Решение № 3582 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13897/2016 г.

Решение № 3582 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13897/2016 г., V о., докладчик съдията Владимир Николов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на О. Д., срещу Решение № 242/26. 10. 2016 г. по адм. д. № 263/2016 г. по описа на Административен съд Х. - 4-ти състав. В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Твърди, че не е налице мълчалив отказ, тъй като се е произнесъл в законоустановения срок. Излага доводи, че част от исканата информация не е създадена още, а друга част била обект на авторско право и като такава била защитена от закона. В съдебното заседание пред настоящия съд, касационният жалбоподател не се явява и не изпраща процесуален представител. Ответникът - И. И. З., чрез писмен отговор на процесуалния си представител по подадената касационна жалба, моли да се остави в сила решението на Административен съд Х.. Претендира адвокатско възнаграждение, съобразно приложен списък на разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба, е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд е уважил оспорването по жалбата на И. З., срещу Решение № ОК-10-54/30. 05. 2016 г. на кмета на О. Д. В хода на съдебното производство е установено, че със заявление вх. № ОК-07-28/16.05.2016 г., И. З., е поискал предоставяне на информация на хартиен носител, касаеща "Изграждане на 25 бр. паркоместа в кв. 57, източно от УПИ 21052.1016.179 до реализиране на мероприятието - улица с паркинг и благоустройствени мероприятия". Исканите документи са посочени в 12 точки и няколко подточки. С Решение № ОК-10-54/30. 05. 2016 г. кметът на О. Д. е предоставил копие от информацията посочени в т. 1 и т. 8 от искането, а именно - разрешение за строеж и комбиниран скица. От своя страна, първоинстанционния съд е приел, че предвид липсата на изрично произнасяне по отношение на останалите точки е налице формиран мълчалив отказ от страна на административния орган, който е незаконосъобразен поради липсата на конкретни мотиви. По тези съображения, е отменен оспорения отказ и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно мотивите на съдебното решение. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Разпоредбите на Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. Касаторът навежда доводи в касационната жалба, че поисканата от него информация е предоставена в пълен обем, тъй като съгласно разпоредби на Закона за устройство на територията /ЗУТ/ не се изисква съставянето на част от исканите документи и същите не са обективирани към настоящия момент. Сочи се също така, че част от исканата информация, като "проекти" и "планове" попадат под легалната дефиниция за обект на авторско право и като такива са защитени от Закона за авторското право и сродните му права. Настоящата касационна намира за законосъобразен извода на първостепенния съд, че е налице формиран мълчалив отказ за достъп до обществена информация и същия е постановен в нарушение на материалния закон. Видно е, че в заявлението за достъп до обществена информация са посочени множество документи, копие от които се желае да бъдат предоставени. В същото време, с решението на административния орган се предоставя информация само за два от тях, поради което за останалите е формиран мълчалив отказ. Видно е, че не са изложени никакви конкретни мотиви по останалите точки, поради което правилно този мълчалив отказ е отменен. Цитираното само на разпоредби от ЗУТ, не представлява конкретни мотиви за отказ. В случай, че действително част от исканите документи все още не са създадени, както се твърди едва в касационната жалба, следваше това изрично да се посочи в решението за достъп до информация. Относно направеното възражение в касационната жалба, че част от исканата информация попада под легалната дефиниция за обект на авторско право, съдът намира тези доводи за взаимнопротиворечиви с останалата част на жалбата. От една страна се твърди, че инвестиционни проекти и планове не са още съставени, а от друга, че същите са обект на авторско право. Не може да бъде обект на авторско право, проект, който още не е създаден, но дори и да се твърди друга защитена от специален закон информация, това е следвало да се посочи изрично в решението. Непроизнасянето по цялото заявление, представлява мълчалив отказ, както правилно е посочено от решаващия съд, който подлежи на отмяна само на това основание. Правилно е прието, че независимо, че липсва изрично разпореждане в диспозитива на административния акт, за отказ за достъп до обществена информация, то такъв е формиран и волята на административния орган е недвусмислена и ясна. По несъмнен начин по делото е установено, че не е предоставен пълен достъп до исканата информация. В същото време, липсата на мотиви, защо фактически се отказва в една част исканата информация пречи, както на заявителя, така и на съда да разбере волята на административния орган, а фактическите основания за издаване на административния акт не могат да се допълват в съдебното производство от задължения субект. Предвид изложеното, решението на Административен съд Х., е законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Не са налице касационни основания за неговата отмяна. При този изход на спора ще следва касатора да заплати на ответника по касация направените в настоящото производство разноски, каквото искане е своевременно направено с отговора на касационната жалба. Съобразно представения списък на разноските, същите са в размер на 600 лв. за заплатено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие. Съдът макар и да намира, че същите са прекомерни и не отговарят на фактическата и правна сложност на делото, поради липса на направено възражение за прекомерност не може да ги намали. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение