Решение № 11 от 4.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4973/2015 г.

Решение № 11 от 4.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4973/2015 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Бари Тиерно Хади, гражданин на Република Екваториална Гвинея, чрез процесуалния си представител юрк. Димов против решение № 1735/17.03.2015 г., постановено по адм. дело № 1316/2015 г. по описа на Административен съд - София град. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Ответникът - заместник председателя на Държавна агенция за бежанците, чрез процесуалния му представител юрк. Славова оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд като законосъобразно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховния административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производството по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на Бари Тиерно Хади, срещу решение № 9119/22.12.2014 г. на заместник - председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на същия е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че административният акт е законосъобразен, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. За да отхвърли жалбата на касатора срещу решението на зам. председателя на ДАБ, съдът се е мотивирал с бежанската история на чужденеца, установена при проведените задължителни няколко интервюта относно причините за нежеланието му да се завърне в родината си и обстоятелствата изложени от него за наличието на реална опасност за живота му. Съдът е установил, че в интервютата пред ДАБ проведени на 27.07.2014 г. и на 15.08.2014 г. Бари Тиерно Хади е заявил, че е напуснал страната си на произход, тъй като не е имал постоянна работа, искал е да продължи образованието си, не е имал проблеми с властите в страната си на произход, не е преследван, не е имал проблеми, свързани с неговата раса, религия, националност, политическо мнение, принадлежност към определена социална група. След като е проверил данните в преписката, не е установил релевантния за случая факт касаторът да е бил обект на лично посегателство, или върху него да е упражнявано физическо насилие, което да представлява тежка и лична заплаха за живота и здравето му. Анализирайки понятието "преследване", възможните форми на това преследване и основанията за такова, първостепенният съд е развил съображения за това, че по отношение на Бари Хади не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - по отношение на същия не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Съдът подробно е разгледал и материалноправните основания за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, като изхождайки от бежанската му история и актуалните данни за обществено - политическата обстановка в Република Екваториална Гвинея към датата на постановяване на акта си, е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на Бари Хади на хуманитарен статут - липсват данни чужденецът да е изложен на реална опасност от тежки посегателства в трите и проявни форми по чл. 9, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗУБ. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на Административен съд - София град. Правилно решаващият съд изхождайки от събраните по делото писмени доказателства подробно анализирани от съда е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне на статут на бежанец на касатора изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - изнесените от касационния жалбоподател факти не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, който да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Обосновани са и изводите на АССГ за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване на молбата на Бари Хади за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните съдържащи се в интервютата на касатора, е приел, че липсват доказателства същата да е получил тежка и лична заплаха за живота и сигурността си, както и, че не са установени интервенция по причина на въоръжен конфликт в личната сфера на лицето, което да даде основание за самостоятелно прилагане на нормата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ и предоставяне на хуманитарен статут. Неоснователни в тази връзка са оплакванията на Бари Хади съдържащи се в касационната жалба, че произнасянето на съда относно ситуацията в Република Екваториална Гвинея е в разрез с разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК, тъй като не са изяснени всички факти и обстоятелства, който са от значение за случая. Видно от мотивите на обжалваното решение съдът е разгледал подробно последните данни от приложената по делото справка на Дирекция "Международна дейност" - отдел "Информация и анализи" вх. № 01-11303/25.09.2014 г. на ДАБ за обстановката в Република Екваториална Гвинея и е мотивирал решението си именно с установеното в нея актуално положение в страната. На база на тези данни съдът обосновано е приел, че в Република Гвинея към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в (решение на съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2 буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращо протичащия въоръжен конфликт, безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила или от юрисдикциите на държава - членка, пред която се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Позовавайки се на Женевската конвенция за бежанците от 1951 г. и на справката от ДАБ към 2014 г. за обстановката в Република Гвинея, първоинстанционният съд правилно е приел, че от гледна точка на нормите на международното право Република Гвинея не може също така, да се разглежда нито като окупирана, нито може да се приеме, че в страната продължава действието на чуждестранно нахлуване, които два факта да водят до преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Женевската конвенция от 1951 г. От информацията съдържаща се в справката е видно, че цялостната оценка на ситуацията в Република Гвинея въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява страната да бъде определена като достигаща границите на "безогледно насилие, характеризиращо въоръжен конфликт" по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Правилно и обосновано съдът е приел, че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, тъй като касаторът не е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства в държавата му по произход. Видно от доказателствата по делото е, че Бари Тиерно Хади отрича проблеми с властите в страната си по произход, като основната причина изтъкната от него е икономическа, а именно не е имал работа и е искал да продължи образованието си. Обосновано съдът е приел, че причините сочени от него, поради които иска закрила по реда на ЗУБ, са извън предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Правилни са и изводите на АССГ за това, че административният орган е постановил решението си в съответствие с материалния закон, базирайки се на обстановката в страната на произход на чужденеца, която не разкрива такава висока степен на обществена опасност, че да наруши принципа на non refoulment - забрана за връщане по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ и чл. 33, ал. 1 от Женевската конвенция от 1951 г. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - София град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,