Решение № 4913 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1798/2020 г.

Решение № 4913 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1798/2020 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от Агенция "Митници" и И. Кочев, с адрес в [населено място], срещу решение № 6363/29.10.2019 г. по адм. дело № 1856/2018 г. на Административен съд - София - град, с което е осъдена Агенция Митници да заплати на И. Кочев сумата от 7890 лв. - обезщетение на основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.), ведно със законната лихва, считано от 20.03.2019 г. до окончателното й плащане и са отхвърлени исковете в останалата им част за разликата над 7890 лв. до 9861 лв. и за присъждане на законна лихва, считано от 14.02.2019 г. Касаторът - Агенция "Митници", чрез процесуален представител, обжалва решението, в осъдителната част, като неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му поради неправилно завишен размер на обезщетението и необосновано ранна дата, от която се дължи лихва, иска присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. Касаторът - И. Кочев, с адрес в [населено място], обжалва решението в отхвърлителната част, като неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необсновано, иска отмяната му, осъждане на другата страна да заплати цялата претендирана главница, ведно със законната лихва, считано от 14.02.2019 г. до окончателното й плащане, както и съответната част от разноските за първоинстанционното производство, както и разноски за касационната инстанция. Всяка от страните оспорва касационната жалба на другата страна. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в тях отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. За да се произнесе по съществото на касационните жалби, ВАС, взе предвид следното: За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че Кочев е предявил иск за обезщетение, съединен със жалбата му срещу заповед № 452/8.01.2018 г. на директор на Агенция "Митници" за прекратяване на служебното му правоотношение на длъжност "старши юрисконсулт". Производството е било разделено, като по иска е образувано настоящето производство след влизане в сила на 14.02.2019 г. на съдебното решение за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Съдът е приел за установено, че през периода, посочен от ищеца в молба от 20.03.2019 г. - а именно 9.01.2018 г. - 8.07.2018 г. ищецът не е работил по трудово или служебно правоотношение, поради което и на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. за посочения шестмесечен период му се дължи обезщетение за оставянето му без работа в този период поради отменената като незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебното правоотношение. Тъй като Кочев е бил възстановен на заеманата от него длъжност, считано от 27.02.2019 г. със заповед № 4050/27.02.2019 г. с основна месечна заплата 1315 лева, което е в рамките на нормативно определените размери за тази длъжност, АССГ е приел, че дължимият размер месечно обезщетение е 1315 лв., което за период от шест месеца формира присъдената главница. Относно началният момент на присъдената законна лихва, съдът е приел в мотивите - 10.04.2019 г., а в диспозитива - 20.03.2019 г. Двете касационни жалби са неоснователни по оплакванията за размера на главницата. Както е посочил и АССГ, размерът на заплатата от 1315 лв по заповедта за възстановяване е бил в нормативно определените граници и към 14.02.2019 г., тъй като последните изменения на Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация по ПМС № 6/14.01.2019 г. са били в сила, както към 27.02.209 г. (датата на възстановяване на работа), така и към 14.02.2019 г. (датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта). Предвид изложеното правилно АССГ при определяне на обезщетението е взел предвид именно този размер от 1315 лв., посочен в заповедта за възстановяване, тъй като съгласно чл. 104, ал. 1 ЗДсл. меродавният момент за размера на обезщетението е признаването на уволнението за незаконно или неявяването да заеме службата. Неоснователни са като твърденията за необходимост да се определи по - нисък размер, така и за по - висок. В случая размерът е фиксиран със заповедта за възстановяване и е в нормативно определените граници. Няма основания да бъде определян по - нисък размер, нито по- висок. Цитираната практика за определяне на размера посредством СИЕ е приложим при хипотезите, при които няма фиксиран размер при възстановяването на същата длъжност - лицето не се е явило за заемането й или е възстановено на длъжност, различна от заеманата преди прекратяване на служебното правоотношение. По отношение на началната дата на законната лихва, основателна е касационната жалба на Кочев и неоснователна - на другата страна. Съгласно т. 4 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС при незаконни актове на администрацията ( каквато е незаконната заповед за прекратяване на служебното правоотношение), началният момент на забавата е датата на влизане в сила на решението за отмяната на акта, тоест лихвата се дължи от 14.02.2019 г. Като е приел друго АССГ е постановил неправилно решение в частта относно лихвата, което следва да се отмени и вместо него обезщетението да се присъди, със претендираната законна лихва, считано от 14.02.2019 г. до окончателното й изплащане. В частите относно главницата (както осъдителната част, така и отхвърлителната) решението следва да се остави в сила като правилно. Предвид промяната в частта за лихвата на Кочев следва да се присъдят още 10 лева разноски за първата инстанция. За настоящата инстанция с оглед изхода на делото по двете касационни жалби на Кочев следва да се присъдят по компенсация разноски в размер на 400 лева ( при определянето съдът приспадана по - ниския дължим размер от Кочев на Агенция "Митници" съразмерно на обжалваемия интерес). Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК и чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение