Решение № 10809 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1744/2020 г.

Решение № 10809 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1744/2020 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба от И. Иванов от [населено място] срещу решение № 485/09.12.2019 г., постановено по адм. дело № 707/2019 г. по описа на Административен съд гр. Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 2153-23-24/03.09.2019 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт гр. Стара Загора, с което е потвърдено изцяло разпореждане № [ЕГН] от 28.06.2019 г. на Началника на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ гр. Стара Загора. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната по касационната жалба страна, Директорът на ТП на НОИ гр. Стара Загора, редовно призован, не взема становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Предлага решението на административния съд да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. От фактическа страна по делото е установено, че жалбоподателят е подал молба с вх. № 23557/23.01.2001 г. за отпускане на наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване. С разпореждане изх. № 20 от 03.09.2001 г., издадено от Началника на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ-Стара Загора, е отпусната на пенсия на касатора по чл. 81, ал. 1 от КЗОО и § 8 от ПЗР на КЗОО. През следващите години, пенсията е осъвременявана, спирана и възобновявана по молби на жалбоподателят. На 25.06.2019 г. е издадено уверение № 1407253017 от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", Юридически факултет, от което е видно, че жалбоподателят е положил успешно държавните изпити, последният от които по публично-правни науки е проведен на 22.06.2019 г. Въз основа на това уверение е постановено разпореждане № [ЕГН] от 28.06.2019 г., с което на основание чл. 98, ал. 1 от КСО е прекратена получаваната наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Иванов, считано от 23.06.2019 г. Недоволен от това същият е подал жалба по административен ред, като с процесното решение разпореждането е било потвърдено. За да отхвърли сезиралата го жалба, първоинстанционният съд правилно е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата териториална компетентност, при спазване на изискванията за писмена форма, съдържа всички реквизити, включително и фактически и правни основания за издаването му. При приложението на материалния закон съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от КСО. Изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на закона са неоснователни. Спорът между страните е относно правото на лицето на наследствена пенсия след дипломирането му по времето на стажа за придобиване на юридическа правоспособност съгласно изискването на глава четиринадесета от Закона за съдебната власт (ЗСВ). С чл. 82, ал. 1 от КСО е създадено право на наследствена пенсия в полза на децата до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако учат и ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст. В действащите й редакции до 1.01.2017 г. приложимата законова разпоредба не е дефинирала понятието "учащ" за целите на наследствените пенсии. С допълнението, обн. в ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., е предвидено, че децата, които се считат за учащи, се определят с наредбата по чл. 106. Съответно, в чл. 34 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) е добавена нова ал. 4, съгласно която лицата, които полагат стаж след дипломиране, не се считат за учащи. При прилагането на горната нормативна уредба в съдебната практика е наложено становището, че стажът, който полагат дипломираните юристи по специалност "право", се включва в "срока на обучение" по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО. Подзаконовата разпоредба на чл. 34, ал. 4 от НПОС не е съобразена със специфичните изисквания за придобиване на юридическа квалификация, установени в специалния закон. За да придобият юридическа правоспособност, завършилите висше образование по специалността "Право" преминават 6-месечен стаж като стажант-юристи и полагат изпит пред Министерството на правосъдието (чл. 294 от ЗСВ). От 1.01.2017 г. в чл. 82, ал. 1 от КСО е добавено ново изречение трето със следния текст: Децата, които полагат стаж след дипломиране, не се смятат за учащи (ДВ, бр. 98 от 2016 г.). Оспорените административни актове са издадени при действието на цитираната законова разпоредба, чийто текст е ясен и недвусмислен. Изразена е изрична законодателна воля за учащи по смисъла на чл. 82 от КСО след завършване на средно образование да се считат само децата, които се обучават във висши учебни заведения по реда на Закона за висшето образование (ЗВО). На основание чл. 42, ал. 8 от ЗВО диплома за завършена степен съгласно чл. 7 се присъжда след успешно изпълнение на всички задължения, предвидени по учебен план, независимо от календарния срок на обучение. Дипломиралите се лица със завършено висше образование губят правото на учащи по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО и стажовете, които по силата на специални нормативни разпоредби полагат след дипломирането, не се включват в срока на обучение. По силата на чл. 1, ал. 1 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "юрист", действаща към 30.11.2016 г. (отм. от 1.01.2018 г.) г., висше образование по специалността "Право" се придобива на образователната и квалификационна степен "магистър" във факултет във висше училище, което отговаря на изискванията на Закона за висшето образование и на тази наредба. В чл. 11, ал. 1 е регламентирано завършване на обучението по специалността "Право" с полагане на държавни изпити по публичноправни, по гражданскоправни и по наказателноправни науки. В хипотезата на чл. 82, ал. 1, изр. 3 от КСО дипломираните юристи със завършено висше образование и със статут на "стажант-юристи" по ЗСВ не могат да се считат за "учащи". През времето, през което е полагал стаж като дипломиран юрист, касаторът е загубил качеството на "учащ" по смисъла на пенсионния закон и поради това не е имал право на наследствена пенсия. Споделят се изцяло изводите на първоинстанционния съд, подробно изложени по повод на мотивите на касатора, поради което същите не следва да бъдат повтаряни от настоящата инстанция на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички релевантни факти от значение за спорното право, като е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,