Решение № 8020 от 20.7.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика /ОДОП/ - гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрк. Николова, против решение 1495 от 08.03.2023 г., постановено по адм. дело 6139/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което по жалба на дружеството Крийд Естейт ЕООД е отменен Ревизионен акт Р-22221021003606-091-001/11.03.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 773/19.05.2022 г. на директора на дирекция ОДОП- гр. София при ЦУ на НАП, в частта, с която на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчните периоди м. 03 и м. 04. 2021 г. по фактури, издадени от ГИ СТОУН" ЕООД. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно прилагане на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът излага подробни доводи по същество на спора, като твърди, че липсват доказателства за произхода на вложените материали, както и липсва материална и кадрова обезпеченост на доставчика по фактурите. Иска отмяна на решението и претендира присъждане на направените разноски за двете инстанции. Поддържа жалбата в открито съдебно заседание. Ответникът по касационната жалба - дружество Крийд Естейт ЕООД, чрез своя процесуален представител адвокат Г. Костолов от САК, в писмен отговор оспорва същата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд София - град е бил Ревизионен акт Р-22221021003606-091-001/11.03.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 773/19.05.2022 г. на директора на дирекция ОДОП- гр. София при ЦУ на НАП, в частта, с която на дружеството Крийд Естейт ЕООД на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), вр. чл. 6/9 и чл. 25 ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 5 883, 07 лв. за данъчните периоди м. 03 и м. 04. 2021 г. по фактури, издадени от "ГИ СТОУН" ЕООД с предмет доставка и монтаж на камък, доставка и монтаж камък, вата, конструкция, доставка и монтаж на камък. На първо място административният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да отмени РА, административният съд е съобразил от фактическа страна, че процесните фактури, издадени от ГИ СТОУН" ЕООД, са с предмет услуги и по конкретно за извършени СМР. Установено е, че ревизираното дружество Крийд Естейт ЕООД извършва строителна дейност върху собствен имот, придобит по силата на апортна вноска при неговата регистрация, находящ се на адрес: гр. София, ул. Джеймс Баучер 24, с площ 576 кв. м., като проектът е в процес на строителство и представлява жилищна сграда с подземни гаражи. Не се спори, че към края на ревизирания период - 30.11.2020 г., строежът е на завършен етап - груб строеж, за който е представен подписан акт 14 за приемане на конструкцията от 22.11.2018 г., като ревизиращият екип при извършване на проверка на обекта е установил извършването на довършителни работи. Безспорно установено по делото е и обстоятелството, че услугите са действително извършени, като съдът е посочил, че спорен е въпроса дали същите са извършени от сочения доставчик лично или чрез подизпълнител. От правна страна съдът е обосновал извод, че липсват основания да се приеме, че не са представени надлежни доказателства за наличието на материален и кадрови ресурс за изпълнение на договорените услуги от ГИ СТОУН ЕООД. След като е анализирал фактите и представените доказателствата по процесните доставки и е посочил относимата практика на СЕС, решаващият съд е обосновал извод, че всички фактурирани като изпълнени на обекта СМР са осъществени именно от главния изпълнител. Прието е, че Крийд Естейт ЕООД е провел пълно главно доказване на релевантните за претендираното право на данъчен кредит обстоятелства, поради което жалбата се явява основателна, а издаденият ревизионен акт като незаконосъобразен следва да бъде отменен по отношение непризнатото право на данъчен кредит. Решение е валидно, допустимо и правилно. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. Материалноправните предпоставки за признаване правото на данъчен кредит са уредени в чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС, като възникването и надлежното му упражняване изисква установяване наличието на действително осъществени доставки на стоки и услуги. Установяването на фактите във връзка с реалността на доставките е в тежест на ревизираното лице. В конкретния случай не е спорно между страните извършването на процесните СМР на обекта, а основните съображения на органите по приходите по отношение отказаното право на данъчен кредит по спорните доставки, са свързани с недоказване на фактическото изпълнение на услугите от сочените дружества, като спорен и пред настоящия касационен състав е въпросът дали те са осъществени от издателя на процесните фактури. Относими към настоящия случай са дадените задължителни тълкувания на приложимата за облагането по ЗДДС Директива 2006/112/ЕО, направени от СЕС, според които не се допуска национална практика за отказ от право на приспадане поради това, че данъчно задълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурите е бил в състояние да извърши доставката, когато не са налице данни и твърдения за данъчна измама. С решение на СЕС по дело С-18/13 е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно - задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. В този контекст релевантна е недобросъвестността на получателя, обусловена от преценката, доколко той е знаел или е бил длъжен да знае, че спорните фактури са издадени формално с цел злоупотреба с право. Правилно административният съд е съобразил, че при наличието на извършени плащания по всички фактури по банков път, сключен договор за извършване на СМР между страните, както и установеност на изпълнението на СМР на място, не може да се приеме, че са налице обективни данни, че ревизираният е знаел, че доставките са белязани с измама. В подкрепа на този извод са представените от ревизираното лице доказателства Договор от 23.07.2020 г. сключен между Крийд Естейт ЕООД и ГИ СТОУН ЕООД (л. 95-102), копия от процесните фактури; банкови извлечения за извършване на плащания от Крийд Естейт ЕООД, договор между ГИ СТОУН ЕООД и МОС ПРО 7 ЕООД за извършване на каменна облицовка с включени материали; фактури, издадени от МОС ПРО 7 ЕООД за извършване на СМР, придружени с касови бонове и др. Представени са и актове от 31 до 39 за установяване и извършване на натурални видове работа. При проверка на място се е установило несъмнено, че услугите са извършени - сградата е с каменна облицовка, а това само по себе си, след като същата е заведена като материален актив, ще води и до последваща доставка и нейното облагане. Неоснователни са и касационните възражения на жалбоподателя, свързани с кадровия потенциал за осъществяване на посочените услуги доставка и монтаж на каменни облицовки. В тази насока административният съд е изложил подробни мотиви за неоспорените писмени доказателства по отношение на фактическото изпълнение на услугите още в ревизионното производство при извършените насрещни проверки, от които се установява, че И. Благоев и Ч. Благоев са имали правоотношения с Мос Про 07 ЕООД, което дружество е издало на ГИ СТОУН ЕООД фактури за спорните доставки. Съобразно тълкуването на Директива 2006/112 /ЕО относно общата система на данъка за добавената стойност, дадено в решенията на СЕС по дела С-324/11 и съединени дела С - 80/11 и С - 142/11, добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик. Непредставянето на доказателства за обезпеченост за изпълнение на услугата от страна на преките доставчици, при наличието на данни за безспорно изпълнени услуги, не следва да лишава ревизираното дружество от предоставеното му от закона право на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по издадената фактура. Неоснователни са и възраженията на касатора по отношение произхода на вложените материали. Правилно административният съд е съобразил, че в хода на ревизионното и на съдебното производство са представени доказателства, удостоверяващи закупуването от доставчика на вложените при изпълнението на работите материали. Въз основа на горното се налага извод, че решението на АССГ не страда от пороците, твърдени в касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП" - гр. София и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за разноски е неоснователна. От страна на ответника такива не са претендирани. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,