Решение № 3825 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12767/2016 г.

Решение № 3825 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12767/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), чрез юрисконсулт Славова против решение № 5865 от 13.09.2016 г., постановено по адм. дело № 5060/2016 г. по описа на Административен съд С. град. С., че същото е постановено в нарушение на материалния закон, съществено са нарушени съдопроизводствените правила и е необосновано, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по изложени съображения в жалбата. Иска отмяната му. Ответникът- А. Р., гражданка на Украйна - непълнолетна, действаща лично и със съгласието на майка си И. Р., в писмена защита взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. С обжалваното решение в производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), Административен съд С. град, по жалбата на А. Р., гражданка на Украйна - непълнолетна, действаща лично и със съгласието на майка си, е отменил решение № 2443 от 3.05.2016 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 9 от ЗУБ й е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Този извод се основава на приетото, че неправилно административният орган се е произнесъл в отделни производства по молбите на отделните членове на семейството, тъй като освен от жалбоподателката по образуваното пред него дело, било налице и висящо производство по искане за закрила от майка и. След като заедно са влезли на територията на страната, те представляват членове на семейство по смисъла на т. 3 от § 1 от ДР на ЗУБ и за административния орган е налице задължение, произтичащо от разпоредбите на чл. 8, ал. 9, чл. 9, ал. 6, чл. 22, чл. 34 ЗУБ, да не нарушава целостта на семейството и правото им на семеен живот. Съдът е изложил мотиви, че председателят на ДАБ е следвало да разгледа молбата на А. Р. във връзка с молбата на друг чл. на семейството и да издаде решение по нея, което да е съобразено с решението, дължимо се в другото производство. Решението на съда е валидно и допустимо, но неправилно. От представените по делото доказателства безспорно е установено по делото, че по подадената от А. Р. молба за закрила се е развило административно производство по ЗУБ, в което са извършени всички дължими се по закон действия на компетентните длъжностни лица. Произнасянето в отделни производства по подаденото от нея искане в отделно производство от това, образувано по молба за закрила, подадена от нейната майка не основава възприетото от административния съд нарушение на административно-производствените правила при постановяване на оспорения пред него отказ. С решението си административния съд е приел, че е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 8, ал. 9; чл. 9, ал. 6 и чл. 22 и 34 ЗУБ, както и чл. 8, ал. 1 от Европейската конвенция за правата на човека. Тези разпоредби са неотносими към възприетото нарушение на административнопроизводствените правила. Разпоредбите на чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ извеждат отделни, самостоятелни основания за придобиване на статут на бежанец, съответно за предоставяне на хуманитарен статут, тогава, когато чл. на семейството вече е придобил статут на бежанец, съответно му е предоставен хуманитарен статут, какъвто не е настоящия случай. Разпоредбата на чл. 22 ЗУБ определя кръга от права и задължения на членовете на семейството на чужденец, със статут на бежанец или с предоставен хуманитарен статут и е неприложима в случая. Абсолютно неотносима е разпоредбата на чл. 34 ЗУБ, която касае случаи, когато семейството на лице с предоставена закрила по ЗУБ е извън пределите на Р. Б.. Освен това, тези норми, дори и да извеждат основание за предоставяне на закрила, при наличен статут на чл. на семейството, изискват и преценка на личния статус на търсещия убежище, относно липса на обстоятелствата по чл. 12 ЗУБ. Несъмнено, административният орган следва да зачита правото на семеен живот, но по делото не се твърди, не се и установява това право да е нарушено по какъвто и да е начин по отношение на ответниците по жалбата в хода на административното производство. Що се касае до приетото в обжалваното решение нарушение на чл. 32 АПК, следва да се отбележи, че тази разпоредба визира възможност, а не задължение за административния орган, при положение, че искането за предоставяне на закрила следва да се осъществи лично и по собствена воля от търсещия убежище, съответно и преценката на административния орган е дължима именно по заявените от чужденеца обстоятелства. Доколкото в случая се касае до подадени молби от членове на семейство по смисъла на § 1, т. 3, б. "а" ЗУБ, то установените във връзка с това обстоятелство факти подлежат на преценка от административния орган при постановяване на решението му по подаденото заявление, като неправилната такава, съобразно и останалите установени в административното производство обстоятелства може да основе неговата материална незаконосъобразност. Не е налице и възприетото от първоинстанционния съд нарушение на чл. 54 АПК, тъй като не е налице пряка обвързаност и невъзможност за провеждане на самостоятелни производства по предоставяне на закрила. Ето защо настоящата инстанция намира, че при издаване на оспорения пред административния съд административен акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от административния орган, при произнасянето му по подаденото искане от търсещия закрила. С оглед гореизложеното обжалваното решение, като неправилно, поради необоснованост на правните изводи, нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, тъй като първоинстанционният съд не се произнесъл по съществото на спора. Решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,