Решение № 13893 от 6.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11755/2011 г.

Решение № 13893 от 6.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11755/2011 г., IV о., докладчик председателят Георги Георгиев Производството е по чл. 208 и сл., във вр. чл. 62, ал. 2 от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Георги Панталеев Цветанов починал по време на производството и на негово място са конституирани законните му наследници Александър Георгиев Цветанов и Пламен Георгиев Цветанов от гр. София, чрез пълномощника си адв. Галина Христова, допълнена с писмени бележки от 19.09.2012 г., против решение № 3497 от 13.07.2011 г., постановено по адм. дело № 8378/2010 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата им срещу отказ на кмета на район "Подуяне"-Столична община, обективиран в писмо изх. № РД-94-00-1960/5/25.10.2010 г. да извърши поправка на очевидна фактическа грешка в Заповед № РД-09-242/31.05.2010 г. В касационната жалба и последвалите писмени бележки са развити подробни доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение. Иска се отмяна на решението и решаване на спора по същество. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответникът - кметът на Столична община, район "Подуяне" не изразява становище и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че е правилна преценката на съда за липсата на хипотеза на чл. 62, ал. 2 от АПК. Иска се съществена промяна на съдържанието на административния акт и касае проверка на неговата законосъобразност, което е недопустимо по чл. 62, ал. 2 от АПК. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от настоящите касатори против отказ на кмета на район "Подуяне"-Столична община, обективиран в писмо изх. № РД-94-00-1960/5/25.10.2010 г. да извърши поправка на очевидна фактическа грешка в Заповед № РД-09-242/31.05.2010 г., издадена на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ в частта, с която площ от 1021 кв. м. от бивш имот пл. № 90570, кад. лист 274, кв. 1, м "Левски - зона Г" е определена като застроена с улица. С обжалваното решение съдът е приел, че със Заповед № РД-09-242/31.05.2010 г., кмета на Столична община, район "Подуяне" ясно е изразил волята си за определяне на спорната част от бивш имот пл. № 90570 като застроена. Налице е съответствие между формираната воля на административния орган и външното й обективиране в процесната писмена заповед. Не са налице предпоставките за наличие на очевидна фактическа грешка и задължението на кмета да разпореди нейното отстраняване в заповедта. Въпросът, дали спорната част от имота правилно е възприета за застроена и дали това отговаря на действителността може да бъде разрешен при обжалване на административния акт относно съответствието му с процесуалния и материалния закон. Правата си жалбоподателя е можел да защити чрез обжалване по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. По тази причина заключението на съдебно-почерковата експертиза, установила, че заповедта не е надлежно връчена на жалбоподателя е без правно значение по делото. Експертизата би била относима при проверката за допустимостта на жалбата в евентуално производство по оспорването на процесната заповед. При тези съображения, съдът е приел, че издадената заповед е законосъобразна на всички основания по чл. 146 от АПК и е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. За да постанови акта си, решаващият съд е установил, че обжалвания акт е материално законосъобразен по своя резултат, макар и кмета на района да е изложил неотносими към преценката за наличието на ОФГ съображения. Правилна е и преценката, че чрез исканата поправка би се променила волята на административния орган. Жалбоподателите, чрез инициираното производство по чл. 62, ал. 2 от АПК за поправка на допусната очевидна фактическа грешка, всъщност целят ревизия на процесната заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ за определяне на свободната от застрояване част на имота, което обаче е недопустимо. Исканата съществена промяна на съдържанието на административния акт може да се извърши по реда за обжалване посочен в чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ при разглеждане на спора по същество. Не са налице отменителните основания на чл. 209 от АПК и решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, Четвърто отделение,