Решение № 8582 от 14.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14216/2011 г.

Решение № 8582 от 14.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14216/2011 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "Тодор Стайков" срещу решение № 4136 от 31.08.2011 г., постановено от Административен съд София-град, Второ отделение, 29-ти състав по адм. д. № 8175/2010 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закони, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като неправилно да бъде отменено и вместо него да се постанови друго решение по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения отказ. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № 01-РД/2576 от 17.08.2010 г., с която изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е отказал финансиране на земеделския производител ЕТ "Тодор Стайков" във връзка със заявление за подпомагане по мярка 121: "Модернизация на земеделските стопанства" с УИН 28/121/03542. Съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата. За да стигне до правен извод за законосъобразност на оспорената заповед, съдът е приел, че в хипотезата на чл. 33, ал. 1, т. 4 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г., на основание която е постановен оспореният отказ, не е необходимо провеждане на процедура по разглеждане и класиране на заявлението за подпомагане. При установен недостиг на финансови средства не може да бъде постигната целта на процедурата, поради което според съда извършване на регламентираните административнопроизводствени действия е безпредметно и "би съставлявало излишен разход на ресурс". При този решаващ мотив, съдът е приел, че дори да са допуснати нарушение на процедурните правила и да са нарушени основни принципи на административния процес, те не съставляват основание за отмяна на оспорения отказ. По тези доводи жалбата е отхвърлена като неоснователна. Обжалваното решение е неправилно. Правните изводи на решаващия съд са незаконосъобразни и необосновани. По делото няма спор във връзка с установените правнорелевантни факти. Жалбоподателят ЕТ "Тодор Стайков" е подал заявление УИН 28/121/03542 за подпомагане по мярка 121 - "Модернизация на земеделските стопанства", като искането е подадено в четвъртия прием на заявления, който е с определен краен срок до 30.09.2009 г. Няма спор относно факта, че към заявлението са приложени изискуемите придружаващи документи, направена е предварителна проверка за допустимост на кандидата и други проверки по заявлението не са извършвани. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, според която към датата на подаване на заявлението и към момента на постановяване на оспорения отказ не е бил наличен бюджет по мярка 121, извън гарантирания фонд, като назначеният експерт е установил, че за периода от началото на програмата до 16.08.2010 г. за финансиране на заявленията извън гарантирания бюджет, същият е надвишен с 33 918 195 лв., които са по одобрени, но незаплатени проекти. При тези точно установени и относими към спора факти и обстоятелства, първоинстанционният съд е извел незаконосъобразни и необосновани правни изводи. Решаващия съд е стигнал до извод, че административния орган не е изпълнил задължението си, регламентирано в чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от приложимата Наредба № 8 от 3.04.2008 г., съобразно които норми при надхвърляне на наличния бюджет по мярката, се извършва класиране на заявленията за подпомагане по критериите за оценка по чл. 31, ал. 2, т. 2 и те се одобряват в низходящ ред. В случая няма спор за това, че класиране на заявленията по мярка 121 за четвърти и пети прием не е извършвано. Настоящият състав не споделя изводите на решаващият съд, че при липса на бюджет не е било необходимо спазване на разписаните процедурни правила, тъй като са установени предпоставките на основанието, което е цитирано от издателя на заповедта - чл. 33, ал. 1, т. 4 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г. В тази връзка следва да се отбележи, че приложимата норма не предвижда като основание "пълна липса и изцяло изчерпан бюджет", както приема съдът, а е вписано "недостатъчен бюджет по мярката". Следователно с разпоредбата на приложимата наредба двете хипотези са приравнени, с оглед на което правните последици при липсата на бюджет и при недостатъчен бюджет следва да са едни и същи, като се има предвид и това, че самият издател на оспорената заповед никъде не се е позовал на пълна липса на бюджет, а на "недостатъчен бюджет по мярката", така както е формулирано правното основание в чл. 33, ал. 1, т. 4 от Наредба № 8 от 3.04.2001 г. При това положение правните изводи на решаващия съд допълват и коригират фактическите основания, изложени от административния орган. Настоящият състав не споделя правните изводи на решаващия съд и поради факта, че оспорената заповед е постановена в противоречие и в отклонение от нормата на чл. 29, ал. 3 във връзка с ал. 1 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г., която разпоредба предвижда, че изпълнителният директор следва да издаде решение за спиране на приема на заявления и съобщението за това следва да се публикува най-малко 15 календарни дни преди спирането на приема. В конкретната хипотеза това задължение не е изпълнено, въпреки, че негарантираният бюджет е бил изцяло изчерпан още в третия прием на заявления за подпомагане, тоест още при отварянето на четвъртия прозорец не е имало никакви финансови средства за разпределение по мярка 121, който факт е изисквал издаване на решение за спиране на приема и надлежното му оповестяване. В случая административният орган не е съобразил вмененото му задължение да прекрати приема на заявление при констатация, че негарантирания бюджет е бил изчерпан преди края на третия прием на заявления. При това положение и с оглед мотивите на първоинстанционния съд може да се приеме, че неизпълнявайки вмененото му задължение административния орган е допуснал разходване на значителен ресурс от бенефициенти, подали заявления за подпомагане на четвърти и пети прием. Основателни са доводи на касационния жалбоподател, че оспорената заповед не съдържа фактически основания за издаването, с което се нарушава изискването за форма на акта, предвидено в чл. 59, т. 4 от АПК. Заповедта съдържа само посочване на правно основание - чл. 33, ал. 1, т. 4 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г. Издателят на индивидуалния административен акт само е възпроизвел посочения текст - отказ поради недостатъчен бюджет, което обаче не е фактическото основание, защото не съдържа никакви конкретни, относими и адекватни констатации по отношение на конкретното заявление - кога е установена липсата на бюджет, за кой точно бюджет става въпрос - за гарантиран или за негарантиран бюджет и има ли възможности за прехвърляне на средства от гарантирания бюджет, по който има значителен остатък, към негарантирания бюджет, както и за предоставяне на средства от друг прием по същата мярка или от друга мярка. В обжалваната заповед не е отразено нито едно от визираните правнорелевантни обстоятелства, като не е цитиран и няма препращане към друг акт на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" или на негов помощен орган, в който евентуално да се сдържат някакви фактически основания. Именно поради липсата на обективни фактически основания за издаване на оспорената заповед едва в хода на производството по оспорване и по искане на административния орган е установено действителното изчерпване на средствата по негарантирания бюджет при третия прием. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение е неправилно. Като е стигнал до правен извод за законосъобразност на оспорената заповед, решаващият съд е постановил решение, несъответстващо на приложимия материален закон, правните изводи са необосновани. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства и с оглед изложените мотиви, настоящият състав счете, че обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго решение по същество на спора, с което да бъде отменена оспорената заповед на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Преписката следва да се върне на административния орган със задължителни указания за изпълнение на процедурата, предвидена в чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г. с разглеждане на заявлението на жалбоподателя, произнасяне по въпроса дали се одобрява или не, както и класирането му съобразно критериите на приложимата наредба. При този изход на делото ответника ДФ "земеделие", следва да заплати на оспорващата страна ЕТ "Тодор Стайков" разноски по делото за двете съдебни инстанции общо в размер на 698 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение