Решение № 9754 от 11.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6287/2014 г.

Решение № 9754 от 11.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6287/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 323, ал. 4 ЗСВ. Образувано е по касационна жалба на Златко Колев Костадинов - съдия в Районен съд - гр. Карнобат, срещу решение № 4180 от 26.03.2014 г. по адм. дело № 464/2014 г. по описа на Върховния административен съд - VI отделение. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът Висш съдебен съвет, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Величков, моли решението да бъде оставено в сила по съображения, изложени в писмен отговор. Ответникът административен ръководител на Районен съд - гр. Карнобат, не е взел отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в посочения в съдебния акт 14-дневен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и процесуално е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С решение № 4180 от 26.03.2014 г. по адм. дело № 464/2014 г. Върховният административен съд - VI отделение, е отхвърлил жалбата на Златко Колев Костадинов - съдия в Районен съд - гр. Карнобат, против решение на Висшия съдебен съвет по т. 64.1 от протокол № 48 от 5.12.2013 г., с което на основание чл. 314, ал. 3 ЗСВ е потвърдена заповед № 242 от 29.07.2013 г. на административния ръководител на Районен съд - гр. Карнобат, за налагане на наказание "забележка". По първоначалното дело не е установено нещо различно относно нарушенията на жалбоподателя, така както са констатирани в хода на административното производство и които се свеждат до следното: гр. дело № 475/2013 г. по описа на Районен съд - гр. Карнобат, насрочено за 23.07.2013 г. от 10.30 ч., е разгледано от съдията докладчик Костадинов в 11 ч.; НЧХД № 170/2013 г., насрочено за 21.06.2013 г. от 14.30 ч., е разгледано в 14.52 ч.; гр. дело № 1093/2012 г., насрочено за 12.07.2013 г. от 10 ч., е разгледано в 10.52 ч.; ЧНД № 267/2013 г., насрочено за 24.06.2013 г. от 15 ч., е разгледано в 15.15 часа. Цитираните правно релевантни факти се установяват безспорно от съдържащите се по административната преписка списъци на делата и протоколи от съдебните заседания. Не може да бъде споделена тезата на касатора, че не е надлежно уведомен за графиците на съдебните заседания, при условие че в хода на административното производство е било установено, че цитираните дела са насрочени от съдията, а не от председателя на съда. Освен това възниква въпросът, след като не е информиран за графика на разглеждане на делата в открито заседание, как Костадинов насрочва делата си за тези заседания. Функционалните задължения на съдебните служители през процесния период са регламентирани в отменения Правилник за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища, а от 2014 г. - от Правилника за администрацията в съдилищата. Наред с изрично изброените в правилника функционални задължения тези служители извършват и други дейности, указани в правилника и възложени им от административния ръководител на съда или от съдебния администратор. От съдържащия се по административната преписка акт за резултатите от извършена от ИВСС през 2013 г. планова проверка на Районен съд - гр. Карнобат, не се установяват нарушения при докладване на делата на съдиите. Несъмнено Костадинов трябва да спазва установения в съда ред и да се информира за съдебните заседания, така както правят и останалите съдии. Що се касае до съдебните протоколи, същите са подписани от съдията и в тях няма отразяване, че се разглеждат в по-късен час на второ четене. Делата са насрочени от съдията, а не от председателя на съда, което означава, че жалбоподателят е могъл да съобрази насрочването им със служебната си ангажираност по други дела. Съгласно чл. 150, ал. 1 ГПК в протокола се вписва времето на заседанието. В чл. 150, ал. 4 ГПК изрично е казано, че протоколът от заседанието се подписва не само от секретаря, а и от председателя. Несъмнено последният трябва да го прегледа преди полагане на подписа. Не случайно разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ГПК дава възможност протоколът да бъде предоставен на разположение на страните в 3-дневен срок от заседанието. Това означава, че законодателят дава възможност в цитирания срок съдията да прегледа протокола и да прецени правилно ли са отразени в него реквизитите по чл. 150, ал. 1 ГПК. В тази връзка твърденията на Костадинов, че в протоколите от съдебните заседания са вписвани по-късни часове на провеждане на тези заседания, както и че секретарят е отразявал в протокола съдържание, което председателят на състава не е диктувал, предвид полагането на подписи от съдията в процесните протоколи, както и с оглед доказателствената им сила, регламентирана в разпоредбата на чл. 152 ГПК, не са доказани, тъй като неистинността на протоколите не е надлежно установена. Съгласно чл. 152 ГПК протоколът от заседанието е доказателство за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия. Неудостоверените в протокола действия се смятат за неизвършени. Следователно съставеният протокол от съдебното заседание, който по своето правно естество е официален документ, удостоверява извършените на този ден и час процесуални действия на съда и страните. В тази връзка искането за допускане на свидетелски показания за опровергаване на съдържанието му е в противоречие с разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК. Ето защо отклоняването на искането на жалбоподателя за допускане на гласни доказателства не съставлява