Решение № 154 от 30.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1321/2010 г.

Решение № 154 от 30.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1321/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по молба на [община] за отмяна на влязлото в сила решение № 1196 от 11.08.09 г. по гр. д. № 74/09 г. на Варненския окръжен съд. В молбата се твърди, че след влизане в сила на атакуваното решение е открито ново доказателство, от значение за правилното разрешаване на спора по делото. Молителят не е могъл да се снабди своевременно с това доказателство, въпреки полагането на дължимата грижа. Ответникът в производството [фирма] не взема становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че молбата за отмяна е процесуално допустима, тъй като изхожда от надлежна страна, подадена е срещу влязло в сила съдебно решение, в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК. Разгледана по същество, молбата е основателна по следните съображения. С влязлото в сила решение на Варненския окръжен съд е оставено в сила решение № 3099/07.11.08 г. по гр. д. № 4832/05 г. на Варненския районен съд, с което е бил отхвърлен иск на [община] срещу [фирма] [населено място] по чл. 108 от ЗС - за установяване на собствеността и предаване владението върху магазин с площ от 109 кв. м., находящ се на първия етаж от сградата в [населено място], [улица] и [улица]. Съдът е приел, че цялата сграда, в която се намира процесният магазин, е била завещана на [община] с публично нотариално завещание от 03.09.1914 г., оставено от Б. П., б. ж. на[населено място]. Тъй като по делото не е била установена собствеността на завещателя върху сградата, съдът е приел, че не е установено и [община] да е станала собственик на процесния магазин въз основа на това завещание. С молбата за отмяна се представя ново доказателство - крепостен акт № 40 от 19.01.1906 г., с който Б. П. е закупил една двуетажна къща в [населено място], на ул. "П. " и ул. "О. ". Настоящият състав счита, че това доказателство е ново по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. То не е представено при разглеждане на делото в инстанциите по същество, въпреки положената грижа. От представеното в настоящото производство писмо изх. № 8996/20.10.10 г. на С. по вписванията в [населено място], както и от служебната бележка на АК Варна е видно, че адвокат Р. С., сътрудник на адв. П., който е бил пълномощник на [община] при разглеждане на делото във Варненския районен съд, на два пъти е правила справки в архивата на службата по вписванията, като е проверявала книгите от 1904 г. и от 1906 г., но въпреки това въпросният крепостен акт очевидно не е бил открит при тези издирвания. Този крепостен акт е от значение за правилното разрешаване на спора по делото, ето защо влязлото в сила решение следва да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК и делото да се върне за ново разглеждане на Варненския окръжен съд. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,