно, т.е. създаващо предпоставки да се определи една обща сума от двете плащания, а представлява повторно, недължимо плащане, извършено по погрешка. В тази връзка съдът е обсъдил представената още в хода на административното производство кореспонденция между ОМИ-2004 ЕООД и китайския му контрагент. АССГ изрично е изложил, че между страните не е спорно съдържанието на кореспонденцията. Административният съд е достигнал до извод, че тълкуването на чл. 70, ал. 2 от Регламент 952/2013, извършено от митчническите органи, в смисъл че разпоредбата допуска платените по погрешка суми да се включат в общата стойност представлява превратно тълкуване и би довело до нарушение на регламента. В тази връзка е допълнил, че националният орган е изследвал единствено плащането по процесната фактура без да са налице данни или анализ относно наличието на фактури, различни от декларираните и възможни, непредставени пред митническите органи фактури, респ. плащания във връзка с други фактури или скрити търговски взаимотношения. Излага, че спорът е концентриран единствено в наличието на т.нар. двойно плащане по една и съща фактура, за която по делото е представено достоверно обяснение, подплатено с потвърждаващи го данни от комуникацията между вносителя и доставчика. С оглед на това намира, че административният орган не обосновава извод за наличие на основание за промяна метода на изчисление на митническата стойност. АССГ за пълнота излага, че липсата на други укрити фактури, както и различни плащания по такива фактури, не позволяват процесната митническа стойност да бъде законосъобразно променена. Въз основа на така приетото отменя оспорвания акт като незаконосъобразен. Настоящият касационен състав преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно. Неоснователно се явява възражението в касационната жалба за недопустимост на обжалваното решение. Безспорно Съдът на Европейския съюз (СЕС) определя 3-годишния срок по чл. 103, пар. 1 от Регламент /ЕС/ 952/2013 г. като давностен срок, след изтичането на който митническото задължение се счита погасено /виж т. 28 от решението на СЕС от 16 юли 2009 г. по съединени дела С-124/08 и С-125/08, т. 80 от решението на СЕС от 15 март 2018 г. по дело C-256/16, т. 39 и т. 41 от решението на СЕС от 23 февруари 2006 г. C-201/04/. Това обстоятелство е посочено в мотивите на решението на директора на Териториална дирекция Митница София. С факта, че оспореният административен акт установява погасено по давност митническо задължение, което е публично държавно вземане, съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК, се свързва правният интерес на дружеството да оспори този акт пред съда. Това е така, защото чл. 113 от Регламент /ЕС/ 952/2013 не регламентира правила, по които следва да се осъществява принудителното събиране на вносните или износните мита, когато те не са платени в определения срок, а препраща към правилата, регламентирани в законодателството на съответната държава членка.