процесуално нарушение. Според чл. 142, ал. 1 и 2 ГПК неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото. Съдът пристъпва към разглеждането му, след като разгледа делата, по които страните са се явили. Той отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. В протоколите от съдебните заседания няма отбелязване, че посочените по-горе дела се разглеждат в по-късен час, при условията на чл. 142, ал. 1, предложение второ ГПК. Извън посочените законово регламентирани процесуални възможности съдът няма задължение да изчаква страните и техните процесуални представители, които са длъжни да се явят в съдебно заседание в съобщените им ден и час, които се определят от съда. Дори да се приеме, че съдебното заседание по гр. дело № 475/2013 г. по описа на Районен съд - гр. Карнобат, е проведено по-късно по искане на адвокат Трайкова, която е била ангажирана от 10.30 ч. по друго дело в същия районен съд, то правилно ВСС е приел, че не може да се направи извод, че разглеждането на делото от Костадинов половин час след обявения такъв се дължи изцяло на тази причина, предвид часа на приключване на ЧНД № 280/2013 г., установен със съдебния протокол. Предвид изложените по-горе в тези мотиви съображения относно текста на чл. 142, ал. 1, предложение второ ГПК, съдържанието на протоколите от съдебните заседания, липсата на отбелязвания в протоколите относно причините за разглеждането на делата в по-късен час от обявения на страните, липсата на нарочни писмени молби от тях, респ. от процесуалните им представители (жалбоподателят няма твърдения, че по делата са налице такива молби), правилно тричленният състав на ВАС не е допуснал гласни доказателства. В Наказателно-процесуалния кодекс съществуват разпоредби, аналогични на цитираните по-горе в тези мотиви текстове на ГПК. Това са текстовете на чл. 266, ал. 1, чл. 269, ал. 3, т. 3, чл. 271, чл. 276, чл. 311, чл. 312 и др. НПК. Без значение за процесните нарушения са и релевираните от жалбоподателя доводи за влошено здравословно състояние. Представените по първоначалното дело, както и по настоящото решения на ТЕЛК и НЕЛК сочат за наличие на хронични заболявания, но те не обуславят негодност на жалбоподателя за работа като съдия, респ. за спазване на графика на съдебните заседания. Епикризата, издадена от УМБАЛ "Александровска" ЕАД, е от 10.05.2013 г. и от нея е видно, че лицето е изписано на тази дата и му е издаден болничен лист за един месец. Епикризата от 13.06.2013 г., издадена от същото лечебно заведение, доказва, че жалбоподателят е изписан на цитираната дата и че му е бил издаден болничен лист за един ден за амбулаторно лечение. Процесните нарушения са допуснати от съдия Костадинов в периода 21.06.2013-23.07.2013 г., за който период липсват медицински документи за влошено здравословно състояние. Наличието на хронични заболявания може да се отрази на работоспособността като цяло, което би било релевантно при административно нарушение, изразяващо се в изготвяне на съдебните актове след изтичане на процесуалните срокове, в каквато връзка не са констатираните нарушения, а не на откриване на съдебното заседание в обявения час. Ако инцидентно възникне такова обстоятелство, то следва да бъде надлежно документирано от медицинските органи. В тази връзка съдът правилно не е допуснал изслушването на медицинска експертиза. Изводът на тричленния състав на ВАС, че закъсненията на Костадинов за съдебните заседания по четирите дела са безспорно установени от ВСС, кореспондира с доказателствата по делото. Правилно също така съдът е приел, че в хода на дисциплинарното производство не е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като са му били предоставени всички възможности да докаже твърденията си. В тази връзка нито административнонаказващият орган, нито съдът имат задължение да събират доказателства, които са ирелевантни за същността на спора. В заключение кадровият орган на съдебната власт приема в мотивите към решението си, че неспазването на началния час на съдебните заседания от страна на съдия Златко Костадинов се дължи на недобра организация на работата му, тъй като определянето на началния им час е предоставено на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице съобразно неговия личен график и служебни ангажименти. Висшият съдебен съвет е счел, че е налице виновно неизпълнение на служебните задължения от страна на съдията, осъществяващо състава на дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ - виновно неизпълнение на служебните задължения. Тези изводи на Висшия съдебен съвет са правилни и законосъобразни и не обуславят отменителни основания по чл. 146, т. 4 и 5 АПК. Потвърденото от ВСС наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ е най-лекото от предвидените в този текст и съответства на тежестта на нарушенията. Дори да се приеме, че нарушението по ЧНД № 267/2013 г., насрочено за 24.06.2013 г. от 15 ч., разгледано в 15.15 ч., е маловажен случай, то остават още три закъснения, които са извършени в кратък период от време. Стигайки до окончателния правен извод за законосъобразност на обжалвания административен акт, тричленният състав на Върховния административен съд е постановил правилно решение, което по изложените в тези мотиви съображения се оставя в сила. Предвид изхода на спора пред тази инстанция разноски в полза на касатора не се присъждат, а ответниците не са направили такива искания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК във връзка с чл. 323, ал. 4 ЗСВ, Върховният административен съд - петчленен състав - II колегия,