Решение № 3821 от 10.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1723/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на ПРЕМИЕР БГ ЕООД, ЕИК 148090599, представлявано от управителя Д. Церков, чрез упълномощения адв. Д. Георгиева ВАК, за отмяна на влязлото в сила Определение 3699/10.04.2024 г. по адм. д. 396/2024 г. на Административен съд Варна, оставено в сила с Определение 7653/20.06.2024 г. по адм.д. 5880/2024 г. на Върховния административен съд, Трето отделение. Твърди се наличие на основание по чл. 239, т. 4 АПК, като се позовава на влезлите в сила Определение 12014/07.11.2024 г. по адм.д. 10258/2024 г. на ВАС и Определение 9521/19.08.2024 г. по адм.д. 6506/2024 г. на ВАС, тъй като е налице идентитет на процесуално правните въпроси относно срока на обжалване на мълчалив отказ, доколкото две от преписките са подадени едновременно, като и по отношение на трите е налице искане от една и съща дата за предоставяне на допълнителни доказателства, на една и съща дата са изпълнени указанията на административния орган, на една и съща дата са подадени жалбите срещу мълчалив отказ, жалбите изхождат от едно и също лице и ответник по тях е един и същ административен орган. Позовава се на т. 5 от Тълкувателно решение 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по тълк.д. 7/2014 г., ОСГТК. Ответникът по молбата за отмяна кметът на Община Аврен, чрез процесуалния си представител гл.юрк. Мирова, в представен писмен отговор, изразява становище за неоснователност на молбата за отмяна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. За да се произнесе по съществото на молбата за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Съгласно чл. 239, т. 4 актът се отменя, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В този смисъл в молбата се твърди, че определението, чиято отмяна се претендира, противоречи на влезлите в сила Определение 12014/07.11.2024 г. по адм.д. 10258/2024 г. на ВАС и Определение 9521/19.08.2024 г. по адм.д. 6506/2024 г. на ВАС, тъй като е налице идентитет на процесуално правните въпроси относно срока на обжалване на мълчалив отказ, доколкото две от преписките са подадени едновременно, като и по отношение на трите е налице искане от една и съща дата за предоставяне на допълнителни доказателства, на една и съща дата са изпълнени указанията на административния орган, на една и съща дата са подадени жалбите срещу мълчалив отказ, жалбите изхождат от едно и също лице и ответник по тях е един и същ административен орган. Счита, че е налице хипотезата на т. 5 от Тълкувателно решение 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по тълк.д. 7/2014 г., ОСГТК, съгласно която идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения, като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 307, ал. 4 ГПК, е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по които се формира сила на пресъдено нещо. Молбата е неоснователна: Трите дела имат за предмет обжалването и проверката законосъобразността на различни административни актове, макар и същите да имат за предмет обжалване на постановени мълчаливи откази от един и същ орган кмета на Община Аврен, но по различни искания на ПРЕМИЕР БГ ЕООД. За да се допусне отмяна в хипотезата на 239, т. 4 е необходимо между същите страни, за същото искане и на същото основание да е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Не е налице идентичност на искането, тъй като се оспорват различни административни актове. В този смисъл е и ТР 6 по т. д. 4/2010 г. на Общото събрание на колегиите при Върховния административен съд. В процесния случай е неприложима цитираната в искането т. 5 от Тълкувателно решение 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по тълк.д. 7/2014 г., ОСГТК, тъй като същата се отнася до тълкуването на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, като основание за отмяна на влязло в сила решение. Този текст се явява неприложим в настоящия случай, тъй като на основание чл. 144 АПК, ГПК се прилага субсидиарно само за неуредените в Дял трети Производства пред съд въпроси. Институтът на отмяната на влезли в сила съдебни актове в административното производство е изрично уреден в чл. 239, т. 4 АПК, като за тълкуването на тази разпоредба е налице ТР 6 по т. д. 4/2010 г. на Общото събрание на колегиите при Върховния административен съд. Съгласно него, разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. Предвид изложеното молбата за отмяна се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне. С оглед изхода на спора и своевременното искане от ответника да се присъдят направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 249, вр. чл. 143 АПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да му се присъдят разноски в размер на 100 лв. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,