Решение № 14848 от 1.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2950/2020 г.
ВАСII отделение01.12.2020 г.докладчик Стефка Кемалова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2470/29.11.2019 г., постановено по административно дело № 1027/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив. ОСЪЖДА Р. Минчева, : [ЕГН], да заплати на Дирекция за национален и строителен контрол, съдебно-деловодни разноски в размер на 100 лева. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14848 от 1.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2950/2020 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Р. Минчева, подадена чрез адвокат Д. Томова, против Решение № 2470/29.11.2019 г., постановено по административно дело № 1027/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР-01/19.02.2019 г. на Началника на РДНСК – Южен централен район. Иска се отмяна на съдебното решение, като неправилно и незаконосъобразно, поради несъответствието му със всички събрани по делото доказателства. Касационната жалба се поддържа от адвокат Томова, която моли да бъде уважена по съображения, развити писмено, както и се присъдят сторените по делото разноски. Ответната страна – Началник РДНСК – Пловдив се представлява от процесуален представител Апостолова, която оспорва касационната жалба и изразява доводи в подкрепа на обжалваното решение, с молба да бъде оставено в сила и се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ДНСК. В. Минчев, редовно призован, не се явява и не взема становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде потвърдено. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Пловдив е заповед, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено премахването на строеж, представляващ "Надстройка над покривна плоча на едноетажно застрояване и пристройка към ап. 6", находящ се в УПИ IX-1431, кв. 8 по плана на [квартал], [населено място], с извършители Р. Минчева и В. Минчев, квалифициран като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, след което е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на административно-производствените правила и на материално-правните разпоредби. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни. В хода на съдебното производство посредством събраните писмени доказателства и заключение на вещото лице по допусната и приета съдебно-техническа експертиза са установени фактите, свързани с местонахождението, размерите и характеристиките на процесния обект, въз основа на които са потвърдени изводите на административния орган за вида на строежа. Не е било спорно, че същият е извършен и се ползва от адресатите на заповедта без строителни книжа. Установен е и периодът през който е реализиран строежът, а именно през 2013 г., което обстоятелство изключва неговата търпимост. Основният спор е свързан с твърдението за приложимост на разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 6 ЗУТ, съгласно която не се изисква разрешение за строеж за остъкляване на балкони и лоджии. Правилен е изводът на съда за неприложимост на тази норма, тъй като в случая се касае за постройка, надстроена над покривна плоча на едноетажно застрояване, явяващо се проход за отвеждане на автомобили и същевременно пристройка към апартамент № 6, находящ се на втори жилищен етаж в сградата, функционално свързана с него и увеличаваща обема му. Освен това, съгласно одобрените инвестиционни проекти за жилищната сграда, мястото на изградената постройка е предвидено да съществува като открита незастроена покривна тераса, представляваща покрив на изградените на приземния етаж платформа и проход към задния двор на имота, тоест застрояването й представлява промяна на външния вид на сградата. Извършените строителни – монтажни дейности правилно са дефинирани като "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, който като извършен без строителни книжа и при отсъствие на условия за неговата търпимост, подлежи на премахване. В това производство е без значение твърдението на оспорващата за придобити вещни права върху покривната плоча или така наречена "тераса", върху която е изградена постройката, след като безспорно е установено, че същата е незаконно изградена. Въз основа на изложените мотиви, неоснователни са твърденията на касационните жалбоподатели за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми, и е обосновано, тъй като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и постановено при отсъствие на посочените касационни основания, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на Дирекция за национален и строителен контрол следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,