Решение № 410 от 18.10.2013 г. на ВКС по н. о. х. д. № 1272/2013 г.

Решение № 410 от 18.10.2013 г. на ВКС по н. о. х. д. № 1272/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Производството е за възобновяване на нохд. № 577/2012 г. на Районен съд гр. Левски, образувано по искане на задочно осъдения П. А. Х. В съдебно заседание искането, с доводи за нарушения при проведено неприсъствено производство и нарушения по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК, се поддържа лично от осъдения и защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането допустимо, но неоснователно тъй като осъдения сам се е поставил в положение да не участва активно в процеса, воден срещу него. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 16.01.2013 г., постановена по нохд. № 577/2012 г. на Районен съд гр. Левски подсъдимият тогава П. А. Х. е признат за виновен на 20.05.2012 г. в [населено място] да е управлявал лек автомобил, без съответно свидетелство за управление, в едногодишния срок от наказанието му по административен ред за същото деяние, в сила от предишния ден, поради което и на основание чл. 343в, ал. 2 вр. с ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения Х.: Основното оплакване е за нарушени права, за участие в проведеното наказателно производство и е неоснователно. Видно от приложената на л. 9 от съдебното производство призовка, процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК е изпълнена, с връчване на обвинителния акт на Х. на 26.10.2012 г. и редовното му призоваване за първото по делото заседание насрочено за 14.11.2012 г. - призовката е връчена лично. В същия ден /14.11.2012 г./ Х. е напуснал страната през ГКПП аерогара София. Очевидно осъдения не се е явил в съдебно заседание, без уважителна причина, за което заседание е бил редовно призован. В следващите три съдебни заседания съда е положил усилия да осигури на Х. присъствен процес, като почти е провел "щателно издирване". Горните констатации водят на извода, че осъдения Х. сам се е поставил в положение съдебното разглеждане на делото, да протече без негово участие, поради което няма как да се приеме, че са нарушени правата му за присъствен процес. Неоснователни са и оплакванията за съществени процесуални нарушения при оценка на доказателствата, довели до неправилно приложение на закона. Съда е събрал по предвидения в НПК процесуален ред необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства. Подробно ги е обсъдил, като изводите по фактите са последователни и почиват на правилата на формалната логика. При правилно и безпротиворечиво установени факти и закона е приложен правилно. Осъдения Х. на 20.05.2012 г. е управлявал лек автомобил в [населено място], без свидетелство за правоуправление, констатирано преди това с наказателно постановление от 6.04.2012 г., с което му е наложена глоба и по този закон е осъден, т. е. приложен е закона, който е следвало да бъде приложен. Не без значение е и обстоятелството, че от общо петнадесет осъждания на Х., пет са за престъпления по чл. 343в НК. Неоснователно е оплакването за явна несправедливост на наказанието. При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на осъдения съда е взел предвид всички обстоятелства от значение, като единствено смекчаващо вината обстоятелство е прието "доброто му поведение по време на извършената проверка от полицейските служители на инкриминираната дата" - /несъобразено според защитата/. Наказанието е определено при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановената присъда при спазване на процесуалните правила и закона, а искането на осъдения Х. за възобновяване изцяло неоснователно. Ето защо и на основание чл. 426 НПК вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение